Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 876995 Постинги: 766 Коментари: 468
Постинги в блога от Март, 2019 г.
Сън от магнолии
дните ни слива
В сън от магнолии
сенки преливат

Сенките дълги -
ръце на дървета -
извиват се, гънат се…
Щастливо обзети сме

Сън от магнолии
Топла прегръдка
Времето моли се
Целебна е глътка

 
Категория: Поезия
Прочетен: 455 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.03.2019 23:43
19.03.2019 17:27 - Лелеци

Март тази година е ту лято, ту зима. Настъпващата пролет ни хвърля в амплитуда между 24 и 1 градуса. Закачалките ни се огъват под напора на всякакви якета. Аз съм в отпуск и в понеделник ще си платя сметката за ток.

В неделя се подлъгах от слънцето на терасата и се облякох леко, а вечерта бях на разболяване и пих чай. Затова днес решавам да се застраховам, мятам подплатеното кожено яке и запрепусквам по тротоарите. Те са стари и криви, с изпочупени плочки, които напомнят развалени зъби. Аз правя стандартния си слалом, докато стигна кръстовището. Там спирам и се оглеждам, преди да пресека пешеходната пътека. Оттатък улицата е най-високият блок в града. Погледът ми неволно се вдига към небето над него.

Обикновено, на това място, което почти всяка сутрин наблюдавам, докато премина, летят гълъби. Те са част от новите преселници в града, които плътно го населиха в последните години. Навярно вървим към запустение. Така е- запуснато ли е едно място, ще го изпълнят или плъхове, или врани, или гълъби, ще се разрасне популацията им, ще буреняса, ще се задръсти от боклуци и ще настъпи онова, което в човешките учебници наричаме „екологична катастрофа“. Всяка прекомерност, всяко отсъствие на баланс е застрашително за природата. От друга страна, казвам си, тя е едничкото разумно същество сред нас, дано знае какво прави.

Едно ято се въртеше над антените на блока. Премрежих очи, за да го видя по-ясно. Птиците кръжаха, като сменяха местата си една с друга, наподобявайки непонятен за мен танц.

Прекосих пешеходната пътека, но не откъсвах очи. Гълъби трябва да са, сега ще пикират на покрива- казах си. Но не бяха. Птиците се виеха една около друга и в същото време се придвижваха напред- на запад, в моята посока. Недоумявах как е възможно хем да описват окръжности, хем да следват еднопосочна линия. Но го установих със сигурност, когато стигнах местно кафене край булеварда, а ятото стоеше над главата ми. Сякаш ме бяха съпровождали. Вглеждах се, почти спирах ход, за да не се бутна в някой стълб или човек. Искаше ми се да попитам някого вижда ли това, което аз, но не се осмелих. Стори ми се детинско. 
Хората щяха да ме помислят за странна. Продължих да се взирам.

Птиците навярно бяха достатъчно високо, защото не можех да установя какви са. Мишниците и вътрешността на крилете им се белееха, а краищата им се мержелееха в черно. Трябва да са щъркели- помислих си. Може би ми се искаше да са щъркели.

Харесвам лелеците. Достолепни са. Едри птици с изискани любовни танци и с изумяваща за човеците организация в ятото. Направи ми впечатление, че това, което аз наблюдавах, нямаше водач. Всички планираха в някакъв недирижиран от никого синхрон. Всяка птица знаеше къде да застане и какво да направи. Така нелепи са думите, които използвам, така неприложими към хармонията, която се стелеше над главата ми. Птиците ме потопиха в съзерцание, от което не можех да се откъсна.

Движат се в спирала- беше заключението ми. През цялото време трябва да се бях фокусирала върху начина, по който организирано се придвижват по небесния път, както върху недосегаемите им простори. За да изглеждат толкова дребни, колко ли високо летят? Не спирах да се чудя, а очите и умът ми светеха.

Лелеци над града ни. Съвсем като благословия- мислех си. 
Ще махна мартениците необичайно рано тази година.

Хубаво е, че си ги видяла в полет- каза майка ми, когато ѝ разказах. Ще си здрава- добави. Ако лелекът е кацнал, разхожда се, на болест е. Думите ѝ ми върнаха вярата в магията на дните. А иначе…лелеците  всякак съм ги виждала. Навремето пътувахме за работа и редовно ги срещахме да пристъпват важно-важно из полята или царствено да се приземяват в гнездото си върху някоя камбанария.

