Мека зелена морава.
Пурпур червен.
Преживяна забрава
в захарен плен.

Зелена морава.
И пурпур червен.
Прегаряща клада
на миг утолен.

Аз не живея.

Нито горя.

Стъпих на кея.

Но дори не броя

 

ни лодки,

ни кораби устремни.

Обиквам все повече котките.

С милувки  мъркащо-пухени...

Другите живеят в срез

и сякаш обитават семката.

Те могат да се променят, при все

че в мрежа прежда са оплетени.

 

Плодовете им са цели, па макар

безбройни жици да текат през тях;

макар разкъсани като зрънца на нар;

макар което правят, да е грях.

 

Другите живеят в срез.

Обитават тихо те в сърцето семката.

Не мога да ги стигна пеш.

Моят плод е друг. И преходен...

В пашкул от свилено щастие
и в скафандър от мечтано небе,
копринена буба - приела причастие -
сребърна мрежа на блаженство преде.

Чувам само твоя глас.
Усещам прилива на тялото.
Горчи вкусът на прегоряла страст.
Натежава в зрелостта си бялото.

Ако пламнали мога коси да склоня,
ако луднали мога сълзи да приспя,
вледенени мога ръце да възпра...

...Когато вятърът драска с пергел,
по вратата на живота цветето рисува...
...Стъбло със мислите преплело...
Вечерта за тайнството тъгува...

Наскоро имаше постинг по въпроса за несъвместимостта на Blog.bg с Google Chrome. За това, че Internet Explorer никога не я е имал, всички сме наясно. Но защо сега и Chrome? И ще остане ли поне един браузър, който да я има?
Благодаря за въпросния пост (за съжаление, вече не помня на кой потребител беше), но искам да потвърдя казаното в него, че в момента в Blog.bg  може да се публикува през Mozilla Firefox.
Остава питането докога ще бъде това щастие... И с кои други браузъри трябва да се въоръжим и подсигурим? Е, може пък да открием отново очарованието на лисичката...

..................

Да открием отново очарованието... Е, да, открихме го! Инсталираме последната версия на Flash Player-а и пак не можем да гледаме клипчетата през лисичката...
И какъв е изводът? Един браузър само за разглеждане, а друг за публикуване... Чудно! Ха, честито!

МЕЧТАЯ ТЪЙ НЕЖНО ЗА ТЕБ

Немска любовна лирика от XII до XX век

в превод на Венцеслав Константинов


darl.eu/love.htm

Японецът Юнихиро Савагучи искрено вярва, че е потомък на Иисус Христос. Неговият дядо Савагучи се отличавал от останалите си съселяни с това, че бил висок и мършав, а останалите жители на селото по традиция били дребни и дебели. Но най-удивителното е, че той бил синеок.

        Внукът Савагучи живее в северната част на Япония. Като всеки нормален гражданин, той всеки ден ходи на работа, облечен с костюм и вратовръзка, женен е и има две деца- син и дъщеря. Но в живота на Юнихиро има един особен факт- недалеч от дома му, в японското село Шинго се намира могилка- скромно хълмче земя, върху който стои древен кръст. Японците вярват, че там почива човек, когото християните наричат Месия, т.е. Иисус, а до него е гробът на брата на Юнихиро- Исукири. Съвсем близо до могилите пък има руини на пирамида, която е била по-голяма от известните египетски пирамиди, но е разрушена от земетресението през 1857г. Гробницата и имотът на Савагучи се смятат за мястото, където Христос е намерил покоя си. Тази удивителна провинция, разположена на 7 часа път от Токио, през 1935г. се сдобила с още една ценност- местният свещеник намерил старинен свитък в архива на префектурата Ибараки. Според жителите на селото, това е завещанието на Христос, а село Шинго е неговият последен пристан. Свитъкът и до ден днешен е изложен в музея „Древни легенди за Христос“. Позовавайки се на тези документи, някои учени твърдят, че Христос е живял и починал в Япония. В древни японски ръкописи е казано, че Иисус пристигнал в Аомори, когато бил 21-годишен. Там той приел името Дайтенку Таро Джурай, научил японски и се влюбил в японския народ. Легендата продължава с твърдението, че след като живял 11 години в Аомори, Божият син се върнал в Юдея. Заслужава да се отбележи, че точно 11 години от живота на Христос са пропуснати и не са описани в Евангелието. 52-годишният Савагучи казва: „Аз знам, че съм потомък на Христос, но самата християнска религия  не означава нищо за мен. Аз съм будист.“. Според версията на японския свитък, римляните не са разпнали Христос, а Исукири- брата на Юнихиро. Христос взел ухото на Исукири и кичур коса от Дева Мария и избягал в Сибир, а от там- в Шинго. Там се занимавал с отглеждане на ориз, оженил се за местна девойка на име Миюко и станал баща на три дъщери. Японците вярват, че Иисус е живял 106 години и е бил погребан близо до мястото, където сега се намира домът на Савагучи, т.е. в родовото гробище на семейството. За потвърждение на своята теория, че в тяхното село е живял Иисус, местните жители сочат и предишното название на селото- Хераи, което е много близко по звучене на думата „хиброу“ (англ.- hebrew), т.е. „еврейски“. Освен това, традиционните японски песнопения, които се изпълняват на гроба, са подобни като звучене на юдейските.  
Материалът е препечатка от в.“Втора младост“, 14.10.2013г. 

Бел.- озадачаващ в текста е следният факт- няма как да е разпнат братът на Юнихиро- Исукири. Самият Юнихиро е на 52 години. Казаното може да е вярно, само в случай че приемем, че съвременниците са наследили имената на своите предци, които също трябва да са били двама братя... Освен това, как Исукири- братът на Юнихиро, хем е бил разпнат в древна Юдея вместо Христос, хем е бил погребан заедно с него в могилата на семейство Савагучи... Въпреки тези не съвсем ясни моменти, статията е любопитна. Съществуват податки, че Иисус Христос е бил на Изток през тези 11 години, но поне досега се знаеше, че страната е Индия. В тази легенда се повтарят и догадките, че Иисус е имал потомство. Ако не друго, то поне статията ни кара да си задаваме въпроси и да търсим.       

Няма начало.
Няма и край.
Въжето е спряло
на минус безкрай.

Аз съм билярдна топка, спряла на ръба на джоба...