Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 425110 Постинги: 688 Коментари: 439
Постинги в блога от Юни, 2013 г.
2  >  >>
Светнало топло легло.
В утринно бяло блестят
чаршафи колосани
под райско Дърво.

Изпод пръстите
кожи електрични искрят,
а после невидимо
в немощта се топят.

Докосва ги нежно 
с невинния плясък
на огньовете жертвени
жестока Любов.
И изгаря ги в пламъци,
и застива ги скрежно
на лятната заран
под светѝя покров.

Утринно бели,
чаршафите топли,
под пламнали
живи тела,
те шумят.
И няма как. Други
не могат да бъдат-
голи в негата,
неспасяеми те са.
До бяло горят.

Безкрайно, безвременно,
непосилно дремливо,
не разкъсват мълчанието,
безконечно и вечно,
разрушително-искрено
едно в друго
се сливат.
До забрава,
безпаметно
в единството свое
преоткриват
те възел
на своя Далечност.

Едно в друго
те са.
И в единното свое,
на сглобения пъзел
фрагменти са спомен.
Те жадно-неистово,
в енигма до пепел,
във пепел разпукнати,
в Безкрая томят се
на звънкия ромон
на ручеи рукнали.

Тук са те.
Тук са.
Несломимо слепени,
сред степи любовни,
божествено гневни,
сред сънни земи
без край, неизбродни,
дървета са плодни...

Тук са.
Светът са.
Сега са.
Богоподобни.

Категория: Поезия
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове: 5
Ако аз не тръгна,
не идва вече при мен.
Явно, грубост и обръгване
гонят синьото вдъхновение.

Като пеперуда то беше.
От рядък, често срещан вид.
От съня ми крадеше
с неистово жаден,
примитивен и дивен,
райски и адов,
назъбен и плавен, 
хармоничен и дрезгав,
натегнат, нахален, 
кръжащ до припадък,
с гладни нокти драскащ 
по вратата ми
вик...

Можех да го нахраня.
Можех да го приканя.
Можех да го понеса.
В жертва да го принеса...
Можех да го прегърна.
Можех с вълната му
далеч да отида
и пак да се върна.
Можех по пътя да свърна,
блясъка му звезден да зърна...

Сега мълчат врати затворени.
Дори невидими, нечувани са те...
Потулени в бръшляна
на отминалото време,
на немарливостта 
сред сплетените бурени...
пречупени, гипсирани са
отмалелите му немощни ръце.

Мислите антени,
които търсеха, ги няма...
Устните му неми са;
не ще ме приканят
към кристала
на звънтящата му
кана...



Категория: Поезия
Прочетен: 381 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 24.06.2013 20:20
Сибирски полета
на пустинно мълчание.
Пясъчна грива,
на воля препуснала;
на усилно старание
стремена неотпуснати.
Прегорели от припека
препечени чувства.

В галопа сред пустош
на празна картина
рамка чертае на сок
сладостта-
карамелен загар на
нерисувана круша,
в чието мълчание
тихо се вслушвам.
В празен шепот се сгушвам-
наргилето му пуша
под душа
на изкусителен дар.
Ала суша е-
в очите, мислите, мечтите...
Душно е
в двореца на 
неземния цар.

Сибирски полета
на пустинно мълчание.
Меандър от пътя,
назован Лабиринт.
Вечно гладен и дебнещ,
напуснал съня си,
вездесъщ Минотавър,
развява пясъчна грива
в эстремен спринт.

Ще съшие красивата,
белязана смъртно,
умницата дева-
света Ариадна,
двата края,
затворили входа
на Началото Вечност;
ще извие ластика
на законната пречка,
ще го стори невинно,
неволно и лесно-
почти като песен,
почти като песен.
Счупена клечка.

Победа потребна е
над плетката твоя, Арахна!

Макар да е тъмно!
Макар да е тъмно!
Декорите махам!

