Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Януари, 2016 г.
21.01.2016 12:56 -
***Само сняг и никой друг.
Само сняг
и никой друг.
Ледни фигури.
Арктичен струг.
Рисунки фибули:
красота на студ.
Шейни са плугове,
подгонили друмове.
Снежинки прашинки
сее зимен звезден куп.
и никой друг.
Ледни фигури.
Арктичен струг.
Рисунки фибули:
красота на студ.
Шейни са плугове,
подгонили друмове.
Снежинки прашинки
сее зимен звезден куп.
21.01.2016 12:27 -
***Тя крещи.
Тя крещи.
Червената коса е вик.
Усмихва се.
Всяка усмивка е крясък.
Ослепи ли те с нея,
расне могъщо истерия,
расне мощно мистерия:
тя крепи цвета
на косата, на устните.
Червената коса е вик.
Усмихва се.
Всяка усмивка е крясък.
Ослепи ли те с нея,
расне могъщо истерия,
расне мощно мистерия:
тя крепи цвета
на косата, на устните.
21.01.2016 12:01 -
***2
„Човек придобива телесната си форма – те я наричат „истинско подобие“ – още преди изобщо да осъзнае, че е човек. В крайна сметка това, което се случва вътре в тялото, го прави човек. Тогава открива, че той единствен притежава нещо – и това нещо е разумът. Разумът го поставя на друго стъпало. Като повечето животни, дотогава той е бил толкова съвършен, колкото му е било необходимо; но получил това ново качество, което е било все още в ранен стадий, и го доразвил. Това било единственото, което можел да развие в своя полза – единственият път, който стоял пред него: да развие нови качества на разума си.“
„Доколкото разбирам, по някакъв начин ти, Роузалинд и останалите притежавате някакво ново качество на разума. Да се обръща човек към Господ с молба да ви го отнеме не е правилно – все едно да го караш да те направи сляп и глух. Зная какво ти е, Дейви, но страхът не разрешава въпроса. Няма лесен начин за разрешаването му. Трябва да свикнеш с това и да решиш, че щом като нещата с теб стоят така, трябва да използваш това качество възможно най-добре, без да си навредиш.“
„Тогава, когато умовете са се научили да се смесват, когато една мисъл не е само твоя, и човек е взел твърде много от другия, за да е изцяло само със себе си, когато е стигнал дотам да вижда с общи очи, да обича с общо сърце, да се радва с обща радост; когато има мигове на уеднаквяване и нищо не е отделно освен телата, жадуващи едно за друго… Когато съществува това, какво е думата? Съществува само нейното несъвършенство.“
„Какавидите“, Джон Уиндам
„Доколкото разбирам, по някакъв начин ти, Роузалинд и останалите притежавате някакво ново качество на разума. Да се обръща човек към Господ с молба да ви го отнеме не е правилно – все едно да го караш да те направи сляп и глух. Зная какво ти е, Дейви, но страхът не разрешава въпроса. Няма лесен начин за разрешаването му. Трябва да свикнеш с това и да решиш, че щом като нещата с теб стоят така, трябва да използваш това качество възможно най-добре, без да си навредиш.“
„Тогава, когато умовете са се научили да се смесват, когато една мисъл не е само твоя, и човек е взел твърде много от другия, за да е изцяло само със себе си, когато е стигнал дотам да вижда с общи очи, да обича с общо сърце, да се радва с обща радост; когато има мигове на уеднаквяване и нищо не е отделно освен телата, жадуващи едно за друго… Когато съществува това, какво е думата? Съществува само нейното несъвършенство.“
„Какавидите“, Джон Уиндам
21.01.2016 11:54 -
***1
„Започваш да се питаш: „Е, добре, а какви истински доказателства имаме самите ние за това, какво е достоверното подобие?“ И откриваш, че в Библията не се говори нищо, което да противоречи на схващанията, че хората по онова време са били като нас; от друга страна обаче там не е дадено определение на това, какво да се смята за човек.“
„Чичо Ексъл изсумтя и лицето му се смръщи.
– Проповеднически приказки! – рече той и за миг се замисли. – Казвам ти – продължи той, - дори ако много хора твърдят, че нещо е така, това нищо не доказва. Казвам ти, че наистина няма човек, който да знае със сигурност какво е достоверно подобие. Всички мислят, че знаят – както и ние самите, - но понеже нямаме доказателства, откъде да знаем дали и самите Древни са били истинско подобие?
Той вдигна очи и отново ме изгледа продължително.
– Затова – продължи чичо Ексъл – откъде да знам аз, и откъде да знае който и да е, че с това, с което се различавате ти и Роузалинд, не сте по-близко до истинското подобие, отколкото останалите? Може би сте точно подобие на Древните: нали едно от нещата, които разправят за тях е, че са можели да разговарят един с друг през дълги разстояния? Сега ние не можем да го правим – но вие с Роузалинд можете. Помисли за това, Дейви. Вие двамата може да сте по-близко до подобието, отколкото останалите.“
„– Но, чичо, ако не се опитваме да бъдем като Древните и да построим отново това, което е загинало, какво ще правим?
– Можем да бъдем верни на самите себе си и да строим един свят, който да е съществуващ, а не такъв, какъвто е изчезнал- каза той.
– Струва ми се, че не те разбирам. Искаш да кажеш, да оставим настрана истинската приемственост и подобие? Да не обръщаме внимание на отклоненията?
– Не точно това – каза той и ме изгледа косо. – Чул си малко ерес от леля си, сега ще чуеш малко и от чичо си. Как мислиш, кое прави човека човек?
Започнах да казвам определението. На втората дума той ме прекъсна.
