Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Март, 2013 г.
30.03.2013 22:20 -
Перифраза
През цялото време си мислех, че летя, а всъщност съм падала...
От къде ли беше тоя цитат?
От къде ли беше тоя цитат?
30.03.2013 17:44 -
Харе Кришна!
Харе Кришна!
Харе Кришна!
В думите
да се спасиш
и дишаш!
Харе Кришна!
Харе Кришна!
Благословен е,
който пише!
Харе Кришна!
Харе, харе!
И докосваш
свойто
Свише...
Харе Кришна!
Харе, харе!
Огънят му
живо пари.
Пари
и не стихва.
Харе Кришна!
Харе, харе!
В пламъците
му ли скиташ,
въглени
на словото
те жарят.
Харе!
Веднъж
от огъня ли
вдишаш,
белязан си
с Пожара.
Харе Кришна!
Харе, харе!
Нестинарско
е хорото,
думите
когато парят...
Харе Кришна!
В думите
да се спасиш
и дишаш!
Харе Кришна!
Харе Кришна!
Благословен е,
който пише!
Харе Кришна!
Харе, харе!
И докосваш
свойто
Свише...
Харе Кришна!
Харе, харе!
Огънят му
живо пари.
Пари
и не стихва.
Харе Кришна!
Харе, харе!
В пламъците
му ли скиташ,
въглени
на словото
те жарят.
Харе!
Веднъж
от огъня ли
вдишаш,
белязан си
с Пожара.
Харе Кришна!
Харе, харе!
Нестинарско
е хорото,
думите
когато парят...
29.03.2013 20:38 -
Реплика
Чакам ги-
току-що срещнатите
макове-
кървящи
магове
на красотата.
Пролет.
Сбъднала се
след изсъхнали очаквания
край заслушаните
дъбове- те-
костите на вечността.
Очите всмукват
ивицата макове-
тя бяга-
макове се връщат пак
със кървавия
вятър
на покълналата
пролет.
Рани макове...
Припомням
незатворените рани
на една
горяща
светлина.
току-що срещнатите
макове-
кървящи
магове
на красотата.
Пролет.
Сбъднала се
след изсъхнали очаквания
край заслушаните
дъбове- те-
костите на вечността.
Очите всмукват
ивицата макове-
тя бяга-
макове се връщат пак
със кървавия
вятър
на покълналата
пролет.
Рани макове...
Припомням
незатворените рани
на една
горяща
светлина.
29.03.2013 20:30 -
***Той посегна...
Той посегна
и от нея си взе
всичко,
което поиска-
жадно,
сякаш така
за първи път
тя
беше му близка...
...
и от нея си взе
всичко,
което поиска-
жадно,
сякаш така
за първи път
тя
беше му близка...
...
29.03.2013 20:27 -
Да се завърнеш...
Да се завърнеш
в нечий глас,
в устни нечии
и думи...
да се превърнеш
в неговия час,
в очакването
на изгубените...
да се прелееш
в утро нечие
със музиката да се слееш
и съня...
да остарееш във живота му...
да оживееш
в изгрева му
и в деня...
29.03.2013 20:19 -
Ще се усмихнеш...
Ще се усмихнеш
весело сега
на думите във дреха бяла
и няма в този миг
да се замислиш,
че думите са истина,
но закъсняла.
весело сега
на думите във дреха бяла
и няма в този миг
да се замислиш,
че думите са истина,
но закъсняла.
29.03.2013 20:15 -
***Завинаги да свикнеш с болката...
Завинаги да свикнеш с болката...
Без нея да почувстваш, че си гол.
Едно да си със нея толкова,
че да не сещаш пламналата сол.
...
Без нея да почувстваш, че си гол.
Едно да си със нея толкова,
че да не сещаш пламналата сол.
...
29.03.2013 20:08 -
***Прежаднелите цветя...
Прежаднелите цветя
обезвкусиха любовта
на ангелите
дремещи под куполите
в църквата
на срещнатата обич
след като са преживели
сватбите на своите любови
обезвкусиха любовта
на ангелите
дремещи под куполите
в църквата
на срещнатата обич
след като са преживели
сватбите на своите любови
29.03.2013 20:03 -
Човеци извори
Човеци извори сме ние.
Срещнем ли се, се преливаме.
Прежаднели, от себе си пием,
един с друг до премала се сливаме.
Човеци извори сме ние.
Оглеждаме се или се удавяме.
Преди от Извора да сме отпили,
поглеждаме се и се разминаваме.
29.03.2013 14:39 -
Свободата като навик, Карл Сандбърг ("Залезът на боговете")
Свободата е навик,
подобен на палто.
Има родени за палта,
а други не виждат палто.
Свободата е евтина
или като дреха-
толкова скъпа, че
се плаща с живота
и пак не се получава.
Свободата заблуждава:
който често я има,
не разбира кога
му се е изплъзнала.
Що значи това?
Нима е гатанка?
Да, туй е първата
в буквара на гатанките.
Да си свободен, значи това и това.
Това можеш, онова не!
Който върви, е свободен
да върви, само
да не извърви свободата си;
който бяга, да бяга,
само да не надбяга свободата си.
Които ядат, често изяждат
свободата си да ядат,
а пиещите преизпиват
чудната свобода да си пият.
(skarif: Какви по-добри и точни слова за свободата могат да бъдат изречени?)
подобен на палто.
Има родени за палта,
а други не виждат палто.
Свободата е евтина
или като дреха-
толкова скъпа, че
се плаща с живота
и пак не се получава.
Свободата заблуждава:
който често я има,
не разбира кога
му се е изплъзнала.
Що значи това?
Нима е гатанка?
Да, туй е първата
в буквара на гатанките.
Да си свободен, значи това и това.
Това можеш, онова не!
Който върви, е свободен
да върви, само
да не извърви свободата си;
който бяга, да бяга,
само да не надбяга свободата си.
Които ядат, често изяждат
свободата си да ядат,
а пиещите преизпиват
чудната свобода да си пият.
(skarif: Какви по-добри и точни слова за свободата могат да бъдат изречени?)
29.03.2013 14:29 -
Лице, Карл Сандбърг ("Залезът на бизоните")
Това лице,
това лице, което носиш,
не е избирано от теб, нали?
Това лице е дадено от други-
кажи, не съм ли прав?
И тези други са ти рекли: "Вземи го,
виж там нещо да направиш."
Увито в опаковка с надпис
"Продадената стока не се връща"-
това лице, което имаш.
това лице, което носиш,
не е избирано от теб, нали?
Това лице е дадено от други-
кажи, не съм ли прав?
И тези други са ти рекли: "Вземи го,
виж там нещо да направиш."
Увито в опаковка с надпис
"Продадената стока не се връща"-
това лице, което имаш.
29.03.2013 14:26 -
Първи урок, Карл Сандбърг ("Залезът на бизоните")
Внимавай, горди думи като казваш.
Веднъж изказани, те мъчно могат
при теб отново да се върнат.
Те носят дълги, лъскави ботуши;
те стъпват гордо и не чуват,
назад като ги позовеш.
Внимавай, горди думи като казваш!
Веднъж изказани, те мъчно могат
при теб отново да се върнат.
Те носят дълги, лъскави ботуши;
те стъпват гордо и не чуват,
назад като ги позовеш.
Внимавай, горди думи като казваш!
Търсене