Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 876090 Постинги: 766 Коментари: 468
Постинги в блога от Август, 2014 г.
2  >  >>
Щурците тази вечер гласовити са. Полъхва хлад. Потрепвам. Хвърлям пъпката на розата увехнала- нецъфнала откъснала се. И поредна.   В небето някъде- съвсем високо, самолет лети- на НЛО прилича. На мозайка стъпила съм боса и чувствам се като момичето,   което някога със вятъра говореше и стихове му посвещаваше дори, с невидими което спореше, пред което нямаше стени...   Щурците тази вечер гласовити са. Повява хлад- полъхва пресен. Всичко ми напомня селска песен- стаяваха се някога във нея весело мечтите ми. Сега е просто есен.
Категория: Поезия
Прочетен: 773 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 19.09.2014 11:39
Часът на Рибата е спрял отдавна. Мидата отворена е. Бисерът- отровен.
Категория: Поезия
Прочетен: 413 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 31.08.2014 15:02
28.08.2014 16:38 - ***Нощта ми е...
Нощта ми е като вълна. Една надежда с друга се смени. Ще се загърна в плащ от тишина. Сънят отново нека ме плени.                                            
Категория: Поезия
Прочетен: 407 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 28.08.2014 16:39
23.08.2014 12:22 - ***Посред нощ...
Посред нощ събуди ме дъждът.
Тъгата ме събуди после пак.
След тях- обсебващи- влетяха те.
Колко по-добре е да съм просто аз!
Колко по-добра е и смъртта,
вместо техният живот, във който
дърво не съм, а храст!
Покой на духа... Покой на духа...
В него е святата власт...
Категория: Поезия
Прочетен: 535 Коментари: 0 Гласове: 4
17.08.2014 23:15 - ***Къде е...
Къде е границата между реалността и въображаемото? Въпросът ми се струва по-важен и съществен от всякакъв отговор.
Категория: Други
Прочетен: 973 Коментари: 4 Гласове: 4
Последна промяна: 17.08.2014 23:16
 Чупим се, защото времето и вечността се борят в нас и времето печели битката. Поне от земна гледна точка. Как да наклоним везните?

Категория: Други
Прочетен: 824 Коментари: 2 Гласове: 2
             Истинското щастие се ражда от тъгата. Тя е плодоносната почва, в която и от която покълва всяко добро нещо. Ражда се от натежалото. Тъгата свива намереното- лъскавия станиол на шоколада на фалшивото щастие, поглъща го като кошче за боклук, скрива лъстивия блясък на измамната хубост, спуска завесите и се преобразява в болка. Става тъмно зад кулисите. Настъпва пълен мрак. И душата бременее. Наедряват в нея образите на всичко било. Те я пробождат в раните и настава страданието. Отеква ехото на съвестта. Всяка празнота заболява със своята болка. Изпълзяват всички чудовища, загнивали в билуто. Паднал е камък в блатото. Разплисква се по стените калта на преживяното. Душевните огледала отразяват преминалото. Картините им са толкова ярки, че режат. Сълзи се отронват. И мият. Тогава, някъде в сърцето, някъде пред вътрешния взор, през процепа на свитата от болката зеница долита светулка. Проблясва. Дава знак. Огънят е прегорял. Овъглени са всички, хвърлени в жертвеника отрязъци време, пространство и събития. Кладата на тъгата донася наслада. В нея е умряло ненужното. Претопило се е. И в тази алхимия прозира щастието. То е лъчът на свободното пространство, осветил празната стая. То е новата светлинна пътека, прорязала зеницата. То е капката зарица, в която се завръща душата.

Категория: Други
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 17.08.2014 22:17
 Предимството на това да не знаеш е, че се научаваш да казваш "Благодаря!"...
Категория: Други
Прочетен: 504 Коментари: 0 Гласове: 3
Не изгубих всичко. Само най-важното- желанието.

Категория: Други
Прочетен: 802 Коментари: 3 Гласове: 0
             ...

-          - Имаше един филм с Деми Мур- „Раздвоение“ (или "Страст на ума"). В него героинята имаше две деца и беше вдовица. В представите си имаше връзка със счетоводител. Самата тя работеше в някаква голяма компания в Ню Йорк като литературен агент. В "реалния" живот срещна мъж, който искаше да има връзка с нея. Много я обичаше. Обаче тя живееше и в двата свята. Разбираш ли?

-               - Разбирам, бе. Обаче това са фантазии.

-               - Ама за нея не бяха. И двата свята бяха равностойни. Разбираш ли?

-               - Разбирам, бе! Напълно разбирам. Обаче са си фантазии това.

-         - Ама тя не правеше разлика между тия светове, бе. Съзнанието ѝ е устроено така. Няма граница между реалния и въображаемия свят. Даже на психоаналитик ходеше, за да реши тоя проблем. Защото в един момент трябваше да избере единия от двамата мъже, единия от двата свята. Разбираш ли?

-               - Да, бе, разбирам, бе! Обаче...

-              - Обаче за теб това са фантазии...
       
           ...

Категория: Други
Прочетен: 783 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 21.09.2014 23:33
13.08.2014 19:35 - ***Когато...
             Когато пиша или разсъждавам, или се опитвам да направя нещо реално, аз просто кръжа като пеперуда или друго насекомо около лампа. Нито се приближавам, нито се отдалечавам от светлината. В нейната орбита съм. Такъв е животът ми. Е, понякога се случва да скъся дистанцията. Тогава страдам. Защото изгореното боли. Да си далеч, е също толкова болезнено. 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2278 Коментари: 4 Гласове: 5
Последна промяна: 13.08.2014 19:35
 "Никой не отива толкова далеч, колкото оня, който не знае къде отива."
Кромуел
Категория: Други
Прочетен: 459 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 12.08.2014 17:42
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 876090
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Август, 2014  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031