Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 876036 Постинги: 766 Коментари: 468
Постинги в блога от Декември, 2013 г.
2 3 4  >  >>
Няма демони. Има Аз.
Категория: Други
Прочетен: 1082 Коментари: 4 Гласове: 9
Сърце от мъх
във сянката на бора.
Любов излъхва
до самия връх.
Ще го погаля за късмет
с притихнал дъх,
вратата му дано отворя!

Категория: Поезия
Прочетен: 610 Коментари: 0 Гласове: 5
Изтъркулих се
като Слънцето
по склона
на някаква
нечакана мечта.

Рухна в пепел
гордата колона,
пречупена
от острието
на страстта.

Ела! Не казвай,
че това е краят!
Макар нечакана,
родена е мечта.

Не знаем кой
от двама ни
накрая
неусетно-
ненадейно
ще узнае
ключа
за тайнството
на Любовта...
Категория: Поезия
Прочетен: 608 Коментари: 0 Гласове: 5
22.12.2013 11:51 - ***Ако е Обич...
Ако е Обич, нека да остане.
Ако е Болка, нека си отиде.
Не е важно да сме прави.
Да сме щастливи стига.
Категория: Поезия
Прочетен: 681 Коментари: 0 Гласове: 3
След камъка в блатото,
след щастливия камък,
се завръщам във стадото
на утихнали пламъци...
Оставям тишината
да нараства бавно,
житото й да назрява,
да узрява жадно
и смразяващо и гладно
да превзема празнотата
в дома на кухата ми стая.
След камъка в блатото,
след щастливия камък
се ражда душата ми.
Отново да страда.

Категория: Поезия
Прочетен: 714 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 22.12.2013 23:54
19.12.2013 10:35 - ***Душата ми...
Душата ми-
дъска за шах и мат.
Фигурите
със магнит
се движеха
по нея.
Сега,
престанала
да съм жена,
сама да местя трябва.
А не смея.
Душата ми е
птица,
паднала в прахта.
Изрязана
от апликация
с хартия.
Как с нея
бих могла
да полетя,
когато
в длани
всеки
може
да я свие?
Душа хартиена
и онемяла оригама.
Белязана
с несигурни и
сигурни места.
Бяло-черна,
прекосявана
от дама-
кръвожадна и, в безумен глад,
сама.
Потрепна
птицата.
Полъхна вятър.
Непотребна,
себе си
да дорисува
намачкано
избяга тя.

Категория: Поезия
Прочетен: 1002 Коментари: 2 Гласове: 4
Силуети сме
в изпепелената гора.
Безбрежни сме,
посмеем ли
да слеем
посърналите си
от огъня тела
с развиделяващата се
в очите
неизбежност.

Категория: Поезия
Прочетен: 448 Коментари: 0 Гласове: 3
Като статуя
съм мъртва.
Застинала,
изсечена,
непроменима.
Извезани
в релеф
и хлътнали,
пресичат се
хукнали линии.
Неподвластна
на живота,
неподвижна.
Без никакви
излишества-
бял гипс.
Със сухота
и тиха книжност.
Тя няма
да поеме
риск.
Категория: Поезия
Прочетен: 508 Коментари: 0 Гласове: 2
Безсмъртен сън
       в очите се пречупва
кристален блясък
       от разчупената чистота
скандално чисто
звън
в тоналността
на чистата
необратимост.

1999г.

Категория: Поезия
Прочетен: 408 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 18.12.2013 17:04
Като прашинки
изгоряла светлина
очакващи безкрайно
своя
           вечен огън...

1999г.

Категория: Поезия
Прочетен: 413 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.12.2013 17:05
Ако можеш да достигнеш
най-тихото,
ще си в сърцето
на вулкан.
В най-плахото
разжарено бълбукане
ще видиш
светлината като пламък
как блъска по капака на капана,
превърнал се навремето
в Храм.
Категория: Поезия
Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове: 7
Парадоксът в любовта е, че се влюбваме в целостта на другия. Стремейки се към нея, копнеем да постигнем своята собствена. При това, любовта се разрушава. Както и цялостите ни, които или биват наранени, или се разпадат във вида, в който са били, очаквайки своето прераждане...
Категория: Други
Прочетен: 477 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 20.12.2013 21:36
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 876036
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Декември, 2013  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031