Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Септември, 2015 г.
29.09.2015 19:36 -
Есенно безсъние
1.
Дъждът е шум,
който чупи стъклата.
Шум, който обичам,
шум желан, шум чакан.
Напоителен есенен шум,
шепнещ вяра в минало ненужно-
преклонени пред велико настояще,
направили сме го така застинало,
несмели да го пуснем...
В него е шумът- смутителният шум
на хаос от началото, живот събуждащ.
Има шумове, които
заслужават да бъдат обичани,
заслужават да бъдат почитани.
Онова, което сме изгубили,
онова, което търсим, още имаме,
което сме намерили отново,
помни се от есенно дъждовен шум,
шумящо стичане...
2.
Дъждът се изповяда.
Ти запали цветето,
което съм.
Мокра цигара.
3.
То е неизречена взаимност,
а не думи,
които се случват.
4.
Не съжалявам, че целувах устни,
защото бяха само твоите.
Не съжалявам, че в едно
с дъжда, с пропуснатото,
припомнят неизменно, без да моля:
пътя към себе си, как се обича,
фанатично отричано влюбване,
нещо, което на нищо прилича,
обещаващо среща сбогуване;
за жаждата на духа те са памет,
съшили го, прибрали го в лоно,
времената му свързали, макар че е рано,
споили го на капките с гонга,
свобода подарили върху светлото рамо.
Към дирижабъл привързан,
той отново е цял,
с теб и дъжда в сладостен възел.
Положени в една картина,
под напора на нещо истинско-
живот във бреговете ни се вдал,
изпълнени със благодарност,
притваряме очи, сънят най-после иде.
Останали без име, заедно заспиваме.
5.
Духът ми се откъсваше в безброя.
С тялото ми разделени са от бездна.
Целунат ли се, ще престанат да се борят,
в сок налят небесен плод
ще бъда звездна.
6.
То е друго,
което искам да кажа.
Не това,
което пред теб изричам.
Вечността е винаги тук.
Поради това ли,
се разминаваме с нея,
на среща не разчитам.
Дъждът е шум,
който чупи стъклата.
Шум, който обичам,
шум желан, шум чакан.
Напоителен есенен шум,
шепнещ вяра в минало ненужно-
преклонени пред велико настояще,
направили сме го така застинало,
несмели да го пуснем...
В него е шумът- смутителният шум
на хаос от началото, живот събуждащ.
Има шумове, които
заслужават да бъдат обичани,
заслужават да бъдат почитани.
Онова, което сме изгубили,
онова, което търсим, още имаме,
което сме намерили отново,
помни се от есенно дъждовен шум,
шумящо стичане...
2.
Дъждът се изповяда.
Ти запали цветето,
което съм.
Мокра цигара.
3.
То е неизречена взаимност,
а не думи,
които се случват.
4.
Не съжалявам, че целувах устни,
защото бяха само твоите.
Не съжалявам, че в едно
с дъжда, с пропуснатото,
припомнят неизменно, без да моля:
пътя към себе си, как се обича,
фанатично отричано влюбване,
нещо, което на нищо прилича,
обещаващо среща сбогуване;
за жаждата на духа те са памет,
съшили го, прибрали го в лоно,
времената му свързали, макар че е рано,
споили го на капките с гонга,
свобода подарили върху светлото рамо.
Към дирижабъл привързан,
той отново е цял,
с теб и дъжда в сладостен възел.
Положени в една картина,
под напора на нещо истинско-
живот във бреговете ни се вдал,
изпълнени със благодарност,
притваряме очи, сънят най-после иде.
Останали без име, заедно заспиваме.
5.
Духът ми се откъсваше в безброя.
С тялото ми разделени са от бездна.
Целунат ли се, ще престанат да се борят,
в сок налят небесен плод
ще бъда звездна.
6.
То е друго,
което искам да кажа.
Не това,
което пред теб изричам.
Вечността е винаги тук.
Поради това ли,
се разминаваме с нея,
на среща не разчитам.
