Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. getmans1
13. missana
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. getmans1
13. missana
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Юли, 2014 г.
31.07.2014 21:41 -
***Ще оскубя...
Ще оскубя всички пера,
поникнали нощем по кожата.
Не подхожда на зряла жена
с перушина да се перчи розова.
поникнали нощем по кожата.
Не подхожда на зряла жена
с перушина да се перчи розова.
31.07.2014 14:39 -
***Там, където...
Там, където всичко съвпада, е адът.
29.07.2014 00:34 -
***Мислиш, че съм...
"Мислиш, че съм дявол, а аз просто живея в ада. И искам да се измъкна."
"Кървавият диамант"
"Кървавият диамант"
28.07.2014 10:56 -
***През цялото време...
През цялото време,
през цялото време
мислех, че ти,
ти че шептиш;
мислех- ти
тихичко пееш
и сглобяваш
за мене някакъв стих.
През цялото време,
през цялото време
мислех, че ти,
мислех, че ти
в непробудена сянка трептиш,
в светлините притихнали
тихо към мене,
тихо към мене
неусетно летиш.
А знаеш ли,
знаеш ли
кой е нашепвал,
кой е пял,
кой трептял
и летял,
кой мисълта ми
за тебе е слепвал
и че ти не си
не ми е признал?
Летният вятър
през гласа
на щурците
и на птиците
нощни,
надпели певците,
с воала си
приливен
така ме понесъл,
че – учудена –
повярвала съм
в присъствие нечие...
в присъствие нечие-
стихнало, весело...
от нощна песен понесено..
28.07.2014 00:00 -
***Излязла съм...
Излязла съм.
Изхлузила съм се
от себе си-
дреха непотребна.
Не знам кога.
Не знам къде.
Но знам-
ще ме боли,
когато пак се върна.
Искам ли?
Изхлузила съм се
от себе си-
дреха непотребна.
Не знам кога.
Не знам къде.
Но знам-
ще ме боли,
когато пак се върна.
Искам ли?
26.07.2014 17:21 -
***Нещата, които...
Нещата, които ни се случват, хората, които срещаме в живота си, нямат никакъв висш смисъл. Всичко е само материал- нещо, с което да се занимаваме, нещо, над което да разсъждаваме, задача, която трябва да решим, път, през който трябва да преминем. А защо? Би трябвало да разберем накрая. Дотогава живеем и се уповаваме на хипотези...
26.07.2014 16:50 -
***Близките и приятелите...
Близките и приятелите ни пазят снимка на същността ни- на това, което сме. Сякаш у тях се съхранява наше резервно копие. За всеки случай. Затова са ценни. Защото винаги можем да намерим спасение при тях- да открием архива и да си спомним кои сме.
25.07.2014 22:14 -
***Страхувам се...
Страхувам се да се помоля на Господ, не защото може да не ме чуе, а защото може да ме разбере погрешно.
25.07.2014 22:08 -
***Чадърът ми е цвят лилав...
Чадърът ми е цвят лилав. Затова ли?, но мирише ми на виолетки.
И когато вчера бе целунат от дъжда, с виолетов аромат засвети.
24.07.2014 22:48 -
Сенки на неща
Живея с непрочетени книги,
с нечути песни,
картини незърнати,
мигове неизживени,
с хиляди невиждани места...
Как на толкова липси
живея на ръба?
Да се съществува може ли така?
Празната чаша е факт.
Вероятно точно като мен.
Точно като мен.
Преминаваме от тук
неоспоримо някак, в такт,
макар и само очертания
на някакви нестигнати неща...
Сломени.
Скелети на някакви мечти...
Проекти на архитектура...
Планове за време...
Очертаваме
несбъднатото.
Временни.
Сенки на неща...
Абревиатури...
24.07.2014 14:05 -
***Не зная друго...
Не зная друго, но уви-
на чакането му сервират Залез.
на чакането му сервират Залез.
23.07.2014 18:41 -
***Не си и помисляй...
Не си и помисляй за щастие! Нито за любов! Ако приемеш, че не съществуват, има по-голям шанс да ги срещнеш.
Търсене