Не ми отделяй много време.
Въпроси ти не ми задавай.
С очи- добри и верни,
ръката моя не задявай!

Не прескачай пролет локвите,
по стъпките ми не върви.
Знам, няма пак да се получи.
Ненужни са срещите ни.

Ти мислиш, че от гордост
вървя, със тебе не дружа.
Аз не от гордост, а от горест
глава високо тъй държа.
 

Не уделяй мне много времени,
вопросов мне не задавай.
Глазами добрыми и верными
руки моей не задевай.

Не проходи весной по лужицам,
по следу следа моего.
Я знаю- снова не получится
из етой встречи ничего.

Ты думаеш, что я из гордости
хожу, с тобою не дружу?
Я не из гордости- из горести
так прямо голову держу.

Б. Ахмадулина

Дървото пред прозореца ми
оживява.
Небето върна се
във своята безкрайност.
Че съществува щастие
присъствието им признава
и аз със тях
на щастие ще се превърна.

Притихвам после.
Тишината слушам.
Притихнала-
и тишината слуша мен.
Тя чува всеки недолавян трепет.
Тя кротък прилив е.
Напива всяка дълга суша
и постоянна тъй е
сякаш безпределно стене.

Дървото пред прозореца-
една реалност,
която само миг и ще изчезне.
И кой ще знае,
че било е вярно
бягството в една щастлива бездна? 

Лодка, далеч от брега.
Случайна лодка...
...да е прегръдка,
топлина и котва
за изморените ръце,
за мокрите,
прогизнали коси.

Лодка, далеч от брега.
Случайна лодка.
Най-после
ми се иска да си ти.
Най-после
ми се иска да се стопля-
като в котка;
да имам щастие;
да имам за плуване
слънчеви дни.