Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Февруари, 2015 г.
24.02.2015 19:22 -
Левски пял тъжна турска песен пред бесилото
Една интересна история около смъртта на Апостола е документирана в книгата „Моят роден град София“ на Райна Костенцева. В няколко страници са изложени спомените на народната певица Петкана Хъшова, жива свидетелка на обесването на Апостола. Според нея, точно преди екзекуцията Левски се е изправил пред бесилото и запял тъжна песен на турски език.
Коя всъщност е Райна Костенцева, в чиято книга е пресъздаден този непознат момент на екзекуцията? Дъщеря на възрожденския книжар и съратник на Левски Михаил Костенцев, Райна първо е съпруга на известния художник Август Розентал, а след смъртта му се омъжва за германеца Макс Мецкер, илюстратор на Гео-Милевия „Пламък“. Пише „Моят роден град София“ в края на живота си през 60-те години и дори не доживява отпечатването ѝ. Живее в мизерия със скромна учителска пенсия до смъртта си през 1967г., когато книгата тъкмо е подготвена за издаване.
Според Райна Костенцева, песента, с която Апостола тръгнал към смъртта си, била открита и документирана от известния български фолклорист и музиковед проф.Райна Кацарова. Изпяла ѝ я народната певица Петкана Хъшова от село Долни Лозен. „Баба Петкана знаела повече от 1000 песни. Притежавала изключителна музикална памет и щом чуела една песен, веднага била в състояние да я запомни. След това новата песен запаметявала завинаги“, пише Костенцева в книгата си.
Райна Кацарова открила песента случайно, докато събирала народни песни по селата. Така се запознала в Долни Лозен с Петкана Хъшова. По онова време старицата вече имала 90 години, но била много запазена, жизнена и приказлива. Една от песните на баба Петкана, изпълнена с тъжна мелодия, ѝ направила много силно впечатление. Изпяла я на турски език- така, както я била запомнила при изключителни обстоятелства.
В годината на обесването на Васил Левски- 1873г., Петкана Хъшова слугувала у един турски бей в София.
„Тогава била момиче на около 20 години. С хубава външност и природно буден ум, тя била препоръчана на турския големец, който имал голяма слабост към песните. Петкана спечелила сърцето му с тези песни, които изпълнявала на хубав турски език. С особена почит към Петкана се отнасяла съпругата на бея- красива туркиня, която също обичала песните, а и самата тя умеела да пее много хубаво.“- разказва Райна Костенцева. Главната работа на българската слугиня в дома на бея била да се грижи за двете му деца- момчета на пет и шест години. Влязла под кожата на беицата и с това, че ѝ гледала на кафе. Само тя имала право да извежда децата на разходка, да ги храни и облича.
Един ден беят се прибрал вкъщи „по никое време“, твърде развълнуван: „Бързо да се облекат момчетата! Днес ще ходите да гледате сеир- ще бесят гяурина Левски, дето искал да свали султана и той да стане цар на гяурите.“
„Поведох бейчетата- едно за тая ръка, а другото за тая. С тях тръгнаха и другите слуги, беят ни заплати всички да гледаме. И всички се запътихме към бесилката. Там се беше събрал много народ. Мястото се червенееше от фесове. Хората без фесове имаше тук-таме.“- спомня си Петкана Хъшова. Тя и децата на бея били настанени на пейките най-отпред, където седели и останалите турски първенци.
