Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 876098 Постинги: 766 Коментари: 468
Постинги в блога от Януари, 2016 г.
Само сняг 
и никой друг.
Ледни фигури.
Арктичен струг.
Рисунки фибули:
красота на студ.
Шейни са плугове,
подгонили друмове.
Снежинки прашинки
сее зимен звезден куп.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 864 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 21.01.2016 21:13
21.01.2016 12:27 - ***Тя крещи.
Тя крещи.
Червената коса е вик.
Усмихва се.
Всяка усмивка е крясък.
Ослепи ли те с нея,
расне могъщо истерия,
расне мощно мистерия:
тя крепи цвета
на косата, на устните.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 615 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 06.04.2016 13:14
21.01.2016 12:01 - ***2
„Човек придобива телесната си форма – те я наричат „истинско подобие“ – още преди изобщо да осъзнае, че е човек. В крайна сметка това, което се случва вътре в тялото, го прави човек. Тогава открива, че той единствен притежава нещо – и това нещо е разумът. Разумът го поставя на друго стъпало. Като повечето животни, дотогава той е бил толкова съвършен, колкото му е било необходимо; но получил това ново качество, което е било все още в ранен стадий, и го доразвил. Това било единственото, което можел да развие в своя полза – единственият път, който стоял пред него: да развие нови качества на разума си.“

„Доколкото разбирам, по някакъв начин ти, Роузалинд и останалите притежавате някакво ново качество на разума. Да се обръща човек към Господ с молба да ви го отнеме не е правилно – все едно да го караш да те направи сляп и глух. Зная какво ти е, Дейви, но страхът не разрешава въпроса. Няма лесен начин за разрешаването му. Трябва да свикнеш с това и да решиш, че щом като нещата с теб стоят така, трябва да използваш това качество възможно най-добре, без да си навредиш.“

„Тогава, когато умовете са се научили да се смесват, когато една мисъл не е само твоя, и човек е взел твърде много от другия, за да е изцяло само със себе си, когато е стигнал дотам да вижда с общи очи, да обича с общо сърце, да се радва с обща радост; когато има мигове на уеднаквяване и нищо не е отделно освен телата, жадуващи едно за друго… Когато съществува това, какво е думата? Съществува само нейното несъвършенство.“

„Какавидите“, Джон Уиндам
Категория: Други
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.01.2016 12:01
21.01.2016 11:54 - ***1
 „Започваш да се питаш: „Е, добре, а какви истински доказателства имаме самите ние за това, какво е достоверното подобие?“ И откриваш, че в Библията не се говори нищо, което да противоречи на схващанията, че хората по онова време са били като нас; от друга страна обаче там не е дадено определение на това, какво да се смята за човек.“

„Чичо Ексъл изсумтя и лицето му се смръщи.
– Проповеднически приказки! – рече той и за миг се замисли. – Казвам ти – продължи той, - дори ако много хора твърдят, че нещо е така, това нищо не доказва. Казвам ти, че наистина няма човек, който да знае със сигурност какво е достоверно подобие. Всички мислят, че знаят – както и ние самите, - но понеже нямаме доказателства, откъде да знаем дали и самите Древни са били истинско подобие?
Той вдигна очи и отново ме изгледа продължително.
– Затова – продължи чичо Ексъл – откъде да знам аз, и откъде да знае който и да е, че с това, с което се различавате ти и Роузалинд, не сте по-близко до истинското подобие, отколкото останалите? Може би сте точно подобие на Древните: нали едно от нещата, които разправят за тях е, че са можели да разговарят един с друг през дълги разстояния? Сега ние не можем да го правим – но вие с Роузалинд можете. Помисли за това, Дейви. Вие двамата може да сте по-близко до подобието, отколкото останалите.“

„– Но, чичо, ако не се опитваме да бъдем като Древните и да построим отново това, което е загинало, какво ще правим?
– Можем да бъдем верни на самите себе си и да строим един свят, който да е съществуващ, а не такъв, какъвто е изчезнал- каза той.
– Струва ми се, че не те разбирам. Искаш да кажеш, да оставим настрана истинската приемственост и подобие? Да не обръщаме внимание на отклоненията?
– Не точно това – каза той и ме изгледа косо. – Чул си малко ерес от леля си, сега ще чуеш малко и от чичо си. Как мислиш, кое прави човека човек?
Започнах да казвам определението. На втората дума той ме прекъсна.
– Не е това! И една восъчна фигура може да има всичко, което изброяваш, и пак ще бъде восъчна фигура, нали?
– Да, така е.
– Значи това, което прави човека човек е нещо вътре в него.
– Душата ли? – предположих аз.
– Не. – каза чичо ми. – Душите са само данъка, който събира църквата – всички имат еднаква стойност, като гвоздеите. Не. Това, което прави човека човек е неговият разум – той не е предмет, той е качество, а различните хора имат разум с различна стойност – по-съвършен или по-прост, но колкото по-съвършен е разумът, толкова по-голямо значение има той. Разбираш ли накъде отива работата?“
„Какавидите“, Джон Уиндам
Категория: Други
Прочетен: 568 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.01.2016 11:59
две са дърветата, две:
на познанието и живота
кое ще избереш?
тук ли си,
избрал си вече
 
Категория: Поезия
Прочетен: 676 Коментари: 0 Гласове: 2
08.01.2016 13:46 - ***аз - в мен...
аз – в мен
ти – в теб
двама – в себе си
всеки – свои неизвестни
всеки – свое уравнение,
равно от всяка страна
всеки – свое решение
двама – в система
формула на любовта
 
Категория: Поезия
Прочетен: 775 Коментари: 0 Гласове: 4
не виждаш ярко
цветовете бледи са
над теб
– дамоклев меч –
надвесила се е ръка
с гумичка
във тебе вгледана
няма реч
от глухи уста
мълчи
поваля те в безредие
Категория: Поезия
Прочетен: 616 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.01.2016 12:06
изгубила съм се била
потулила се неизбродно съм била
жив плет препречва
изчертал е
йероглифа за спасение -
еднакъв със смъртта
два триъгълника
спрели своето притегляне
разминати висят сред празнота
те повече не са си длъжни
в отделни видове разкъсани
върху пепелника-
бял и осъзнат- убиецът змия
ножица за живи плетове
мълчи
погълнат от вина
погълнат от усмивка
възкресен над престъпване
възкресен над греха
оцелял в несторено
погребал мен
изгубила съм се била
не съм
пропуснат изстрел съм
само това
 
Категория: Поезия
Прочетен: 695 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 08.01.2016 11:58
само зимата
мога да пристъпя
в мен
където свято е
където е дълбоко
където кратерът
е топъл
образите - истински
музиката му ми спомня онова,
което лятото ще излекува
 
Категория: Поезия
Прочетен: 600 Коментари: 0 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 876098
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Януари, 2016  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031