Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 425118 Постинги: 688 Коментари: 439
Постинги в блога от Януари, 2015 г.
2  >  >>
„Малко разбирам от музика: достатъчно, за да имам ясна представа, че не съм добър певец. Има стотици и хиляди по-добри от мен. Нито гласът ми е особено богат, нито пък имам собствена техника на звукоизвличане. Но никога, абсолютно никога през живота си не съм си позволявал да изпея една песен, без да влагам сърцето си в нея. Не чувствам ли нещо истински, предпочитам да мълча, каквото и да ми струва, каквото и да загубя. Мисля, че българската мечта е възможността да пееш с цялото си сърце. Независимо какво си- беден или богат, независимо какво работиш, независимо какви желания имаш. От стотици години страдалческа българска история са останали песни, които вълнуват и днес. Вълнуват, защото са изпети с цялото си сърце и никога не са стихвали, независимо какво ни е струвало това на нас, българите. Нямам право и не искам да кажа на никого- постъпвайте като мен, или мислете като мен. Мога да кажа само едно нещо: правете живота си така, сякаш пеете. Независимо имате ли глас, или не. Пейте високо или наум с цялата си душа. Пейте пред хиляди, пейте само за себе си. Тази песен, която звучи във всеки един от нас е по-древна и по-мъдра от всички „американски мечти“, от хилядите биографии на успели хора. Аз не съм никакъв „откъснал се бегач по пистата, наречена „българска мечта“. Аз се чувствам част от огромния, древен български хор. В този хор са моите предци и моите неродени деца. Този хор е погълнал милиони мигове на щастие и тъга, напоили земята ни през столетията. Без него моят глас е напълно безсмислен. Нищо друго не искам да бъда, освен част от това. За това казвам, че тази книга не е автобиография. Тя е само незначително малък куплет – една фраза просто – от песен, която продължава и никога не е секвала. Нещо, което правим заедно. Благодаря ви, че ви има.“
из „За стърчането“ 
Категория: Други
Прочетен: 737 Коментари: 0 Гласове: 4
27.01.2015 19:44 - Saraya - Timeless Love
Въпреки че никога няма да изживеем този момент отново, часовникът напразно тиктака далеч. Времето ни преследваше, но ние ще го измамим в собствената му игра. Нищо не ме държи далеч от теб.   Не е нужно да те виждам всеки ден. Само глупаците слагат вериги в любовта. И ако трябваше да живея живота сам и без теб, това нямаше да промени нищо.   Безкрайна любов. Подмладяваща ни. Няма край. Винаги е била. Вечна любов. Небесата я родиха. Древните обети. Никога няма да бъде разрушена.   Няма утре в моето сърце. Само мечтателите вярват във времето. Така че, нека не съжаляваме. Ще ти дам всичко, когато съм с теб.   Безкрайна любов. Подмладяваща ни. Няма край. Винаги е била. Вечна любов. Небесата я родиха. Древните обети. Никога няма да бъде разрушена.   Няма тъга, когато гледаш очите ми. Няма разстояние, когато те напускам. Защото знам, че е вечна любов.   Вечна любов. В този рок. Вземи ме сега. И направи птица любов
от кукувицата в часовника.     
Категория: Музика
Прочетен: 608 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 28.01.2015 00:07
"Когато си достатъчен на себе си, никой не може да те победи."
"Няма по-кратък път от този между човека и Бога. Нито по-дълъг."
"Само смирението не е обидило съдбата и Господа." 
Ваклуш Толев  
Категория: Други
Прочетен: 563 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 27.01.2015 13:19
27.01.2015 13:14 - ***Аз не съм...
Аз не съм тъп,-а. Ти си решил, че си умен,-на. 
Категория: Други
Прочетен: 494 Коментари: 0 Гласове: 1
На върха на копието свободата е. Стоя на пръсти, за да бъда нея. Не може никой свободата да ни вземе. Дори на Дон Кихот, макар да са се смели, не посмели. Не посмели…  
Категория: Поезия
Прочетен: 517 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.01.2015 11:50
22.01.2015 23:53 - ***Вече не...