Народната певица продължава: „По едно време се зададоха група хора откъм мястото, което беше оставено празно. Най-напред вървеше Левски. Не го бях виждала, но дочух как насядалите край мен заговориха, че е този, дето върви пред другите и дето ръцете му са вързани отзад. Изглеждаше висок и стъпваше господарски с изправена глава. Щом приближи до бесилката, всички спряха и той се обърна към нас. Очите му бяха сини, големи. Косата му- руса, и си личеше, че е като коприна. Лицето му беше измъчено, но крачеше гордо, с вирната нагоре глава. Беше много хубав.“
Преди да го качат на бесилката, Петкана Хъшова дочула, че го питали каква е последната му дума. Той се изправил и започнал да пее: „Тази песен остана в главата ми и ще я нося със себе си в гроба. Ето какво пееше:
Шинди Уйдум
юрегъме
караканлар
дамлади…
Не анън вар, не
бабам вар
йетме, бюлбюл,
вактъм вар…“
Костенцева пише в „Моят роден град София“, че Райна Кацарова първоначално се усъмнила Левски да е запял. Баба Петкана обаче категорично ѝ отговорила, че вижда случката като ден днешен и отново изпяла песента. Фолклористът нотирала мелодията, а след това попитала какво точно е съдържанието. „Казва на славея да не пее, да го не буди рано, че няма вече закъде да бърза. Чуех ли само веднъж една песен, запомнях я. Друга песен можех да забравя, но тая няма да я забравя, докато съм жива.“- отговорила Петкана Хъшова.
В превод на български песента звучи така: Сега почувствах сърцето, черни кърви капят… не пей, славейо, имам време, нямам майка, баща, не пей, славейо, спри- имам време. „Няколко пъти съвсем сериозно запитах баба Петкана да не би да са бесели някой друг и тя да е объркала спомените си. Но тя, без колебание, с категоричност продължаваше да твърди, че никого другиго не е виждала да бесят, освен Левски.“- продължава Райна Кацарова. Петкана Хъшова добавя, че не е гледала самото обесване на Апостола: „Не видях и не исках да видя… Не можех да гледам, пък и когато го окачиха на бесилката, някой извика „Бягайте!“ и тогава народът се разбяга кой накъдето види.“ Баба Петкана е пяла тази песен и пред други софийски граждани, но никой не ѝ обърнал сериозно внимание. На някои това се сторило невероятно, а на други изглеждало безинтересно. След нотирането, Райна Кацарова сама изпяла песента пред баба Петкана, за да провери още веднъж дали няма някаква мистификация. Старицата веднага отсякла: „Да, това е песента на Левски.“ Друг роднина на Кацарова, лежал в затвора по същото време с Левски, потвърждава, че преди екзекуцията си Апостола пожелал да се измие и да си облече чисти дрехи. Желанието му било изпълнено и в деня, когато се отправил към бесилото, той бил с чисто облекло и с чисто лице. Походката му била като на героичен мъж, който не трепнал пред смъртта. Историческата наука така и не обърнала сериозно внимание на този разказ от „Моя роден град София“. А би трябвало. Райна Кацарова все пак е не коя да е, а професор доктор и световноизвестен етномузиколог. Без съмнение се е уверила в автентичността на песента. Авторът Райна Костенцева е възпитаник на университета на Женева, владееща три езика, общувала с велики творци като Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Гео Милев. Едва ли би си позволила да публикува врели-некипели в книга, която написва с изчерпващите се последни сили на живота ѝ. Станил Йотов
В превод на български песента звучи така: Сега почувствах сърцето, черни кърви капят… не пей, славейо, имам време, нямам майка, баща, не пей, славейо, спри- имам време. „Няколко пъти съвсем сериозно запитах баба Петкана да не би да са бесели някой друг и тя да е объркала спомените си. Но тя, без колебание, с категоричност продължаваше да твърди, че никого другиго не е виждала да бесят, освен Левски.“- продължава Райна Кацарова. Петкана Хъшова добавя, че не е гледала самото обесване на Апостола: „Не видях и не исках да видя… Не можех да гледам, пък и когато го окачиха на бесилката, някой извика „Бягайте!“ и тогава народът се разбяга кой накъдето види.“ Баба Петкана е пяла тази песен и пред други софийски граждани, но никой не ѝ обърнал сериозно внимание. На някои това се сторило невероятно, а на други изглеждало безинтересно. След нотирането, Райна Кацарова сама изпяла песента пред баба Петкана, за да провери още веднъж дали няма някаква мистификация. Старицата веднага отсякла: „Да, това е песента на Левски.“ Друг роднина на Кацарова, лежал в затвора по същото време с Левски, потвърждава, че преди екзекуцията си Апостола пожелал да се измие и да си облече чисти дрехи. Желанието му било изпълнено и в деня, когато се отправил към бесилото, той бил с чисто облекло и с чисто лице. Походката му била като на героичен мъж, който не трепнал пред смъртта. Историческата наука така и не обърнала сериозно внимание на този разказ от „Моя роден град София“. А би трябвало. Райна Кацарова все пак е не коя да е, а професор доктор и световноизвестен етномузиколог. Без съмнение се е уверила в автентичността на песента. Авторът Райна Костенцева е възпитаник на университета на Женева, владееща три езика, общувала с велики творци като Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Гео Милев. Едва ли би си позволила да публикува врели-некипели в книга, която написва с изчерпващите се последни сили на живота ѝ. Станил Йотов