– Не е това! И една восъчна фигура може да има всичко, което изброяваш, и пак ще бъде восъчна фигура, нали?
– Да, така е.
– Значи това, което прави човека човек е нещо вътре в него.
– Душата ли? – предположих аз.
– Не. – каза чичо ми. – Душите са само данъка, който събира църквата – всички имат еднаква стойност, като гвоздеите. Не. Това, което прави човека човек е неговият разум – той не е предмет, той е качество, а различните хора имат разум с различна стойност – по-съвършен или по-прост, но колкото по-съвършен е разумът, толкова по-голямо значение има той. Разбираш ли накъде отива работата?“ „Какавидите“, Джон Уиндам
„Чичо Ексъл изсумтя и лицето му се смръщи.
– Проповеднически приказки! – рече той и за миг се замисли. – Казвам ти – продължи той, - дори ако много хора твърдят, че нещо е така, това нищо не доказва. Казвам ти, че наистина няма човек, който да знае със сигурност какво е достоверно подобие. Всички мислят, че знаят – както и ние самите, - но понеже нямаме доказателства, откъде да знаем дали и самите Древни са били истинско подобие?
Той вдигна очи и отново ме изгледа продължително.
– Затова – продължи чичо Ексъл – откъде да знам аз, и откъде да знае който и да е, че с това, с което се различавате ти и Роузалинд, не сте по-близко до истинското подобие, отколкото останалите? Може би сте точно подобие на Древните: нали едно от нещата, които разправят за тях е, че са можели да разговарят един с друг през дълги разстояния? Сега ние не можем да го правим – но вие с Роузалинд можете. Помисли за това, Дейви. Вие двамата може да сте по-близко до подобието, отколкото останалите.“
„– Но, чичо, ако не се опитваме да бъдем като Древните и да построим отново това, което е загинало, какво ще правим?
– Можем да бъдем верни на самите себе си и да строим един свят, който да е съществуващ, а не такъв, какъвто е изчезнал- каза той.
– Струва ми се, че не те разбирам. Искаш да кажеш, да оставим настрана истинската приемственост и подобие? Да не обръщаме внимание на отклоненията?
– Не точно това – каза той и ме изгледа косо. – Чул си малко ерес от леля си, сега ще чуеш малко и от чичо си. Как мислиш, кое прави човека човек?
Започнах да казвам определението. На втората дума той ме прекъсна.
– Не е това! И една восъчна фигура може да има всичко, което изброяваш, и пак ще бъде восъчна фигура, нали?
– Да, така е.
– Значи това, което прави човека човек е нещо вътре в него.
– Душата ли? – предположих аз.
– Не. – каза чичо ми. – Душите са само данъка, който събира църквата – всички имат еднаква стойност, като гвоздеите. Не. Това, което прави човека човек е неговият разум – той не е предмет, той е качество, а различните хора имат разум с различна стойност – по-съвършен или по-прост, но колкото по-съвършен е разумът, толкова по-голямо значение има той. Разбираш ли накъде отива работата?“ „Какавидите“, Джон Уиндам
17.01.2016 01:21 -
***две са дърветата, две...
две са дърветата, две:
на познанието и живота
кое ще избереш?
тук ли си,
избрал си вече
на познанието и живота
кое ще избереш?
тук ли си,
избрал си вече
08.01.2016 13:46 -
***аз - в мен...
аз – в мен
ти – в теб
двама – в себе си
всеки – свои неизвестни
всеки – свое уравнение,
равно от всяка страна
всеки – свое решение
двама – в система
формула на любовта
ти – в теб
двама – в себе си
всеки – свои неизвестни
всеки – свое уравнение,
равно от всяка страна
всеки – свое решение
двама – в система
формула на любовта
08.01.2016 12:06 -
***не виждаш ярко...
не виждаш ярко
цветовете бледи са
над теб
– дамоклев меч –
надвесила се е ръка
с гумичка
във тебе вгледана
няма реч
от глухи уста
мълчи
поваля те в безредие
цветовете бледи са
над теб
– дамоклев меч –
надвесила се е ръка
с гумичка
във тебе вгледана
няма реч
от глухи уста
мълчи
поваля те в безредие
04.01.2016 18:00 -
***изгубила съм се била...
изгубила съм се била
потулила се неизбродно съм била
жив плет препречва
изчертал е
йероглифа за спасение -
еднакъв със смъртта
два триъгълника
спрели своето притегляне
разминати висят сред празнота
те повече не са си длъжни
в отделни видове разкъсани
върху пепелника-
бял и осъзнат- убиецът змия
ножица за живи плетове
мълчи
погълнат от вина
погълнат от усмивка
възкресен над престъпване
възкресен над греха
оцелял в несторено
погребал мен
изгубила съм се била
не съм
пропуснат изстрел съм
само това
потулила се неизбродно съм била
жив плет препречва
изчертал е
йероглифа за спасение -
еднакъв със смъртта
два триъгълника
спрели своето притегляне
разминати висят сред празнота
те повече не са си длъжни
в отделни видове разкъсани
върху пепелника-
бял и осъзнат- убиецът змия
ножица за живи плетове
мълчи
погълнат от вина
погълнат от усмивка
възкресен над престъпване
възкресен над греха
оцелял в несторено
погребал мен
изгубила съм се била
не съм
пропуснат изстрел съм
само това
04.01.2016 17:58 -
***само зимата...
само зимата
мога да пристъпя
в мен
където свято е
където е дълбоко
където кратерът
е топъл
образите - истински
музиката му ми спомня онова,
което лятото ще излекува
мога да пристъпя
в мен
където свято е
където е дълбоко
където кратерът
е топъл
образите - истински
музиката му ми спомня онова,
което лятото ще излекува
Търсене