Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 446384 Постинги: 701 Коментари: 452
Постинги в блога от Септември, 2014 г.
2  >  >>
Загръщам се във своя дъх. Своя ритъм тихо чувам. Просънувах хлъзгавия мъх. Научих се да се събувам.   Боси са мечтите ми. Спят още вятър и море. Уморени са от тичане. Небето можеш ли да спреш?

Завръщам се. 
Спящо сбогуване...
Непривично е...
    
Категория: Поезия
Прочетен: 228 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 28.09.2014 23:23
Сънувам онова момиче, в което сочен сок се стичаше. Сънувам топлото различие, с което туптеше сърцето му птиче. 
Събличам се.
Категория: Поезия
Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 28.09.2014 01:04
Днес възникна спор по темата за това какво представлява животът ни- съдба или избор. Аз твърдях, че има и съдба, но че има и избор, че той е само илюзия, която ни е дадена, за да вярваме, че имаме силата да променим нещата. Но само толкова. Останалите бяха на другия полюс- те смятаха, че животът ни е резултат от изборите, които правим, че това е въпрос на характер- да устояваш и да се доказваш, а че да следваш съдбата си, означава да се оставиш да вървиш по лесния път. Първоначално се разбунтувах. Защото никой не застана на моя страна. После се замислих. Накрая осъзнах нещо и се шокирах. Аз, която вярвах в съдбата, всъщност досега непрекъснато бях правила избори, които не ме доведоха до никъде. Т.е. аз вярвах в нещо, което исках да е животът ми. Вярвах в това, от което имах нужда да вярвам, а всички мои постъпки бяха продиктувани точно от илюзията за избора. Вярвах в едно, а постъпвах иначе. А те, които отхвърляха и отричаха съдбата, през цялото време ѝ се бяха подчинявали. И затова бяха успешни. В моите очи, разбира се, защото аз през цялото време съм искала това- някой друг да реши вместо мен. И те като мен- вярваха в едно, а постъпваха иначе. Запитах се още нещо. Какво представлява изборът? Резултат от какво е? Отговорих си- произтича от егото. Това е като да ти предлагат нещо определено, което ти решаваш дали да приемеш, или да отхвърлиш. С други думи, правото на избор те превръща, малко или много, в значим, в личност, в същество, което уж има силата и властта да направлява, да управлява. Може би, тези, които не вярват в съдбата, мислят по този начин, защото я приемат като нещо наложено отвън, като някакво неотменимо предписание. А тя е просто рамка, в която се движиш. И е и вътрешна предопределеност. В това вярване има някакво величие. То ни отвежда към източните учения. Разликата е само в названието- карма. Тук също е потребна сила на характера. Даже повече, отколкото в другия случай. И никак не е лесно. В този сюжет обаче, няма противопоставяне. Защото в идеята за избора има някакъв подтекст за съпротива- имаш правото и да отхвърлиш. Тук има само приемане. Мъжество, сила, издръжливост, кураж и много, много, много дълбоко разбиране на нещата са потребни, за да приемеш нещо подобно, за да понесеш и изнесеш кармата си. Правейки избори, можем да облекчим, или да утежним кармата си. Има и още нещо. Нива. Твърди се, че душата сама избира превъплъщението си, съобразно задачите, които има да реши. Един ще избере да бъде богат, за да изпита доколко е способен да устои на това изкушение, за да постави под въпрос щедростта, съпричастността си, умението си да съчувства и прочие. Един клошар може да избере подобна съдба, за да пречупи в себе си гордостта, високомерието и претенциозната си извисеност. Вариантите са много и различни. Тези избори са от по-високо ниво- те касаят развитието и еволюцията на душата извън земните времеви рамки. Изборите, които правим, докато сме тук на планетата Земя, също са част от този по-висш план, но те имат друга степен на важност и значение. Те могат да определят пътя ни за част от земния времеви отрязък, както и за целия ни земен път, а от тук и в по-голям мащаб.           За себе си правя извод, че чрез множеството направени избори, че заради прекалено честата необходимост от правенето на такива, съм се отклонила от главния път на живота си. Намирам се в някаква пресечка на своя личен лабиринт. И че, всъщност, имам потребност да вярвам в съдбата или в по-висша сила, защото съм се убедила, че дължим успехите си не на себе си, а на нещо по-голямо и висше от нас, което някои наричат Бог, други Разум, трети- Ум, и прочие. Да приема съдбата, би означавало за мен не да тръгна по лесния път- непрестанното правене на избори от моя страна е именно това, а напротив- да приема живота такъв, какъвто е, без съпротива, отричане и отхвърляне и така да устоя и преодолея всички препятствия, да изчерпя възможностите, а не да ги отказвам. Има и друг момент- не бива да се приема всичко, което ти се предлага. Това би значело да се обезличиш. Аз това правех досега, избирайки- изгубих идентичността си, мислейки, че я градя. Не. Потребно е да се очертае рамката на желаното и да се възползваш от всяка възможност, която ѝ отговаря в ценностен и какъвто си определил и задал план. Но да приемеш.  