Вече не боли. Защото съм болката. Вече не гори. Защото съм пламъкът. Скулптира ме с бои съдбата от камък. 
Категория: Поезия
Прочетен: 550 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 22.01.2015 23:53
22.01.2015 23:50 - ***Голотата е...
Голотата е късче небе, колосана люспа на риба. С кадифе те откъсва от твое къде, тайно отваря сърцето ти- мида Намига.   Голотата е късче асфалт. Черно и с блясък на слънце. Тя е небце от кобалт- сладостно тръпне изтръпнало.  
Категория: Поезия
Прочетен: 527 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.01.2015 23:50
Никога няма да разбера какво ме доведе тук. Сякаш някой водеше ръката ми. Изглежда, ми беше трудно да се насоча. Курсът ми беше планиран. И съдбата водеше всички ни. И от това ръката ни се повдигна и падна само за миг. Времето беше достатъчно да спре отново дъха ни.   И ние сме просто част от пъзела. Просто друга част от плана. Как един живот докосва друг е толкова трудно да се разбере. Ние все още вървим заедно по този път. Пътуваме толкова далеч, колкото можем. Чакахме този момент във времето, откакто свят светува.   Вземайки отминалите времена, се чудим как започна всичко. Никога няма да узнаем и все още се опитваме да разберем. И, въпреки че сезоните се сменят, причините остават същите. Любовта е, която ни държи, докато можем да видим отново слънцето.   И ние сме просто част от пъзела. Просто друга част от плана. Чакахме този момент във времето, откакто свят светува.   И аз стоя сам, един мъж от камък, срещу поройния дъжд, и нощта има номера ти, и вятърът плаче твоето име. Ако търсим истина, победа или загуба, в това всички сме еднакви. Надеждата все още вечно гори, ние сме пазителите на пламъка.   И ние сме просто част от пъзела. Просто друга част от плана. Как един живот докосва друг е толкова трудно да се разбере. Ние все още вървим заедно по този път. Опитваме и стигаме толкова далеч, колкото можем. Чакахме този момент във времето, откакто свят светува. 
Категория: Музика
Прочетен: 663 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 28.01.2015 17:45
Толкова съм будна- сълзите ми кървят. В огледалото на другите непробудена спя.   Толкова съм будна- бодлите ми бдят. В огледалото на другите бдително бодат.   Толкова съм будна- незримо вървя- през огледалото на другите- към отвъдната страна. 
Категория: Поезия
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 19.01.2015 20:04
Ще се приютя. Главата ми под Слънцето изсъхна. Ще се приютя в кристала с двойните врати- Рана Тайна, на която ми предадоха ключа. 
Категория: Поезия
Прочетен: 534 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 17.01.2015 22:43
 
Категория: Музика
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове: 0
Позволи ми да те прегръщам, макар и само за една нощ. Позволи ми да те държа близо, за да отпратя далеч страха ти. Ще бъде толкова хубаво, макар и само за една нощ.   Няма да кажа на душата. Никой не трябва да знае. Ако искаш пълна дискретност, ще бъда до теб, макар и само за една нощ.   Очите ти казват неща, които никога не съм чувал от теб. Коленете ми се тресат прекалено. Но аз съм склонен да премина. Трябва да съм луд, за да стоя на това място, но не се чувствам позорно   да питам...   Позволи ми да те прегръщам, макар и само за една нощ. Позволи ми да те държа близо, за да отпратя далеч страха ти. Ще бъде толкова хубаво, макар и само за една нощ.   Казвам ти това, от което имам нужда. Една нощ, една нощ. Това, което е нужно. Една нощ, една нощ от твоята любов. (2) Питам...   Позволи ми да те заведа у дома! Да те пазя и топля, докато началото на зората топли чак до слънцето. Ще бъде толкова хубаво, макар и само за една нощ.   Макар и само за една нощ. Макар и само за една нощ. Макар и само за една нощ, нощ, нощ, да, една нощ. Макар и само за една нощ... 
Категория: Музика
Прочетен: 568 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 13.01.2015 01:02
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 425118
Постинги: 688
Коментари: 439
Гласове: 1221
Календар
«  Януари, 2015  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031