Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Декември, 2013 г.
24.12.2013 14:00 -
***Няма демони...
Няма демони. Има Аз.
23.12.2013 15:56 -
***Сърце от мъх...
Сърце от мъх
във сянката на бора.
Любов излъхва
до самия връх.
Ще го погаля за късмет
с притихнал дъх,
вратата му дано отворя!
във сянката на бора.
Любов излъхва
до самия връх.
Ще го погаля за късмет
с притихнал дъх,
вратата му дано отворя!
23.12.2013 11:30 -
***Изтъркулих се...
Изтъркулих се
като Слънцето
по склона
на някаква
нечакана мечта.
Рухна в пепел
гордата колона,
пречупена
от острието
на страстта.
Ела! Не казвай,
че това е краят!
Макар нечакана,
родена е мечта.
Не знаем кой
от двама ни
накрая
неусетно-
ненадейно
ще узнае
ключа
за тайнството
на Любовта...
като Слънцето
по склона
на някаква
нечакана мечта.
Рухна в пепел
гордата колона,
пречупена
от острието
на страстта.
Ела! Не казвай,
че това е краят!
Макар нечакана,
родена е мечта.
Не знаем кой
от двама ни
накрая
неусетно-
ненадейно
ще узнае
ключа
за тайнството
на Любовта...
22.12.2013 11:51 -
***Ако е Обич...
Ако е Обич, нека да остане.
Ако е Болка, нека си отиде.
Не е важно да сме прави.
Да сме щастливи стига.
Ако е Болка, нека си отиде.
Не е важно да сме прави.
Да сме щастливи стига.
21.12.2013 20:03 -
***След камъка в блатото...
След камъка в блатото,
след щастливия камък,
се завръщам във стадото
на утихнали пламъци...
Оставям тишината
да нараства бавно,
житото й да назрява,
да узрява жадно
и смразяващо и гладно
да превзема празнотата
в дома на кухата ми стая.
След камъка в блатото,
след щастливия камък
се ражда душата ми.
Отново да страда.
след щастливия камък,
се завръщам във стадото
на утихнали пламъци...
Оставям тишината
да нараства бавно,
житото й да назрява,
да узрява жадно
и смразяващо и гладно
да превзема празнотата
в дома на кухата ми стая.
След камъка в блатото,
след щастливия камък
се ражда душата ми.
Отново да страда.
19.12.2013 10:35 -
***Душата ми...
Душата ми-
дъска за шах и мат.
Фигурите
със магнит
се движеха
по нея.
Сега,
престанала
да съм жена,
сама да местя трябва.
А не смея.
Душата ми е
птица,
паднала в прахта.
Изрязана
от апликация
с хартия.
Как с нея
бих могла
да полетя,
когато
в длани
всеки
може
да я свие?
Душа хартиена
и онемяла оригама.
Белязана
с несигурни и
сигурни места.
Бяло-черна,
прекосявана
от дама-
кръвожадна и, в безумен глад,
сама.
Потрепна
птицата.
Полъхна вятър.
Непотребна,
себе си
да дорисува
намачкано
избяга тя.
дъска за шах и мат.
Фигурите
със магнит
се движеха
по нея.
Сега,
престанала
да съм жена,
сама да местя трябва.
А не смея.
Душата ми е
птица,
паднала в прахта.
Изрязана
от апликация
с хартия.
Как с нея
бих могла
да полетя,
когато
в длани
всеки
може
да я свие?
Душа хартиена
и онемяла оригама.
Белязана
с несигурни и
сигурни места.
Бяло-черна,
прекосявана
от дама-
кръвожадна и, в безумен глад,
сама.
Потрепна
птицата.
Полъхна вятър.
Непотребна,
себе си
да дорисува
намачкано
избяга тя.
19.12.2013 08:40 -
***Силуети сме...
Силуети сме
в изпепелената гора.
Безбрежни сме,
посмеем ли
да слеем
посърналите си
от огъня тела
с развиделяващата се
в очите
неизбежност.
в изпепелената гора.
Безбрежни сме,
посмеем ли
да слеем
посърналите си
от огъня тела
с развиделяващата се
в очите
неизбежност.
18.12.2013 23:22 -
***Като статуя...
Като статуя
съм мъртва.
Застинала,
изсечена,
непроменима.
Извезани
в релеф
и хлътнали,
пресичат се
хукнали линии.
Неподвластна
на живота,
неподвижна.
Без никакви
излишества-
бял гипс.
Със сухота
и тиха книжност.
Тя няма
да поеме
риск.
съм мъртва.
Застинала,
изсечена,
непроменима.
Извезани
в релеф
и хлътнали,
пресичат се
хукнали линии.
Неподвластна
на живота,
неподвижна.
Без никакви
излишества-
бял гипс.
Със сухота
и тиха книжност.
Тя няма
да поеме
риск.
18.12.2013 17:02 -
***Безсмъртен сън...
Безсмъртен сън
в очите се пречупва
кристален блясък
от разчупената чистота
скандално чисто
звън
в тоналността
на чистата
необратимост.
1999г.
в очите се пречупва
кристален блясък
от разчупената чистота
скандално чисто
звън
в тоналността
на чистата
необратимост.
1999г.
18.12.2013 17:00 -
***Като прашинки...
Като прашинки
изгоряла светлина
очакващи безкрайно
своя
вечен огън...
1999г.
изгоряла светлина
очакващи безкрайно
своя
вечен огън...
1999г.
18.12.2013 09:19 -
***Ако можеш да достигнеш...
Ако можеш да достигнеш
най-тихото,
ще си в сърцето
на вулкан.
В най-плахото
разжарено бълбукане
ще видиш
светлината като пламък
как блъска по капака на капана,
превърнал се навремето
в Храм.
най-тихото,
ще си в сърцето
на вулкан.
В най-плахото
разжарено бълбукане
ще видиш
светлината като пламък
как блъска по капака на капана,
превърнал се навремето
в Храм.
18.12.2013 09:13 -
***Парадоксът в любовта...
Парадоксът в любовта е, че се влюбваме в целостта на другия. Стремейки се към нея, копнеем да постигнем своята собствена. При това, любовта се разрушава. Както и цялостите ни, които или биват наранени, или се разпадат във вида, в който са били, очаквайки своето прераждане...
Търсене