Категория: Други
Прочетен: 480 Коментари: 3 Гласове: 4
Последна промяна: 27.09.2014 18:46
Лабиринтите са истински опасни. Любопитни и примамливо-коварни. Всеки е заплетен лабиринт. В нишки, в паяжини сме опасани и някой посмее ли  да припари насам, веднага с бръшлян се обрастваме.   Губим се в извивките свещени на другия във непознатата мандала. Всеки е от прежда плетка. Само тупкащите топли вени са напътствие за любовта отдала се и миг по миг подреждат пъзела. Ариадна нишка дала е- вяра е- изход от клетката. 
Категория: Поезия
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 26.09.2014 22:54
Опитвам се да се родя. Блъскам се в стените на плацентата. Не може вече да ме храни. В очите ми тече неспирно лентата на филма на живота ми- пътека начертана. Сънувам въздуха, предвкусвам глътката, задъхването и плача неистов, додето гъна се във силикона на водите, плувайки на пристъпи към изхода… Обръщам се, въздигам се и удрям рисково, с краката блъскам- да намеря път- към кислородния писък, към голотата студена, към болката, дробовете разкъсваща, към земната смърт, към житейския сблъсък, щом бъда родена и кръстена. Искам да скъсам вече пъпната връв. Да изтека с води околоплодни. Искам да сбърча челὸ и свъсено за пръв път ръцете усетя студени на времето волно. Първият крясък- спасение слисано, разплита възела на всичко написано. След първия вик мечтата разплисква се с режещо вдишване. Дишам. Жива съм. Орисана. 
Категория: Поезия
Прочетен: 310 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 25.09.2014 11:21
Аз съм вече белязана, макар непроменимо изрязана… Като нокът стар. Ненужен израстък. Излишен ластар. Ръжда непотребна. Разяждаща краста.
Пропуск коварен… 
Хастар.
Категория: Поезия
Прочетен: 237 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 21.09.2014 14:46
Тя облече синя дантелена рокля. Сложи перлено огърлие. На преклонните осемдесет и две. Жажда за живот ли е? Навик ли е, или жест отчаян, философия на любопитството на възрастно дете?   Тя бе красива в синята дантела. Добре стои на нейните осемдесет и две. Преродило се е преживяното във сила да търси красота. Досяга я с треперещи ръце.       
Категория: Поезия
Прочетен: 211 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.10.2015 20:15
Бях десетгодишна в това огледало. Също бях двайсет и пет. Над трийсет съм днес. А аз съм си все: бръчки няколко и очи на дете… 
Категория: Поезия
Прочетен: 234 Коментари: 0 Гласове: 3
…Дяволът направил огледало и го подарил на четирите сезона. Когато пред него застанала Пролетта, то показало нейната същност. Така се случило и с Лятото, и с Есента. Когато пред него се изправила Зимата, светът се отразил студен и покрит със сняг. В това нямало нищо необичайно. Злото било в това, че Дяволът направил огледалото криво. Затова, когато Зимата се огледала, поискала да стане Кралица на сезоните. Тя взела огледалото и го отнесла в Арктика. Превърнала се в Снежната кралица.         Светът станал студено, но не достатъчно студено за нея място, защото все още имали власт и другите ѝ сестри. Тя взела огледалото и полетяла към небесата, за да поиска от Господ зимата да властва над земята. Когато била вече близо, огледалото започнало силно да се тресе. Сякаш доброто и злото се борели в него. Парчетата се разхвърчали и, летейки към земята, попадали в очите на хората. Те започнали да виждат света грозен, жесток и студен. Това била причината, поради която Снежната кралица обикаляла света- търсела липсващите парчета. Надявала се някога отново да ги събере и да стане всемогъща… 
Категория: Други
Прочетен: 239 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 10.09.2014 00:28
"Индиана Джоунс в храма на обречените"- не стъпя ли на правилната буква, ще пропадна.
Категория: Други
Прочетен: 202 Коментари: 0 Гласове: 1
04.09.2014 16:13 - На фокус
image
Категория: Други
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове: 2
04.09.2014 16:11 - ***Отплувам...
Отплувам.
Като бряг
отдалечавам се.
Смалявам се.
Хубаво е.
Планина
от тишина
ме прегръща .
Точица съм.
Звук недоловим.
Исо.
Тихо.
Шепот съм.
Тон един.
Обичам.
През поглед
птичи.
Като сън
небесен
стичам се...
Категория: Поезия
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 26.08.2015 18:45
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 446384
Постинги: 701
Коментари: 452
Гласове: 1308
Календар
«  Септември, 2014  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930