Красиви птици са щъркелите. Плавно и с финес описват свои тайнствени кръгове.

Те ме съпътстваха по цялата улица надолу. Когато стигнах аптеката, ги изгубих от поглед. Трябваше да преплувам тълпата от хора пред нея. После погледнах нагоре и вече ги нямаше. Повдигнах за втори път глава, отправих взор с надежда, но наистина ги нямаше.

Бяха изчезнали. Като сън, в който никой не вярва. 

Категория: Други
Прочетен: 735 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 24.03.2019 21:00
12.03.2019 17:06 - Хипатия
image

Въведение

Името ѝ означава “най-висша” или “най-велика” и пасва идеално на една от най-забележителните жени в историята.

Тя е древногръцки учен и изобретател. Тя е Хипатия, за която не знаем. Филмът „Агора“ пресъздава живота и делата ѝ и, който го е гледал, има представа коя е тя. За останалите името ѝ навярно е странно и звучи като хепатит, емпатия или друга сложна дума, както ми звучеше и на мен, преди да поискам да я узная.

Пиша за нея, защото не спирам да мисля за нея, сглобявайки оскъдната и повтаряща се информация от интернет. Няма оцелели източници, които да са съхранили исторически достоверната истина за тази изключителна жена. Каквото е споменато тук-там, на него се позовавам и го посочвам в края на текста. Поисках да събера за себе си всичко, което може да се открие в интернет пространството за Хипатия. Тя го заслужава. А пък заслужаваме и ние- да се вгледаме в един модел на живот, толкова различен и съвършен, сравнен с нашия. Защо преповтарям нечии чужди думи би попитал някой. Защото в тях откривам образа на персона, съчетала в себе си всичко, което липсва на днешното време. Изпълнена с достойнство, морални устои, с мъдрост, добродетели и ум, които я поставят дори по-високо от мъжете в един доминиран от тях свят, тя е идеал и за жена, и за човек, недостижим в съвремието. След нея Земята сякаш не е спряла да се върти, а напротив- тръгнала е наобратно. И светът ни е стигнал далеч назад, съдейки по онова, което ни заобикаля.

За мен Хипатия е най-изумителното откритие, до каквото не съм достигала скоро. Образът ѝ взриви съзнанието ми и пръсна звезди в миниатюрния му космос. Величието и обикновеното са направили среща в личността на Хипатия, а смирението и тишината на сиянието ѝ са най-красивото нещо, което умът ми е съзерцавал. Затова и думите на александрийския поет Паладий: „Всичко в теб, о, Хипатия, е небесно- и делата, и красотата, и думите, и чистата като звезда мъдра светлина.“, ми звучат съвсем достоверно и далеч от чистата поезия.

Смятана за първата жена с големи заслуги към физиката, математиката, философията и астрономията, преподава в Александрия, тя е схоларх* (термин, с който се означава човек, който ръководи някоя школа) в Александрийската школа на неоплатонизма.

Дори само това да узнае човек, е достатъчно, за да възкликне: какви жени са съществували и какви съществуват сега! Всяко сравнение би звучало нелепо.

 Хипатия- учен, изобретател и преподавател

Хипатия се родила в 370 г. в семейството на математика и астроном Теон Александрийски, управител на Александрийската библиотека. Името на майка ѝ остава неизвестно. Възможно е да е имала и брат- Епифан, въпреки че той може би просто е бил любимият ученик на баща ѝ.

Бащата учи дъщеря си на математика и астрономия, а тя му помага при някои изследвания. Смята се, че Книга III от версията на Теон на птолемеевия Almagest- трактат, който защитава геоцентричния модел на вселената, който остава в сила до времето на Коперник и Галилео, всъщност е дело на самата Хипатия. Ученикът ѝ Синезий по-късно става епископ и преплита неоплатоническите принципи в доктрината на Светата Троица.

Тя е преподавател и завежда катедрата по философия в родната Александрия. Познавала трудовете на древните, на Платон и Аристотел, писала коментари към съчиненията на Аполоний Пергски и Диофант Александрийски. Но познанията и възможностите ѝ не се ограничавали до философията. Хипатия се занимавала с изчисления за астрономически таблици, но най-пряко с името ѝ се свързват идеите за коничните сечения- концепция, изложена от Аполоний Пергски. Най-известен е трудът ѝ „За конусите на Аполоний“, където описва разделянето им от равнина. От нея произтичат идеите за параболите, хиперболите и елипсите. Да, Хипатия открива елипсата и простичката истина, че слънцето и небесните тела не описват сферична орбита, както вярвали древните, а това особено геометрично място на точки, наречено елипса.

