Усмихвам се
на нещо в себе си
Усмивката
невинаги
е тик
на лудостта
Дано
поне една
костилка
или семенце,
подхвърлени
от мен в пръстта,
покълнат
в чест
на житието
и върнат
светлината
на света 

Адът е пътят,
по който стърчат
неизкачените
върхове на егото.

Раят е блаженството
на отплуващия
дъждовен облак.
 

Животът:
по-траен 
от семе на цвете;
от грозде по-сочен,
от връх по-висок,
от мъх по-притаен,
от стрела по-точен,
той тихо в нас е-
шепичка дъх.

Сладост на диня е,
глътка свежест
и вдишване,
кротък сън и събуждане,
хищност и стръв.
В него всичко е, няма
капка излишество,
той е първичност
и сила,
и святост на кръв.

По-вечен от спомен,
животът пулсира.
Тупти в сърцата ни,
трепка в утринен лъч.
Красив, непринуден,
всеки ден го избираме,
в нас е безспирът му.
В него капки сме,
в него се стичаме
и светим всемирно
като грива на лъв.