Категория: Поезия
Прочетен: 271 Коментари: 0 Гласове: 1
Астрономите от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН съобщават за поредното явление "суперлуние", което настъпи около 14.30 часа на 23 юни.

Явлението е комбинация от две събития, които на 23 юни настъпват почти едновременно– те са преминаването на Луната през перигея на нейната орбита, при което тя се доближава на минимално разстояние от 356 989 км до Земята и настъпването на фаза пълнолуние. Тъй като орбитата на Луната около Земята не е кръгова, а елиптична, при своето въртене тя преминава през точката от нейната орбита наречена перигей- тогава разстоянието между Земята и Луната е най-малко. След около половин месец Луната преминава през точката наречена апогей, в която разстоянието между нея и Земята е максимално. Периодът на преминаване на Луната през перигея (съответно апогея) е около 27.555 денонощия, а интервалът на повторение на фазите (от пълнолуние до пълнолуние, от новолуние до новолуние, от първа четвърт до първа четвърт и т.н.) е около 29.531 денонощия. Това от своя страна означава, че ако някога се случи така, че преминаването през перигея да съвпадне с пълнолунието това събитие ще настъпи отново след около 411.8 денонощия, т.е. малко повече от година. Именно това е и периодът на повторение на "суперлунията".

Тъй като по време на това събитие разстоянието Земя-Луна е по-малко от средното (което е 384 400 км) теоретично лунният диск трябва да изглежда малко по-голям и малко по-ярък на небето. В действителност при прецизни астрономически измервания и фотографии това би могло да бъде отчетено, но промяната в разстоянието е едва 7% и горните ефекти трудно биха могли да бъдат забелязани от човешкото око. Една кратка аналогия дава отговор на въпроса защо става така.

Нека си представим, че наблюдаваме с просто око човешка фигура, която се намира на около 3 км от нас (това е напълно във възможностите на нашите очи). Ясно е, че ако се доближим с 200 метра до наблюдаваната от нас фигура (което са същите тези 7% промяна в разстоянието), тя никак няма да ни се стори по-голяма и по-ярка. Бихме могли да наречем "суперлунието" на 23-ти "свръх-суперлуние" понеже разстоянието между Земята и Луната в този момент ще бъде малко над минималното възможно от 356 400 км. Астрономите са категорични, че явлението "супер Луна" няма да окаже каквото и да било здравословно, емоционално, психологично или политическо въздействие върху Земята.

На 23 юни Луната изгря на фона на звездите от съзвездие Стрелец в 21:02 часа за София, когато събитието на практика приключи. Астрономите отбелязват още, че техническото наименование на това явление е перигейна сизигия в системата Земя-Луна-Слънце и понятията от типа "суперлуние", "свръхлуна", "Супер Луна", "свръх-суперлуние" нямат астрономически произход и смисъл, но са лесно разбираеми за хората.

Предишното такова явление настъпи на 6 май 2012 година, а следващото се очаква през август 2014 година.

Източник:pressadaily.bg/publication/17820-%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80-%D0%9B%D1%83%D0%BD%D0%B0-live/


 
Категория: Новини
Прочетен: Коментари: Гласове:
Последна промяна: 24.06.2013 19:35
Известният акробат, който преди година мина и над Ниагарския водопад, по традиция не използва защитни средства.

Известният американски акробат Ник Валенда стана първият човек, преминал по въже над Гранд каньон. Стоманеното въже, дебело 5 см, бе опънато на рекордна височина от 457 м.

34-годишният Валенда, потомствен акробат седмо поколение, не ползваше никакви защитни средства.

Смелчакът премина разстоянието от 425 метра за 20 минути.

След опита Валенда каза, че вятърът, докато е преминавал над река Литъл Колорадо, е бил по-силен от очакваното.

Фантастичното му изпълнение бе предавано пряко от Гранд каньон в югозападния американски щат Аризона по телевизия "Дискавъри ченъл".

