Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 407549 Постинги: 673 Коментари: 440
Постинги в блога от Май, 2017 г.
мокри макове.
два облака целуват
ръбовете
на своите вечности.
чакаха вятъра.
без коприната
на роклите си
още чакат,
без да молят.
сънотворение са.
сънотворни са:
мокри макове
под облаци целуващи.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 313 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 01.06.2017 21:13
18.05.2017 23:21 - ***Бъди си ти...
Бъди си ти.
Боли,
но ти си бъди.
Категория: Други
Прочетен: 304 Коментари: 0 Гласове: 5
03.05.2017 21:45 - Леля Видка
Едно време не беше така. – започва кратичкия си разказ леля Видка. – Как се ожених аз? Дойдох в Чирпан и го видях. Пък една приятелка ми вика: „За кога чакаш?“. И се запознахме. После го попитах ще дойде ли да ме иска. Ако няма да ме иска, хич да не казвам на нашите. Той ми каза: „Ще дойда“. И аз им казах. В уречения час го чакаме. И даже лелини поканихме. Пък как сме се свързали с тях? Те тъкмо на гарата…не знам как е било. Само знам, че аз стоя и го чакам, само поглеждам към пътя и си викам: Ами, сега, ако не дойде, кво ш` права?  И се притеснявам… Обаче, гледам, задава се отдолу по улицата. Казвам на татко, пък той вика: „Да ида да извикам съседите да не съм сам. Да няма карти да играя с него?“. Разсмивам се. Колко истински е животът. И той дойде. Влезе в къщи. – продължава разказа си леля Видка. – И баща ми го пита за какво е дошъл. Пък аз какво бях застанала нещо до прозореца и Петър вика: „Да искам ей това момиче, дето стои до прозореца.“ Смеем се заедно. Такова беше. Неподправено. Така се ожених. Никой не гледаше тогава дали има пари, дали няма. Човек да е, до тебе да е и това е. Замълчаваме. И после, когато вече се разболя и не можеше много да излиза, ходеше в тая стая. Веднъж бяхме двамата и аз пак така бях застанала нещо до прозореца и той ми вика: „Преди четиридесет години дойдох в същата стая да искам едно момиче, което стоеше до прозореца.“ Не се сдържам. От очите ми рукват сълзи. Думите засядат като жило в мен. Хем не беше вече съвсем с ума си, обаче това го помнеше. Беше запомнил. - каза спокойно и без емоция, но думите ѝ останаха в мен.          Още са тук. 
Категория: Други
Прочетен: 460 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 03.05.2017 21:48
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 407549
Постинги: 673
Коментари: 440
Гласове: 1176
Календар
«  Май, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031