Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Март, 2015 г.
27.03.2015 22:10 -
***Да ти...
Как е възможно да ти липсва нещо, което никога не си имал?
18.03.2015 22:27 -
***Сред много лица...
Сред много лица търсиш едно.
Изгубен в тълпата…
Залутан в потока от хора…
Търсиш едно.
Само едно.
Сред всепоглъщащо блато…
…едно лице ти е потребно.
Помниш само, че е обикновено.
И бедно.
Едно лице
те кара да вървиш.
Едно лице те кара
да не спираш.
Едно лице
те кара да не спиш.
Едно лице
е твоя гара.
Изгубен в тълпата.
Погълнат в потока от хора.
Ако спреш,
станеш своя опора,
ще го съзреш…
То самὸ пред теб
проговаря.
Едно лице-
обикновено, бедно, бледно…
Едно лице,
като свое
ако те погледне…
Ще те уплаши маската корава.
Плътта картонена-
само е аксесоар.
Но ще познаеш-
по духа и говора-
черти от своя
господар.
Едно лице
ще те погледне
и езика ти ще знае-
с точност
ще те смае.
Едно лице посред тълпата
себето ти ще извае.
То е повече от среща
с огледалото.
Прозрение,
в което разпознаваш
себе си отвъд
прашното житейско наметало. Едно лице ни е потребно… Нека бъдна бъде срещата със себе си, в която сме прогледнали…
прашното житейско наметало. Едно лице ни е потребно… Нека бъдна бъде срещата със себе си, в която сме прогледнали…
15.03.2015 21:17 -
Foreigner - I Can't Give Up
Толкова много пъти съм мислил за това
какъв би бил животът ми
без теб, без теб.
Би било по-лесно, знам,
но да бъдеш сам…
Какво щях да правя, какво щях да правя?
Въпреки че ти ме хвърли във всичко това,
притисна гърба ми до стената,
аз имам нужда от теб…
И аз не мога да се откажа от теб сега.
Ще стигна твърде далеч, за да опитам
да те извадя от ума си.
Не мога да се откажа от теб сега.
Ти си моето сърце, ти си моята душа.
И аз няма да те пусна.
Не мога да се откажа, не мога да се откажа от теб сега…
Как бихме направили нашия съвършен свят,
пръснат в толкова много парчета?
Не мога да повярвам.
Живяхме в една сбъдната мечта.
Защо я оставихме да се изплъзне между пръстите ни?
Какво направихме?
Но има едно нещо, което не мога да пренебрегна,
знаейки че си струва да се боря за него.
Нуждая се от теб.
11.03.2015 21:45 -
***Тя е хартиена лодка...
Тя е хартиена лодка.
С походка кротка
по вълните се извива.
Флаг се вее-
косата ѝ свилена.
Оригама, преписана
с поглед благ…
Да рисува
орисана е
нестигнат бряг.
08.03.2015 22:39 -
Тя е
Може би, Тя е, когато почувстваш,
че ти и той сте тук.
Когато почнеш да въртиш
парче едно и също. Като чук.
Може би, Тя е, когато потрепваш,
когато се свиваш, усмихваш и плачеш.
Когато в теб нещо силно укрепва,
когато уверено почнеш да крачиш.
Може би, Тя е, когато си стъпкал
всяко строшено парче от стъкло.
Когато овъглено, на пепел превърнато,
се разлиства рожденото твое дърво.
Може би, Тя е, когато решиш
сам на себе си да се облегнеш.
Когато над себе си бдително бдиш
да останеш на себе си верен.
Може би, Тя е твоя тиха награда,
изкатерена от теб самия.
Може би, Тя е святата радост,
твой вечен извор,
в който се връщаш и пиеш.
Търсене