Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Декември, 2015 г.
25.12.2015 11:40 -
***вселенското време...
вселенското време тече
ако можех в светлинка
искрица
блясък
да се побера
бих спасила себе си
бих спасила света
ако можех в светлинка
искрица
блясък
да се побера
бих спасила себе си
бих спасила света
22.12.2015 20:43 -
***преравя ме времето
преравя ме времето
аз съм пустини, гори и реки
кладенци – будни сред бурени
ята – влюбени в небето якѝ
като вятър ме роши
пренарежда ме сякаш съм думи
не се отскубвам
на това принадлежи
докогато ме търси
аз съм намерена
сънлива ме вижда
щом се пробудя
скрита съм
откриe ли ме – руда
без да разбира
това го глождѝ
преправя ме времето
кавъри вади
на съзвучията
преродени от мен
не измислям ли
не съществувам
нищо е
няма промени
аз не съм пустините си
и горите, и реките си не съм
кладенците ми са тихи и разсънени
ятата ми – бели от влюбване
да съм в тях не личи
нито другаде съм някъде изгубена
докогато времето ме преговаря
вариации премисля
докогато ме усеща като студ
аз съм топла, шепна:
ом
старо времето е, глухо е
отнасят вихри сухия му труп
аз съм пустини, гори и реки
кладенци – будни сред бурени
ята – влюбени в небето якѝ
като вятър ме роши
пренарежда ме сякаш съм думи
не се отскубвам
на това принадлежи
докогато ме търси
аз съм намерена
сънлива ме вижда
щом се пробудя
скрита съм
откриe ли ме – руда
без да разбира
това го глождѝ
преправя ме времето
кавъри вади
на съзвучията
преродени от мен
не измислям ли
не съществувам
нищо е
няма промени
аз не съм пустините си
и горите, и реките си не съм
кладенците ми са тихи и разсънени
ятата ми – бели от влюбване
да съм в тях не личи
нито другаде съм някъде изгубена
докогато времето ме преговаря
вариации премисля
докогато ме усеща като студ
аз съм топла, шепна:
ом
старо времето е, глухо е
отнасят вихри сухия му труп
22.12.2015 19:25 -
Санта Клаус пристига в града
Гледай навън
и не плачи!
Недей се цупи,
ще ти кажа защо:
Санта Клаус пристига в града.
Той е със списък
и в него поглежда
да види кой слушал е и кой не е.
Санта Клаус пристига в града.
Той вижда, когато спинкаш.
Той знае кога си буден.
Той знае, ако бил си лош или добър.
Така че, мил бъди, за Бога!
Гледай навън
и не плачи!
Недей се цупи,
ще ти кажа защо:
Санта Клаус пристига в града.
*Текстът не е буквален превод, предназначен е да се пее на български
и не плачи!
Недей се цупи,
ще ти кажа защо:
Санта Клаус пристига в града.
Той е със списък
и в него поглежда
да види кой слушал е и кой не е.
Санта Клаус пристига в града.
Той вижда, когато спинкаш.
Той знае кога си буден.
Той знае, ако бил си лош или добър.
Така че, мил бъди, за Бога!
Гледай навън
и не плачи!
Недей се цупи,
ще ти кажа защо:
Санта Клаус пристига в града.
*Текстът не е буквален превод, предназначен е да се пее на български
18.12.2015 22:42 -
***тук нямаш право на...
тук нямаш право на изгубване
тук можеш само да береш тъги
да се подхлъзваш
на вълни прибулени
ще измисля света в светлини
тук можеш само да береш тъги
да се подхлъзваш
на вълни прибулени
ще измисля света в светлини
09.12.2015 16:30 -
***Ще ти купя шарена рокля...
"Ще ти купя шарена рокля, ще те накарам да си сложиш ярко червило и ще те изведа навън, каквото и да ми струва.... Ще те дърпам за ръка, но ти ще ходиш до мен! Ще плисне дъжд, ще събуя обувките ти, ще шляпаш боса, ще порежеш петата си на стъкло и ще ме псуваш... Ще хвърляш по мен, каквото намериш, но аз ще се радвам, защото си жива. Ще взема ключовете от колата ти и ще те накарам да ме гониш за тях, докато се измокриш до кости, а ти ще ме гониш, знам, ти ще ме гониш, ще бягаш до мен, ще се хвърлиш в мен, стягайки кръста ми с краката си, ще ме целунеш зверски, страстно, мокра и прелестна– като никоя друга...
Ще те вкарам насила на някой чужд купон, ще изпиеш едно-две питиета, ще те изпратя до вас, ще поръчам пица напук на твоите вечни диети, ще я намажа с майонеза и кетчуп, ще ти налея кока-кола, не диетична... Ще легнем на пода по корем с крака, вдигнати нагоре, и ще ядеш пица с мен по този начин! Ще ти налея чаша вино, ще те завия в топло одеяло, ще запалиш цигара и ще се чудиш какво става всъщност... Ще ти кажа, че те оби..., но на теб няма да ти хареса, защото не вярваш в нищо и в никого.
