Конкурс на www.bukvite.bg.
Ако ви харесва, гласувайте за мен тук: www.bukvite.bg/cats13.php.
Благодаря предварително! 

Дъждът.
Сякаш нещо
безкрайно съществено
се случва през стъклата отвъд.
Един безброй. След него- друг.
Мистичен е светът.
Аз искам само да простя.
Да продължа до горе-
до мястото, където
изпълзяват капките,
но без отрова.

3.
невидимите ти ръце
над нощната ми дълбина
ти, който ме слушаш
ти, който умееш да слушаш с внимание
вникнал в ромона на моята река
водите й не те смиляват
не сме в пререкание
промъква се в мен тишина -
самотна е -
от твоята стая
в прегръдка са
няма те теб
ще изляза
няма нужда от двама ни
те се познават

2.
то е време само за мен
в което сме аз
и часовникът риба
е, понякога идваш и ти-
ласкав гамен,
когато на приказки те викаме
някои думи са винаги нечии
вземеш ли ги
смисъла им сякаш крадеш
затова във времето,
посветено на себе си,
мижаме
мрежи за своите смисли
сме хвърлили
мълчим
попарата своя тихо ядем

1.
изгубила високото
на детството
планерът му- счупено крило
в калта е мокро и студено
лепкави
са дланите на всяка
нова, мамеща
несвобода

Листа на есента
мозайка на майката природа
посипали са пътя към дома -
неволни - някак-си отгоре
чертаят го- посока и стрелка
видими едва
не будят никаква тревога
пленници пресъхнали
същността се спотаява в тях
притихва в тях
до изнемога

не се плаши, съвсем не е жестоко
че идваш и отиваш си незрял
прозрелите не знаят, че живеят
не знаеш ти, че си умрял...

Избори 2015г....

прелистват ни
отминали страници
вече сме повече
чувства
узрели тъги
да бъде лошо престанало
всяко безсъние
не тревожи съвсем
проговаря чрез пламък
прогаря слова
настоятелно с тях
в нас изгаря
предутринно 
бдим

всичко е същото
само прорез на плод
който съм аз
правят ме думите
да съм повече
от насъщното
не си съвсем от тук
а и от другаде
шепнешком твърдят
вслушвам се
идат
вървя към тях

Всяко време
в своя часовник поставих
Всяко време
от другите аз отделих
Беше неделя,
в която валеше,
миришеше есен,
горено дъхтеше,
както обичам,
когато придремя
Бях се загубила
Бях се препънала
Ухапана бях от ехидна
И трябваше
трябваше спешно да върна
да се върна отново в целостта на картината-
образа, който е първи
Беше неделя,
в която валеше,
в която валеше,
валеше неспирно,
както обичам, 
както обичам,
във време такова
това е най-сигурно

То не е път, който се вижда
с видими или невидими очи.
То е път, в който проглеждаш,
когато достатъчно дълго мълчиш.