Всъщност предаването не беше съвсем на живо, а имаше 10-секундно закъснение- за да може да се спести на зрителите сцената, ако най-лошото се случи.

Валенда се подготвяше за този опит от няколко години.

През последните месеци тренираше във Флорида и вървеше по 300 метрово въже, заобиколен от специални вентилатори, които да имитират ветрове със скорост до 80 км/ч.

Валенда е от знаменито семейство акробати.

Дядо му загина в Пуерто Рико на 73-годшина възраст, опитвайки да премине по въже между две високи сгради.

Сред другите най-значими постижения на Валенда, който нарича себе си "цар на въжеиграчите" е преминаването му през Ниагарския водопад през юни 2012 г.

Тогава заради изискванията на един от спонсорите му- телевизията Ей Би Си- той трябваше да наруши традицията си и да използва осигуровка.

Източник: www.vesti.bg/index.phtml
Категория: Новини
Прочетен: Коментари: Гласове:
И все пак тя е безполезна.
Макар и да я кичим със венци.
За друга бяха нявга казали-
ценна е с това, че се върти.

Макар че аз за нея 
не говоря.
Думата е за водите на оназ,
в която, щом ръцете си положим,
долавяме звука на своя глас-
на онзи трепет, който ни показва,
че живи сме и живи сме били,
на онзи шепот, който ни въвежда
в прозорливостта на нашите мечти.

И все пак, тя е безполезна...
А другата все още се върти.
Но въпреки това, 
потапям длани в бездната
на нейните неведоми реки.


Категория: Поезия
Прочетен: 388 Коментари: 0 Гласове: 1
С кристални пръсти меден дъжд изпочупи тишината. Разхвърля всяко чувство. Наведнъж, с ресните си във мисълта се стече.   Залезът се плъзна със перчем ръждив и риж направи всеки покрив… После ми прошепна: „Виж!“ и, преди да зърна, окъпа ме с ярък порив.   От пръстите му медни- пчелен дъжд, полепнал захарно и като лек, отломките събирах неведнъж, раздърпани по теления плет от сляпата му сладоносна стръв.   С кристални пръсти, като карамел, Зевс неистово се свлече. И пречупи тишината той.     Лида не е ледна вече…       
Категория: Поезия
Прочетен: 923 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 25.06.2013 10:55
13.06.2013 14:52 - Coldplay - Viva La Vida
 
Категория: Музика
Прочетен: 445 Коментари: 0 Гласове: 0
13.06.2013 11:58 - Katie Melua - Moonshine
Винаги има място за още едно добро парче. 
Категория: Музика
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове: 1
Дали? 

www.vesti.bg/index.phtml 
Категория: Новини
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове: 1
11.06.2013 22:34 - Цитат
"Ако успеем просто да приемем това, което ни е сполетяло, без да го оценяваме и съдим, и после да го изоставим, то малко по малко животът ни ще се превърне в рай."

(стр.136, "Не пипай тази книга", Ян Ван Хелсинг)  
Категория: Други
Прочетен: 1152 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 11.06.2013 22:43
Крилете сега си почиват. Река позната от перата     отмива атмосферните капки от полярните шапки. В дъга бензинова  ги слива. А сърцето ми се срива по склона на непостоянството си диво и пак така безразсъдно-ревниво дерзае към своето лоно. Ала знае, че всеки и всичко все пак от тук си отива… Защо ли решаваме това Сега като Вечност, когато то е само горчивата течност, която ни учи да даваме? И да падаме... Хвана ме жаждата на криле отморени, сънуващи равното на ливади безмерни; откосът, със който простора прострелват и боса оставят оголялата прерия. Призвани са и е време своя път да поемат.   
Категория: Поезия
Прочетен: 434 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 11.06.2013 21:30
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 425110
Постинги: 688
Коментари: 439
Гласове: 1221
Календар
«  Юни, 2013  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930