Остани при себе си
Остани
Чуй тихите
звънки треви
как трептят
и шептят
в ръцете на вятъра
Приседни
Приседни
край тавата
на времето
Шепа дни си вземи
и ръкувай се
с враните,
дето искат
от тях да кълват,
дето искат
навред
и без ред
да ги пръснат
Отпусни
Отпусни
на тревоги въжето
И върви
сам върви
към сърцето си


 

В дълбините
на съществуването,
отвъд шамандурата,
гмурнах се в себе си,
преплувах се
няколко пъти,
удавих се
и се спасих
също толкова
Спрях
да съществувам
Далеч от брега съм-
невидима,
освен за лъча,
който пръв
ще събуди
Утрото
 

При думите,
при образите,
при света,
под покривите
на проливен дъжд;
под топлите лъчи
и керемидите
срещат ме
смислите дивите
за което е,
за дългия път
на велбъжд;
за мен,
която бях веднъж
Надлъж
са ширнати
стадата
на нечия любов
На нечия любов
са ширнати
стадата
Завинаги
веднъж

*велбъжд- В писмените извори от Средновековието името Велбъжд произлиза или от старобългарското название за „камила“, или е с етимология от старославянското „бел вожд“