Априлски дъжд
– студен –
все пак е
кръг на вълнение
кръг на задъхване
кръг на утихване
кръг откровен
 – той –
откраднат кладенец  
от него пия
свято вдъхновение
нежно равнение
с жадта на земята
с яростта на небето
всичко мое е в него
всичко негово- мое
ледено-априлски дъжд
него сънят ми
на заранта във прибоя
ще магьоса на слънце-
нова пепел от Феникс
за дом, който строя:
тих дом за тихо възкръсване

Две кестенчета гладки.
Две очи.
Не Яворов желая да повторя.
Целувам ги по хладните сълзи.
Истината още те не знаят.
Онова, което ни горчи,
единствената истина това е.
От чистотата повече боли.
Пред зрелите сълзи
ще го призная ли...