Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 425110 Постинги: 688 Коментари: 439
Постинги в блога от Февруари, 2014 г.
2  >  >>
27.02.2014 10:28 - ***Твой - твоя...
 Твой - твоя.
  Моя - мой.

  Сами на брега.
  Сами сред безброя.

  Целуна ме.

  Свърза ни
  дъждът
  с пороя си.
Категория: Поезия
Прочетен: 505 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 27.02.2014 19:55
Понякога хората не казват, каквото говорят.
Категория: Други
Прочетен: 793 Коментари: 2 Гласове: 7
Трудно ми е да кажа нещо свое, оригинално, умно и различно. Затова пускам в блога си цитати, в които виждам смисъл, който лично аз не мога да произведа. И то не е защото искам да изглеждам по-умно. Просто, понякога има съществени неща, над които човек си струва да се замисли. Не, че от това ще помъдрее. Най-много да потисне още повече своите собствени мисли. И другата, може би, по-основателна причина да постна последващото е, че поне е красиво казано. Има огромен дефицит в живота ни на красота. Не във външността, а в по-важни неща. В думите, в словото, в мислите... Какво по-добро от това да закачиш ума си за красиви думи и мисли (защото те, освен да звучат красиво, могат и да пораждат смисъл)?

"Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат… Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е... Ритнаха ме... Полетях малко... Обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването. Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане. Ама нали летях... Явно такава е цената на мечтите. Имам нужда от прегръдка... Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи... Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принц. А и аз не искам да ме превръщат в принц. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желал да ме превърне в... Смисъла на живота си. Да... И скромност не ми липсва. Аз съм таралеж... Време ми е... да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня."   Неизвестен автор  
Категория: Други
Прочетен: 4028 Коментари: 4 Гласове: 6
Последна промяна: 07.08.2014 17:10
image
Моноспектакълът е по текстове на Ерик Богосян, за повечето най-познат със "Секс, наркотици и рокендрол". Вплетени са калейдоскоп от съвременни образи- Шоуменът диагностик, Холивудският продуцент, Мъжът в командировка, Добрият син Иисус, Сатаната рекламист, Критичният зрител, Бизнес хипнотизаторът, Господинът овца-  трезвен и пиян, Войнстващият хедонист, Една стюардеса- балерина, един Помощник- капитан на пулт и много други такива в едно разтърсващо пътуване със самолет от Ню Йорк до Ел Ей. Една история за Пътника, притежаващ Златна карта и неговата вечна сянка- Непритежателят на Златна карта.

През рамката на цинизма прозира вечният въпрос за смисъла на нашия живот, за различните човешки подходи да си отговорим, да отхвърлим, да задушим изобщо желанието за търсене на отговор. Спектакълът поставя проблема за това как го живеем, какво искаме от него, защо го живеем... Водеща е идеята за неговото безсмислие. И не само тя. Спектакълът е безкрайно богат на внушения, идеи и провокации. Дори и не мога да помисля, че е възможно да бъдат обхванати, изречени и изразени всички. Затова се спрях на една кратка моя гледна точка... Премълчаното може да покълне отново. Тогава ще се роди нов пост.

Лично аз, за себе си изведох три главни типа на отношение към света и ценностите- 1. на човека, който мисли, че преодолява безсмислието или бяга от него, искайки и придобивайки от живота секс, пари, власт, дрога; 2. човекът, който не се съпротивлява на безсмислието, той е типът на мижитурката, който иска да бъде част от системата, без да прояви своята собствена воля, мнение, без да заяви своя Аз; 3. свободният човек- този, който прави избор, изглеждащ дори безсмислен или безразсъден в очите на другите
, в разрез със системата.

Първият се съпротивлява да приеме истината, че сме духовни същества- отрича я, поддържайки безсмислието, потъвайки в него, в материята, пренебрегвайки съществуването на душата. Самоунищожава се. В духовен смисъл. Безрезервно подкрепя системата, като даже се възползва от нея. Бори се, но да остане в нея и да черпи от нея. Това е Егото. Азът е замъглен и преситен. Този печели неща, но губи душата си. Той няма шанс. Превърнал се е в част от проблема. Потребител. Бих го нарекла Самоувереният възползващ се тъп циник.