27.09.2015 20:30 -
***подозирана...
подозирана дълбочина
мълча
прозорлива
да я достигна
не и задържа
мълча
прозорлива
да я достигна
не и задържа
25.09.2015 17:33 -
***как сън...
как сън опитомява се
знаеш ли
какво се хвърля в огъня му
за да го подгрява
нечии ръце, очи и устни
в кладенеца му
ни спускат
и там ни забравят
знаеш ли
какво се хвърля в огъня му
за да го подгрява
нечии ръце, очи и устни
в кладенеца му
ни спускат
и там ни забравят
25.09.2015 17:31 -
***есенно слънце...
есенно слънце
завърна
вятъра с листата
с мен говори
тайна прегърната
красиво се моли
на света тишината
въздъхна
небесата отвори
завърна
вятъра с листата
с мен говори
тайна прегърната
красиво се моли
на света тишината
въздъхна
небесата отвори
24.09.2015 23:07 -
***когато дните ни...
когато дните ни започнат да се сриват
под нас когато времето се рони
едничкото в живота ни значимо
остава детството
не знаем че го гоним
под нас когато времето се рони
едничкото в живота ни значимо
остава детството
не знаем че го гоним
01.09.2015 16:57 -
Winger - Witness
Сянка в твоето сърце
държи те в мрака,
втренчен в прозореца, напълно сам.
Държиш се далеч
от всичко, което копнееш.
Би ли могъл да си тръгнеш от всичко, което знаеш?
И не поглеждай назад,
вярно или погрешно, това е твоето избавление,
така че, не се предавай!
Намери любовта, която най-накрая намери изход за теб
от живота, който те разочарова.
Ще се осмелиш ли да отвориш сърцето си?
Ще се осмелиш ли да излезеш от мрака?
Кой ще бъде там да те хване, когато падаш?
Някой, който всички ще видят.
Ако ти си там, тогава и аз ще бъда.
Виждаш слънцето да залязва,
празнотата край теб.
Ти познаваш само битката в твоята глава.
Молиш се да чуеш звук,
а не света около теб.
Ти чуваш само ехото на съжаление.
И не се страхувай,
вярно или погрешно, ти винаги ще имаш право на промяна.
Намери силата, която най-накрая намери изход за теб
от самотата,
самотата вътре в теб.
Ще се осмелиш ли да отвориш сърцето си?
Ще се осмелиш ли да излезеш от мрака?
Кой ще бъде там да те хване, когато падаш?
Някой, който всички ще видят.
Кой ще бъде там да пречисти живота ти?
Ако ти си там, тогава и аз ще бъда.
държи те в мрака,
втренчен в прозореца, напълно сам.
Държиш се далеч
от всичко, което копнееш.
Би ли могъл да си тръгнеш от всичко, което знаеш?
И не поглеждай назад,
вярно или погрешно, това е твоето избавление,
така че, не се предавай!
Намери любовта, която най-накрая намери изход за теб
от живота, който те разочарова.
Ще се осмелиш ли да отвориш сърцето си?
Ще се осмелиш ли да излезеш от мрака?
Кой ще бъде там да те хване, когато падаш?
Някой, който всички ще видят.
Ако ти си там, тогава и аз ще бъда.
Виждаш слънцето да залязва,
празнотата край теб.
Ти познаваш само битката в твоята глава.
Молиш се да чуеш звук,
а не света около теб.
Ти чуваш само ехото на съжаление.
И не се страхувай,
вярно или погрешно, ти винаги ще имаш право на промяна.
Намери силата, която най-накрая намери изход за теб
от самотата,
самотата вътре в теб.
Ще се осмелиш ли да отвориш сърцето си?
Ще се осмелиш ли да излезеш от мрака?
Кой ще бъде там да те хване, когато падаш?
Някой, който всички ще видят.
Кой ще бъде там да пречисти живота ти?
Ако ти си там, тогава и аз ще бъда.
Търсене