22.02.2015 22:15 -
***Има думи...
Има думи, които научаваш в живота си и които по-късно никога повече не срещаш. Почти като хората...
22.02.2015 21:58 -
***Тази, която...
Тази, която съм сега,
трябваше да съм тогава,
а онази, дето бях,
трябваше да съм преди.
В бързия житейски шах
някой дяволски ни размени…
12.02.2015 17:08 -
Stan Bush - Waiting for you
09.02.2015 19:44 -
***Мнозина писатели...
„Мнозина писатели изглеждат като деца — твърди той. — Рей Бредбъри има… детско лице. Същото е и с Айзък Сингър — лицето му е на старец, но очите му са детски.“ Стив развива теорията, че това е така, защото писателите и останалите творци използват въображението си също като децата и винаги са го правили — затова и лицата им запазват младежкия си вид.
Охотно признава обаче, че не разполага с друг продаваем или полезен талант, който да използва: „Нямам нито една способност, която да подобрява реалното качество на живота. Не мога дори да поправя някоя тръба вкъщи, ако замръзне. Единственото, което мога, е да предлагам нов поглед върху нещата. За вас това може да е просто облак, но всъщност не ви ли прилича на слон? И хората ми плащат, за да им го показвам, защото самите те са изгубили тази способност. Ето защо хората плащат на писателите и творците, това е единствената причина да съществуваме. Ние сме свръхбагаж. Аз съм птичка на гърба на цивилизацията.“
„За мен истинският смисъл да имаш деца няма нищо общо с продължаването на рода или инстинкта за оцеляване, а по-скоро е начин да приключиш с детството — обяснява Кинг. — Когато имаш деца, преживяваш отново всичко, което си изживял като малък, но вече от гледната точка на зрял човек.“ Според него едва тогава вече можел да се сбогува с детството.“
Lisa Rogak, "Неспокойно сърце"
Lisa Rogak, "Неспокойно сърце"
09.02.2015 16:34 -
***Само няколко...
Само няколко часа.
Само няколко.
Откакто никой
не е произнасял името ми.
Навярно означава-
Небитието обитавам.
Полюшва се като махало
амулетът на огледалото.
Пътят се стеснява.
Ще премина.
Извит е в правилна посока.
Нищо, че е зима.
Папирусът в тютюнев цвят
прошумоля.
Замлъкна тишината.
Преминавам вратата.
Защото няма врата.
08.02.2015 23:27 -
Gerry Rafferty - Right Down The Line
Знаеш, че имам нужда от любовта ти, ти имаш тази власт над мен.
Отдавна имам любовта ти, знаеш, че никога няма да си тръгна.
Когато те очаквах, за да споделиш живота ми, нямах съмнение.
И ти беше, жена, на линията до мен.
Знам колко слаб бях до теб, само ти можа да видиш.
Промените, които преживях, оставиха отпечатък върху мен.
Ти беше неизменна като северна звезда, най-бляскавата светлина, която светеше.
Ти беше, жена, на линията до мен.