Ако и след всичко това не успея да те извадя от смрадливата ти черна дупка, ще знам, че ще трябва да направя много повече, защото те обичам, майната му, и, ако е нужно, ще живея с теб в загадъчната ти тъга, но ще бъда до теб, каквото и да става, каквато и да си, разбра ли?!, защото те обичам и просто не мога без теб..."
(Анабел)
Редакцията е моя...
(Анабел)
Редакцията е моя...
08.12.2015 21:50 -
***Ако вратите...
Ако вратите на възприятията се прочистят, всичко ще ни се яви, каквото е- безкрайно.
Пътят на крайностите води към кулата на мъдростта. Уилям Блейк
Пътят на крайностите води към кулата на мъдростта. Уилям Блейк
05.12.2015 21:26 -
***Пиша ви от края на света...
Пиша ви от края на света. Тук е вечна събота, в която всички спят или са мъртви. Мирише на чимшир и слънцето е винаги насрещно. Черниците приличат на юмруци, издигнати в закана и проклятие. Безлюдно е. А дупките по улица Дерменка- те са изстрели. Те ли заличили са човеците?
Има жълти и зелени къщи. Има прасковени и от камъни. Спретнати и нови, ала празни.
Окото ти съзира пощенска кутия- вход на запустялата градина. Тя свети в нищото, ала не помни някога да са пристигали писма.
Овчарите край пътя са с кокошки. Нелепи и безлични, няма как да ги запомниш. Нито тези, дето чакат Коледа, обточват къщата си с кабели, които, дойде ли мигът, ще блеснат в пустошта за никого, защото никой не минава.
И само някакъв сръндак ще ти се мерне, затворен с куче някакво пазач. Ако попиташ, ще ти кажат, че е заловен така за кефа на човека. Който е невидим.
Тук живеят призраци. Те пият в кръчмичка. Обаче все едно ги няма. Дори когато псуват и им казват да мълчат, да не злословят, че минават хора и ще чуят, те не съществуват. Те изричат думите, ала остават някак-си безсилни. Не могат да се изкачат отвъд ефира. Ударили се в празнотата, те се връщат- като ехо някое, забравило да бъде ек. Така нощес ще те прониже глас: кълне и благославя майка си, кълне и благославя и света. Ужасът му ще смрази съня ти, ала ще си иде заранта, ще го забравиш. Понеже тук всяко нещо е забрава.
По улиците видиш ли автомобил, сватбарска музика звучи. Ала не ще се срещнеш с шофьора. Нито пък сватбарите ще разпознаеш. Невидима ръката е, която копчето е завъртяла.
Зад оградата ще те прониже с поглед Робинзон- брадясал и сплъстен, но бял, с безумие в очите, безсъзнателен и тъп.
Две рози в неспирната есен остават зад теб- пъпки сред пустиня, сътворена от Чернобил.
Вървиш самотен. Сякаш си в затвор просторен. Просторен, само твой, ала затвор. Къде са хората, къде са? Питаш се с подозрение. Завърнали са се навярно в Рая- казваш и се отминаваш. Остава само сянка, макар че слънцето е винаги високо и даже сенки няма в края на света.
Има жълти и зелени къщи. Има прасковени и от камъни. Спретнати и нови, ала празни.
Окото ти съзира пощенска кутия- вход на запустялата градина. Тя свети в нищото, ала не помни някога да са пристигали писма.
Овчарите край пътя са с кокошки. Нелепи и безлични, няма как да ги запомниш. Нито тези, дето чакат Коледа, обточват къщата си с кабели, които, дойде ли мигът, ще блеснат в пустошта за никого, защото никой не минава.
И само някакъв сръндак ще ти се мерне, затворен с куче някакво пазач. Ако попиташ, ще ти кажат, че е заловен така за кефа на човека. Който е невидим.
Тук живеят призраци. Те пият в кръчмичка. Обаче все едно ги няма. Дори когато псуват и им казват да мълчат, да не злословят, че минават хора и ще чуят, те не съществуват. Те изричат думите, ала остават някак-си безсилни. Не могат да се изкачат отвъд ефира. Ударили се в празнотата, те се връщат- като ехо някое, забравило да бъде ек. Така нощес ще те прониже глас: кълне и благославя майка си, кълне и благославя и света. Ужасът му ще смрази съня ти, ала ще си иде заранта, ще го забравиш. Понеже тук всяко нещо е забрава.
По улиците видиш ли автомобил, сватбарска музика звучи. Ала не ще се срещнеш с шофьора. Нито пък сватбарите ще разпознаеш. Невидима ръката е, която копчето е завъртяла.
Зад оградата ще те прониже с поглед Робинзон- брадясал и сплъстен, но бял, с безумие в очите, безсъзнателен и тъп.
Две рози в неспирната есен остават зад теб- пъпки сред пустиня, сътворена от Чернобил.
Вървиш самотен. Сякаш си в затвор просторен. Просторен, само твой, ала затвор. Къде са хората, къде са? Питаш се с подозрение. Завърнали са се навярно в Рая- казваш и се отминаваш. Остава само сянка, макар че слънцето е винаги високо и даже сенки няма в края на света.
Търсене