Животът ѝ е живот на философ, "надминал своите съвременници". Смятана е за автор на редица усъвършенствани уреди и научни инструменти като дестилатора за получаване на дестилирана вода, аерометърът и хидрометърът (уред за измерване плътността на течности), астролабията, която е усъвършенстван модел на астролабона на Клавдий Птолемей. Заедно със свой ученик Хипатия създава астролаба (уред за измерване позициите на слънцето и звездите), за което се съди по запазени писма, адресирани до нея, с въпроси как да бъде построен. Нейно творение е и хидроскопът, предназначен за наблюдение на потопени във вода обекти. Пише сама и в съавторство с баща си коментари по няколко математически трактата.

Друго значимо откритие са изследванията ѝ върху сеченията на конуса (кръг, елипса, парабола и хипербола). Пренебрегвани много векове, след смъртта на Хипатия, сеченията на конуса били разпознати като важни едва през ХVІІ век. Днес ги използваме, за да опишем орбитите на планетите и пътя на кометите.

Благодарение на нейни преписи, коментари и критики, съществена част от алгебрата е стигнала до нас, както и други разкрития, които са били забравени за хиляди години.

Хипатия била член на Александрийската школа. Обличала се с роби, които само мъжете от академичния елит носели. Освен уважаван от колегите си учен, Хипатия била прочут лектор и имала много студенти; по-късно става декан на един от факултетите в Александрийския университет (казано със съвременни термини). Тя често заставала в центъра на града и разказвала за Платон на всеки, който пожелаел да я слуша. Оказало се, че много хора били пленени както от нейните разсъждения, така и от самата нея. Била изключително красива и с „царски въздух“ около нея. Неслучайно древен енциклопедист пише:

 „Изключително красива и безпристрастна в…своите реч и действия, в своето благоразумно въодушевление, което внася в обществото, затова градът я посрещаше подобаващо и ѝ отделяше специално внимание и респект“.

 
Хипатия- възел на противоречията между старото езичество и агресивното християнство


image



В "История на процесите срещу вещици" на немските автори Солдан и Хепе, издадена през 1843 г., Хипатия е описана като първата наказана от християните "вещица". Обвинили я в магьосничество заради научните ѝ занимания и познанията ѝ по математика. През VІІ век Йоан от Никея пише, че Хипатия била магьосница, която изкушавала хората със сатанински изкушения.

Волтер използва името ѝ, за да заклейми Църквата и религията. Английският свещеник Чарлз Кингсли пише викториански роман, в който Хипатия е главно действащо лице.

Изключителна била, но векът, в който съдбата ѝ отрежда да живее- преломният четвърти век, със своите трансформиращи сили подронва всяка скала, всеки камък от нейната кула на съвършенство. По това време Римската империя от изцяло езическа се превръща в християнски ориентирана с известна търпимост към останалите религиозни вярвания. Александрия, перлата на Египет, се превръща в основна арена на сблъсъка на новите последователи на Христос и традиционните стари вярвания. Тя е културният център на древния свят. Градът е основан от Александър Велики през 331 г.пр.н.е. и в сърцето му имало университет и библиотека, в която се пазели повече от половин милион ръкописи.

През 48 г. пр.н.е. Юлий Цезар завладява града и в погрома случайно изгаря до основи и библиотеката. Към 364 г., когато Римската империя се разцепва и Александрия става част от Източната империя, градът е арена на религиозни препирни между християни, евреи и езичници. Император Теофил заповядва да се разрушат всички езически храмове, включително Серапиона, в който се съхранявали единствените оцелели свитъци. Последният представител на т.нар. университет е Теон- бащата на Хипатия.

Градът представлява пъстра смесица от езичници, евреи и християни, живеещи съвместно, а жената учен попада между остриетата на борещите се за надмощие сили. Езичеството отчаяно се опитва да съхрани традициите на миналото, а християнството- с присъщата на всяка нова идея жестокост на утвърждаване, посява раздори, конфликти, противопоставяния и смърт.