Просто искам да кажа, че това е моят начин
да ти кажа всичко, което никога не можах да кажа преди.
Това е моят начин
да ти кажа, че всеки ден те обиквам толкова много.
Защото ти вярваше в мен в моята най-тъмна нощ,
пробуждайки нещо по-добро в мен, ти ме въведе в светлината.
Изхвърлих всички тези луди мечти, оставих ги всички зад мен.
И ти беше, жена, на линията до мен.
Просто искам да кажа, че това е моят начин
да ти кажа всичко, което никога не можах да кажа преди.
Това е моят начин
да ти кажа, че всеки ден те обиквам толкова много.
Ако трябва да се усъмня в себе си, ако изгубя почва,
няма да се обърна към някого, който ме е изоставил.
Когато исках ти да споделиш моя живот, нямах съмнение.
И ти беше, жена, на линията до мен.
05.02.2015 18:43 -
***Никой не е...
"Никой не е по-мързелив от истински умния човек; стига да съзре и най-малката възможност, ще пусне греблата и ще се остави на течението… ще дреме чак до Византия, ако щете."
из „За писането. Мемоари на занаята“ на Стивън Кинг
03.02.2015 23:16 -
Styx - Show Me The Way
Всяка нощ аз изричам молитва в надежди, че там е раят.
И всеки ден повече се обърквам като светците, превърнали се в грешници.
Всички герои и легенди, които знаех като дете, паднаха като идоли от прах.
И аз чувствам това празно място вътре в мен и се страхувам, че ще загубя вярата си.
Покажи ми пътя, покажи ми пътя!
Вземи ме тази нощ край реката
и измий илюзиите ми!
Покажи ми пътя!
И когато бавно се приближавам към съня, за миг сънищата са свещени.
Затварям очите си и знам, че има покой в света, пълен с омраза.
Затова се събуждам всяка сутрин и проверявам новините, за да открия колко далеч сме стигнали.
И продължавам да се надявам на знак, изплашен, без да знам защо.
Покажи ми пътя, покажи ми пътя!
Спри нощта ми до планината
и вземи съмнението ми!
Покажи ми пътя!
И ако чувствам в твоята светлина, трябва да повярвам.
Кажи ми как да узная!
Покажи ми пътя, покажи ми пътя!
Вземи ме тази нощ край реката
и измий илюзиите ми!
Покажи ми пътя, покажи ми пътя!
Дай ми силата и куража
да вярвам, че ще бъда там някой ден!
Покажи ми пътя!
Всяка нощ аз изричам молитва
в надежди, че там е раят.
03.02.2015 22:04 -
Steve Perry - Foolish Heart
Нуждая се от любов, която се усилва.
Не желая това, освен ако не знам
с всеки изминал час,
че някой някак
ще бъде там, готов да сподели.
Нуждая се от любов, която е силна.
Толкова съм уморен да бъда сам,
но ще играе ли самотното ми сърце ролята
на глупака отново,
преди да започна?
Глупаво сърце, чуй ме, че викам!
Спри, преди да започнеш да падаш!
Глупаво сърце, вслушай се в предупреждението ми!
Ти сгреши преди.
Недей да грешиш повече!
Чувствам това чувство отново.
Играя игра, която не мога да спечеля.
Любовта чука на вратата
на моето сърце още веднъж.
Мисля, че ще я пусна,
преди да започна.
Глупаво сърце, чуй ме, че викам!
Спри, преди да започнеш да падаш!
Глупаво сърце, вслушай се в предупреждението ми!
Ти сгреши преди.
Недей да грешиш повече!
Глупаво сърце!
Глупаво, глупаво сърце!
Ти сгреши преди.
Глупаво сърце, чуй ме, че викам!
Спри, преди да започнеш да падаш!
Глупаво сърце, вслушай се в предупреждението ми!
Ти сгреши преди.
Недей да грешиш повече!
Глупаво сърце!
О, глупаво, глупаво сърце!
Ти сгреши преди.
Глупаво, глупаво сърце!
Търсене