"Иисус не бил разпънат, Павел бил самозванец"...

Когато бяхме заедно, беше най-щастливото време в моя живот. Сега сме разделени. Аз не знам какво да направя, защото не мога да обичам друга, независимо колко упорито опитвам. Защото знам- невъзможно е. Където и да си, се надявам да чуеш моята песен. Може би, ще осъзнаеш любовта ми, която считаше за грешка.   Защото не мога да обичам друга, независимо колко упорито опитвам. Защото знам- невъзможно е.   Залезът в прозореца ми е изгубил блясъка си. Розата в градината вече няма да цъфти.

Понякога се чувствам толкова празна. Толкова пуста и толкова самотна. И никой не може да отнеме тази болка.   Не разбивай сърцето ми!   Гневът, яростта и страховете живеят в мен. Ако трябваше да ме обичаш, би ли обичал по същия начин?   Не разбивай сърцето ми! Не разбивай сърцето ми! Ще бъда силна и смела. Понякога губя вярата си и твърде много пъти хвърлям внимание на вятъра.   Така че, ако се опиташ да ме разбереш, би ме разпънал на кръст, би ме пратил по дяволите, или би останал до мен като дим около огъня?   Не разбивай сърцето ми! Не разбивай сърцето ми! Ще бъда силна и смела. Понякога губя вярата си и толкова много пъти видях любовта да свършва.    Не е въпрос на гордост. Сълзите не са това, което изплаках. Не е въпрос на гордост.   Не разбивай сърцето ми! Не разбивай сърцето ми! Ще бъда силна и смела. Понякога губя вярата си и толкова много пъти видях любовта да свършва.      Не е въпрос на гордост. Сълзите не са това, което изплаках. Не е въпрос на гордост.  

Искаш да ти подаря
въздишките,
диханията,
дланите.
Искаш да взривя
пътеките
уханно-
пламенни.
Искаш да отмахна маската
престорена,
за да отвориш
рани
във дома ми
сламен.
Рони се
през бронята ми
Кармен.

Ето ме! Какво прекрасно място! Никога не съм мислeл, че ще видя небесата, отворени за мен. И, ето ме! Каква приятна изненада! Само ако знаех какъв е животът от тази страна!   Ти винаги ме даряваш с живот. И ми помагаш да намеря пътя си. Нежна целувка за лека нощ е невинността, за която се моля.   Ето ме, смирен и изумен. Това прекрасно малко чудо на живота ми беше подарено. И, ето ме! Никога не съм мислел, че ще кажа: ако някога мога отново да живея живота си, ще го живея по твоя начин.   Ти винаги ме даряваш с живот и ми помагаш да намеря пътя си. Целувка за лека нощ е невинността, за която копнея.   Никога няма да ти губя времето! Никога няма да ти причиня болка! Ще те обичам през целия си живот! Ще те обичам всеки ден!   Под светлината ти блестиш за мен. Обещавам, че ще бъда там за теб, бейби! Никога няма да те напусна! Ти си моята светлина! Предавам сърцето си в твоите ръце, защото вярвам, че ти винаги ще бъдеш моят най-добър приятел. Обещавам, че ще бъда там до края! Ти си моята светлина!

Лежа буден. Гледам те как минаваш през съзнанието ми. Отново съм сам. Но не за дълго, приятелю!   Ще се срещнем някой ден.
Разстоянието отново те отдалечава. Но аз ще те видя скоро, приятелю! И тогава ще ти изпея моята песен!

Не мога
да си отида вкъщи сам отново!
Не мога, приятелю!
Докато...

Разпознавам очите.
Връщат ме обратно.
Познати са ми от друго време
или, може би, от друг живот.

Спомни си нашето време и кой съм аз!
Спомените остават, докато отново дишаме като един!
И аз се връщам, приятелю!
И тогава ти пея моята песен.   Не мога
да си отида вкъщи сам отново!
Не мога, приятелю!
Докато...

"Когато стигнеш края на въжето, завържи възел и се дръж здраво." Франклин Рузвелт
    Всеки път, по който поемете, ще ви отведе там, където трябва да стигнете. И независимо дали крайната цел е задънена улица, или светлина в края на тунела, знайте, че в нито един момент не сте изгубени. Явно е било необходимо да научите нещо по пътя. Помнете, че дори пътят ви в момента да не е ясен, не бива да се тревожите. Това не означава, че сте излезли от пътеката, а че вървите по друг маршрут.
  "Бъдете силни 365 дни в годината"
Деми Ловато

Казват, че любовта е река, която дави нежната тръстика. Казват, че любовта е бръснач, който оставя душата да кърви.   Казват, че любовта е глад. Една безкрайна болезнена нужда. Аз казвам, че любовта е цвете и ти си нейното единствено семе.   Сърцето, което се страхува да бъде разбито, никога не се научава да танцува. Мечтата, която се страхува от събуждане, никога не се сбъдва.   Този, който не иска да получи, той не може и да даде. И душата, която се страхува да умре, никога не се научава да живее.   Когато нощта е прекалено самотна и пътят прекалено дълъг, а ти мислиш, че любовта е само за късметлиите и за силните, просто помни, че през зимата, под студения сняг, лежи семенце, което със слънчевата любов през пролетта се превръща в роза.