От една страна, Хипатия не отхвърля новите идеи, но от друга се превръща в утвърдител на устоите на езичеството, пазещо традицията и препредаващо я без насилие, с умерените темпове на собственото развитие. Християнството се появява на историческата сцена като взривяваща старото революция. И тук изплува тревожен въпрос- такава ли е била визията на Христос, чието име движението възприема? Виждал ли е идеите си в развитие и подозирал ли е, че в увлечението си по тях хората са способни да ги изкривят чрез възприятията си, да изопачат смисъла им, да ги изтълкуват погрешно и чрез действията си да ги отдалечат от първоначалното им съдържание. Не. Христос не е бил идеолог. Не се е опасявал от нищо. Той е изразявал една вътрешна реалност, една духовна реалност, чиято проекция в земния свят се е пречупила от погрешните схващания на непробудени за истината хора. Христос е проповядвал духовно проглеждане, събуждане на съзнанието за висшите идеи и светове, свобода от материалното. Но може ли семето да покълне, задушено в плява?

Хипатия остава вярна на езическата традиция, макар да съзира несъвършенствата на нейните открития. Но именно базирайки се на грешките на миналото, стъпвайки на този вековен фундамент, тя прави своите лични открития, които са достижения на съвремието. Тези ѝ убеждения я поставят в хватката на християнския епископ Кирил Александрийски и езичникът, префект на Александрия и влюбен в нея някогашен ученик- Орест (срещано и като Орестес).   

Именно благодарение на конфликта между двамата мъже, добил политически измерения, до нас достигат късчета информация за Хипатия. В античните трудове на двама хроникьори- Сократ Схоластик, писал само няколко години след смъртта ѝ, и на Йоан Никиуски (египетски коптски епископ на Никиу), който съставя хрониките си векове по-късно, тя е включена като част от разказите за взаимоотношенията между Орест и Кирил. От тук изследователите черпят откъслечни сведения за делата на Хипатия.

Според Йоан Никиуски, тя не е само философ и учен. Тя е и жена, която "владее магически хитрости и практикува сатанинско омайване", благодарение на които успява да очарова губернатора Орест. Той доста често се допитва и доверява на съветите на Хипатия, за което свидетелстват мнозина от съвременните им хронисти, поради което християните, в това число и Йоан Никиуски, приемат, че именно тя е диктувала много от действията и решенията му. Йоан дори твърди, че в известен смисъл тя е "омаяла" Орест, за да върши онова, което пожелае.

Конфликтът между епископ Кирил и Орест е на религиозна основа. Орест е не просто езичник, а и защитник на евреите в града. Кирил пък е амбициозен фанатизиран християнин. Двамата се превръщат в непримирими врагове заради опита на Кирил да наложи християнската църква над светската власт и да проведе реформи в Александрия. Във формален повод за грубото противопоставяне между двамата влиятелни мъже се превръща едиктът на Орест, с който се определят правилата за провеждане на еврейски танцови фестивали. При огласяването на документа пред представителите на еврейската общност в града, Хейракс, последовател на епископ Кирил, аплодира заповедта на управителя. Еврейската общност го обвинява, че е изпратен, за да провокира и породи гнева им. За да успокои духовете, Орест нарежда Хейракс да бъде публично бичуван и екзекутиран. Евреите обаче не се успокояват и вземат нещата в свои ръце. Водени от неблагоразумието си, подвеждат християните да повярват, че църквата им е обхваната от пожар. И двамата хроникьори пишат, че християните се втурват в нощта, за да спасят храма си, но попадат в капана, подготвен от евреите, и са изклани. Тогава Кирил повежда тълпа, която прогонва всички евреи извън стените на града и разграбва домовете и храмовете им. Орестес подава оплакване в Константинопол, а когато отхвърля опитите за помирение на Кирил, монасите (счита се, че числото им е петстотин) извършват неуспешен опит за убийството му.  

