Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. varg1
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. hadjito
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. varg1
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Август, 2013 г.
28.08.2013 22:36 -
***Знаем...
Знаем. Но винаги се надяваме на обратното.
19.08.2013 22:39 -
***Тя не идва при първия пламък...
Тя не идва при първия пламък.
Нито при втория тя ще е тук.
Нектар и с нерушимост на камък
тя ще бъде, роди ли се в звук.
Тя не идва при първата болка.
Нито в последната тя ще остане.
Никой не знае колко дълго и колко
изгарящо в нас тя ще пари.
Тя не блести и сигнали не дава,
когато е тук или щом наближава.
Болни и мъртви може тя да изправя.
Познавам я, светне ли в свята отрада...
Нито при втория тя ще е тук.
Нектар и с нерушимост на камък
тя ще бъде, роди ли се в звук.
Тя не идва при първата болка.
Нито в последната тя ще остане.
Никой не знае колко дълго и колко
изгарящо в нас тя ще пари.
Тя не блести и сигнали не дава,
когато е тук или щом наближава.
Болни и мъртви може тя да изправя.
Познавам я, светне ли в свята отрада...
18.08.2013 21:31 -
***Кафето ми да има вкус...
Кафето ми да има вкус
на лепкав шоколадов блус,
в него да притихват и да спират
студените отрови.
Да извират ласкави искри
на електричен трус-
от него утрото ми да се ражда,
всеки път празнично-русо
вратите отворило.
Възглавницата ми да бъде пух
за разрошените мисли,
ненаучени да медитират,
притихнали във нея да се плисват
и, с обронена глава
от постигнал ме внезапно сън,
образи живителни да заизвират,
да се прелистват като листи
на жадувана желана книга,
във която бряг намират
и утихват, и се спират
менталните писти,
превърнати в живи...
Сънят нечакан с магия да залепи
безжизнените сенки
на корена сух,
които чертаят
поредно несбъдване.
Да се прелеят дните в акварел,
в масло размекнато да се прераждат
и в сливане да съмнат
на непресъхнали рани иглите-
да рухнат върховете им крехки,
смъртността стръмна и вехта
да спре да припява по първи петел...
Да ме целуне
и в благословия ме помаже
усмихнато и кроткото Око,
което аромат и вкус
на карамелен блус
на кафето утринно донася
и скърцащата в тишината
люлка смаже...
Смисълът й
да изкаже,
с вятъра ронлив
се слепнала...
Да открия на паважа
листо отронена надежда
трепнало...
на лепкав шоколадов блус,
в него да притихват и да спират
студените отрови.
Да извират ласкави искри
на електричен трус-
от него утрото ми да се ражда,
всеки път празнично-русо
вратите отворило.
Възглавницата ми да бъде пух
за разрошените мисли,
ненаучени да медитират,
притихнали във нея да се плисват
и, с обронена глава
от постигнал ме внезапно сън,
образи живителни да заизвират,
да се прелистват като листи
на жадувана желана книга,
във която бряг намират
и утихват, и се спират
менталните писти,
превърнати в живи...
Сънят нечакан с магия да залепи
безжизнените сенки
на корена сух,
които чертаят
поредно несбъдване.
Да се прелеят дните в акварел,
в масло размекнато да се прераждат
и в сливане да съмнат
на непресъхнали рани иглите-
да рухнат върховете им крехки,
смъртността стръмна и вехта
да спре да припява по първи петел...
Да ме целуне
и в благословия ме помаже
усмихнато и кроткото Око,
което аромат и вкус
на карамелен блус
на кафето утринно донася
и скърцащата в тишината
люлка смаже...
Смисълът й
да изкаже,
с вятъра ронлив
се слепнала...
Да открия на паважа
листо отронена надежда
трепнало...
17.08.2013 23:53 -
***Защото обичта е преляла...
...Защото обичта е преляла и преминала всички граници
и аз не мога нито да я докажа, нито да я отрека...
и аз не мога нито да я докажа, нито да я отрека...
11.08.2013 22:32 -
***Отдавна не съм вече мъдрец...
Отдавна не съм вече мъдрец.
А някога бях.
А някога бях.
Когато живееше в мене дете
с бляскав от искреност,
с чист от разсъмване
и прозорливост на приказка
небесен венец...
Не съм вече отдавна мъдрец.
Дали е грях?
Дали е грях?
Че някога бях...
Че някога бях...
Че някога бях...
Търсене