Вторият потъва в състоянието на принадлежност към системата, като сляпо вярва в нейния смисъл. Приема безкритично съществуването й. Не подлага на съмнение истинността и стойността й. Живее без съпротива. Не се бори. Дори когато губи. А той основно това прави. Но не спира да вярва, че именно в това е истината. Това е вид мазохизъм и духовна слепота. Той не осъзнава своето предназначение да бъде човек. Предоставя своята воля на нещо, което смята, че е извън него, но притежава съвършенство, смисъл и цел, които не са присъщи на самия него. Той отхвърля божествената си висша същност, отрича, че притежава съзнание. Бих го нарекла Глупавата мижитурка, желаеща да бъде животно или Фалшивият сляпо вярващ.

Третият е този, който прави собствен избор. Той не се страхува да изгуби. Всъщност, не мисли за това- нито иска да спечели, нито да изгуби. Гледа философски на света. Противопоставя се на системата, без да се бори с нея. Той просто излиза от нея, избирайки друг живот. Това го превръща в човек, който знае кой е и защо е. Това е достатъчният смисъл, необходим да продължи достойно съществуването си. То е признаване на самия себе си, на своята собствена стойност. Дори изборът му да напусне работа да изглежда глупав, безразсъден и неразумен, самото решение, взето еднолично, със съзнанието за неговото значение, го прави човек. Няма правилно и погрешно. Има Аз, който търси смисъла. Своя смисъл. Той е честен- със себе си и света. Признава си, че не харесва системата. Не шикалкави с това. И предпочита да постъпи безразсъдно, но това да бъде искрено и да произтича от него, да бъде резултат и проява на неговата същност. Наричам го Свободният човек или Мислещият човек.

И, сигурно, спектакълът е изпълнил своята роля, в която героят се съмнява в началото му- че след края всеки от нас ще забрави и ще остане безразличен и че едва ли има смисъл от всички тези думи- щом посветих пост на темата. И, вероятно, още ще мисля как може човек да промени света и ще се лутам между тези три основни типа... Има смисъл. Има. И да се гледа спектакъла. И да се мисли.

В части от текста е ползван следният материал:
horo.bg/index.php
Фотосът е от интернет


Категория: Изкуство
Прочетен: 849 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 24.02.2014 12:57
Понякога да пуснеш Болката е единственият начин да се помириш със себе си, да постигнеш душевен мир.
Категория: Други
Прочетен: 715 Коментари: 2 Гласове: 8
Ние ли придаваме значение на нещата, или то е там, а ние просто го съзираме и отразяваме?
Категория: Други
Прочетен: 690 Коментари: 4 Гласове: 3
Когато достигнем същността, се разбягваме като галактики...
Категория: Други
Прочетен: 912 Коментари: 4 Гласове: 6
Всичко е една ОГРОМНА ЛЪЖА и просто трябва да си достатъчно силен, за да понесеш тази ИСТИНА.
Категория: Други
Прочетен: 562 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 13.02.2014 17:35
„На този ден, аз вярвам, че Бог иска да знаеш, че животът започва на границата на твоята зона за комфорт. Ти няма да намериш славата в центъра на сигурността, а в нейния край. Няма да намериш любов на място, където си покрит, а на място, където си разголен. Ще трябва да поемеш някои рискове. Не трябва само да хвърляш зарчето, трябва и да го завъртиш. Така че, давай, усети хазарта. Няма нищо да загубиш, освен шанса да спечелиш. Животът не е чак толкова дълъг, за да го прекараш на страничната линия на игрището. И нито за секунда не трябва да се колебаеш защо точно днес пристига това послание до теб.“


Нийл Доналд Уолш
Категория: Други
Прочетен: 748 Коментари: 2 Гласове: 3
10.02.2014 13:15 - ***От дъното...
От дъното
при призрачни корали,
където е родил се,
без да сме узнали,
през огънато
от тайна огледало,
по лъча прозирен
към повърхността се вдигам.
Спрях да съм риба.
Премигам.
През вълната се раждам,
която ме стига
и ме хвърля
във пристъп
до пристанна дига,
превърната
в пясъчна мида
след края
на тиха морска корида.
Привидност игрива...
Мечтание диво...
Ще ида ли?...
Категория: Поезия
Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове: 2
В оковите на Платоновите отражения.
Кои са истинските неща?
Кои са истинските сетива, чрез които ги докосваме?
Категория: Други
Прочетен: 380 Коментари: 0 Гласове: 1
Стискам я под езика.
Между зъбите.
В гърлото.
Премачквам я.
Тъпча я като грозде ферментирало.
Смазвам я,
макар да ме пърли,
където е спирала...
Категория: Поезия
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове: 1
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 425110
Постинги: 688
Коментари: 439
Гласове: 1221
Календар
«  Февруари, 2014  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728