Запалената вражда е преломен момент, както за съдбата на града, така и за живота на Хипатия, който тя губи по особено жесток и унизителен за една жена начин. Двамата хронисти описват събитията, довели до бруталната смърт на Хипатия. Ето какво пише Сократ Схоластик:

Понеже тя често беседвала с Орест, разговорите ѝ с него дали повод за клевети [сред църковните хора], че тя не позволявала на Орест да се сдружи с Кирил. Затова хората с буйни глави, предвождани от някой си [четец] Петър, веднъж се сговорили и причакали тази жена. Когато тя се връщала от някъде към дома си, те я извадили от носилката ѝ и я довлекли в църквата, наричана Кесарион, а след това, като я съблекли гола, я умъртвили с камъни, [разкъсали я на части], а [частите] от тялото ѝ занесли на мястото, наричано Кинарион и там ги изгорили. Това причинило немалко скръб [и позор] и на Кирил, и на александрийската църква, защото убийствата, разприте и всичко подобно било извършено от чуждомислещо по духа Христов. Споменатото събитие се случило в четвъртата година от епископството на Кирил, в десетото консулство на Хонорий и шестото на Теодосий, в месец март, по време на постите.

Историци и експерти достигат до заключението, че описаната нечовешка и несправедлива разправа с Хипатия се случва на 15 март 415 година.

Според някои източници, по заповед на Кирил тя е отвлечена и влачена по улиците, за да се прочисти от греховете си. След това е обгорена, а кожата й е свлечена с черупки от омари.  В добавка към "ритуала за прочистване" Хипатия е откарана в църква, където е съблечена чисто гола и е замервана с камъни, а накрая крайниците ѝ са отделени от тялото.

Епископ Кирил оправдава действията на християнските монаси парабелани и ги определя като нужни, защото Хипатия била грешник, борещ се срещу християнските възгледи. За негово нещастие обаче, убивайки я, той я обезсмъртява.

Други източници допълват, че Хипатия е убита в Цезариума от проповедника на християнското слово, наричан Петър, и последователи. „Инструментите“ за нейното брутално убийство били плочките от пода и мидените черупки- ὀστράκοις, което преведено от гръцки, освен че се превежда така, означава и вид тухлени блокчета използвани за покриване на къщите (може би става дума за вид керемида).

В книгата си за историята на западната философия Бъртранд Ръсел предоставя следното ужасяващо описание на станалото:

“Св.Кирил, застъпникът на единството, бе човек с фанатичен стремеж. Използваше позицията си на патриарх на Александрия, за да насърчава погроми срещу голямата еврейска колония там. Придоби слава с линчуването на Хипатия, изтъкната дама, която, във времена на фанатизъм, се придържа към Неоплатоническата философия и се е отдала на математиката. Тя бе съблечена гола, влачена до църквата и нечовешки заколена от ръцете на група варварски християни. Плътта ѝ бе изстъргана от костите със заострени мидени черупки, а останките ѝ- изгорени. От този момент Александрия вече не бе обезпокоявана от философи.”

Последното изречение от цитирания пасаж е особено красноречиво. Човечеството в своято жестокост самὸ се лишава от своите светли умове и водачи, обричайки се на духовен мрак. Такъв е случаят и с Хипатия- мъдра и просветлена жена, превърнала се в трън в очите на властолюбивите и потънали в заслепение свои съвременници.

 Нумерология и мистични съвпадения, свързани с Хипатия

В статията Величието и нелепата смърт на Хипатия в архетипа за 08.03, посочена в Използвани материали, се коментира нумерологичната символика между житейските дати, свързани с Хипатия, и тези от филма, посветен на нея, с участието на Рейчъл Вайс. Актрисата е родена на 7 март- дата, близка до тази на смъртта на Хипатия. За автора шокиращи са някои случайности, включително и в тайминга на публикацията: Рейчъл е родена на 7 март 1970 година, като към настоящия момент е на 45 години. Хипатия пък идва на бял свят на дата, неизвестна през 370 година, като е убита през 415 година и е на 45 години. Да, това е така, защото към момента на създаване на статията е 2015 година. Ако е била публикувана след три-четири, години нямало да е така. И все пак, ситуацията, в която авторът решава да публикува статията, е 8 март 2015, като редуцирано, числото на годината също дава 8. Датата осми е само ден след рождения ден на Рейчъл, без пишещият да го знае.

Hypatia е 8 (в гематрията е 80, което се редуцира до 8).

И накрая, нека към това прибавя и своята лична символика: родена съм в месеца, в който се предполага, че е убита Хипатия. Не съвсем точен съвпад, но все пак подчертано странно съвпадение. Несъмнено е, че Хипатия е една велика личност, която успява да предизвика вълна на мъдрост, съзнание и стремеж към познание, която прехвърля времето и протяга ръка от дълбоката антична древност към днешния ден, сочейки пътя. Желаещи да го видят ще има винаги, защото истината е светлина за ума. 

 Почит към Хипатия

Няма как личност като Хипатия да остане незабелязана и забравена. Колкото и малко да са сведенията за нея, достигнали до нас, съществуването ѝ не може да бъде отречено. За това, че животът ѝ е забележителен и впечатляващ, че е изживян с достойнство, в морални устои и непримирим ум, свидетелства фактът, че името ѝ носят няколко небесни обекта.

Астрономите кръщават на нея един от кратерите на Луната.

Съществува метеорит с нейното име, открит в Египет през 1996 г. Той съдържа минерални съединения, несъществуващи в Слънчевата система. До този извод достигат учени от университета в Йоханесбург, ЮАР. Резултатите от тяхното изследване са публикувани в списание Science Alert. „Голяма част от „Хипатия“ прилича на лошо смесено тесто за кекс. Метеоритът съдържа огромно количество много специфични въглеродни съединения, които се наричат полиароматически въглеводороди. Те са в основата на междузвездния прах, съществуващ още преди образуването на Слънчевата система“, заяви Ян Крамерс, един от авторите на проучването.

Учените отбелязват, че на „Хипатия“ са открили чист метален алуминий. Това вещество се среща в нищожни количества в Слънчевата система, например в кратерите на вулканите. „Хипатия“ се е образувал още преди създаването на Слънчевата система. Изследователите смятат, че метеоритът се е появил на бял свят при температура по-ниска от 196 градуса по Целзий. Вероятно, той е долетял до Земята от пояса  на Кайпер, който се намира на разстояние 40 пъти по-далеч от Слънцето, отколкото е нашата планета.  

 

В заключение прилагам няколко цитата от Хипатия, чието авторство усърдно ѝ се приписва и се разпространяват старателно в нета. Нека мъдростта ѝ достигне тъмнината ни и я разсее, както правят слънчевите лъчи в първия месец на пролетта- месецът, в който довършвам настоящия текст (05.03.2019 г.- денят, в който преди 12 години, считано от настоящата дата, от този свят си отиде моята баба, предшествайки с 15 дни този на моето ражадане):

„Запазете правото си да мислите, защото дори да мислите погрешно е по-добре, отколкото да не мислите изобщо.“

„Приказките трябва да бъдат изучавани като приказки, митовете като митове, и чудесата като поетични хрумвания. Да се изучават суеверията като истини е най-ужасното нещо. Детският ум ги приема и им вярва и само с голяма болка и вероятно огорчение може след години да се освободи от тях. Всъщност, хората ще се борят за суеверието с готовността, с която и за жива истина- дори повече, тъй като суеверието е неосезаемо и затова не може да бъде опровергано, а истината е гледна точка, и следователно е променяема."



ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ:

Уикипедия

Хипатия- една изключителна жена учен, убита брутално заради вярата си, в:             https://www.vesti.bg/lyubopitno/istoriata-pomni/edin-izkliuchitelen-um-zatrit-brutalno-v-imeto-na-viarata-6065139

Чудовищната бруталност на един мъжки свят. Варварската смърт на Хипатия от Александрия, в: http://historynakratko.blogspot.com/2017/03/blog-post_15.html

Историята на Хипатия Александрийска, убита заради вярванията си, в: https://iskamdaznam.com/istoriyata-na-hipatiya-aleksandrijska-ubita-zaradi-vyarvaniyata-si/

Хипатия- вещицата учен от Древна Александрия, в : https://sanovnik.bg/n3-8923-%D0%A5%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F_-_%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D1%82_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%8F

Хипатия- първата жена учен, която умира като мъченик в името на науката, в: https://lifestyle.framar.bg/%D1%85%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B2-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0

Метеоритът „Хипатия“ е по-стар от Слънчевата система, в: https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=7147

Величието и нелепата смърт на Хипатия в архетипа за 08.03, в: https://spectator-bg.blogspot.com/2015/03/0803.html

Категория: Други
Прочетен: 975 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 06.04.2019 22:32
02.03.2019 16:17 - Задушница
Свещта е нашето мълчание.
Огънят и светлината са за тях.
Не е необходимо знание
за уважение и почит.
И ние утре ще сме прах.
Категория: Поезия
Прочетен: 875 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 876995
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2019  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031