Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 632222 Постинги: 752 Коментари: 464
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
01.06 22:08 - Дорето
Дорето
има грациозна глициния.
От нея
ти спира дъхът.
Полъхне ли вятър,
ароматните линии
в сърцето ти рая редят.

После цъфват макове гривести-
като едри божури
греят в света.
Дорето
има градина
от приказка.
Само който разбира,
него цветята дивят.

Тя има градина-
градина от приказка
и пътува в грижа
за друга жена.
Дорето
има градина от приказка…

Напълно възможно е
да се обича света.

Категория: Поезия
Прочетен: 128 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 02.06 22:24
Любовта ни
е рибарска мрежа,
но кошът с улова е празен.
Светът ни не е грешен
от завист, стръв или омраза само.

Чувствата ни
като дънки
са прокъсани,
спукани балони,
липсва цялост.
Така вървим:
намусени
и мрънкаме навъсени,
докато нечия ръка
невидимо ни гали.
Категория: Поезия
Прочетен: 400 Коментари: 0 Гласове: 3
При залеза
ни води всеки изгрев-
по тайнствени пътеки
и неведоми-
на радост,
пълнота
и яростно отхвърляне,
пристъпваме
молитвено приведени

Не знам растем ли,
или само се пропукваме
като скала обветряна,
сама
и непроменлива

Можем ли
във лудостта на времето
собствения смисъл
да внесем,
като трева да израстем
върху проблемите?

При залеза
ни води всеки изгрев-
в тайнственото Там,
където неизреченото спира
и тръгваме към някого,
когато вече ни настига,
който носи истината-
същата, която в нас извира…

Кой си и какъв си
той разбира...
 
Категория: Поезия
Прочетен: 405 Коментари: 0 Гласове: 6
Под венец от люляк
люлка си направи времето
Трябва само да притихнеш,
за да чуеш себе си,
за да послушаш струните,
които те съставят,
за да отминат и шумът, и бурите

А пък вятърът-
пламък на галеща свещ,
те полюшва,
в аромат на люляк те сгушва,
миг неземен проблясва,
просветва звезда -
дъх кратък - звук на сричка -
в нея ти си, потърси се
сред красотата на всичко.
 
Категория: Други
Прочетен: 172 Коментари: 0 Гласове: 2
Сняг стеле пелена
Коя съм?
Съм ли?
Мис Тъга.

Не спя
сред всички счупени неща

Всички счупени неща…
Има ли с какво да ги слепя?

Ребуса не мога да реша.
Ребуса ще го реша

Парченцата ще събера,
света ако въобразя 
Категория: Поезия
Прочетен: 309 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 27.03 00:42
17.03 00:08 - Завръщане

Става тъмно
И започвам
да се вия
като стъпкано стъбло,
да търся онзи лъч,
докоснал ме
като през
пукнато стъкло

Ръка протягам-
да достигна ръста,
с който
ставах равна на света
и него бях,
и нямаше прекъсване
Бяхме с него
езеро със лилии-
линии на дива красота

Губя се в тревата.
Става тъмно.

Нека само помня
онзи лъч,
който някога
ме е докоснал пръв.

Мечтая пак
до детството си
да порасна;
да стигна пак
непостижимия
му ръст

Категория: Поезия
Прочетен: 364 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 17.03 22:44
Родителите ни:
един живот
с едно палто,
с едни обувки,
с обич една
и без преструвки. 
Категория: Поезия
Прочетен: 548 Коментари: 0 Гласове: 3
07.02 15:02 - Призрак
Призрак
Избледнявам-
достатъчно,
че спирам
да съм тук
Изчезвам
Аз не съм
Белезите само
от моето битуване
ме правят жива,
сякаш съм

Браздите им пропускат
светлината-
приижда тя от ласкаво небитие
От вятър силуетът ми полюшван,
търси ме като морето брегове

Не зная как ме няма,
щом зная, че ме няма
Приличам на следа от пяна,
на скален гребен,
в бурята заслушан

И само драскотините
от минало пропукване
ме правят да съм аз,
чертаят мен
Разсъмвам се:
призрак,
лъч пречупен
в сбъднат сън

18.01.2021 г. – 07.02.2021 г.
Категория: Поезия
Прочетен: 297 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 07.02 18:53
07.02 15:00 - ***Сърцето
Сърцето моли да принадлежи.
Сърцето огън е в камина.
То търси дом да се роди-
скъпа перла в раковина.

04.02.2021 г.

Категория: Поезия
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове: 1
Острието на живота
не е непременно смърт.
Не е стрела, която гони
сетния ти и последен дъх.

Острието болка е,
но светлина е, няма сън.
Проглеждаш в нея, щом е време,
избираш път, житейския си дълг.

Вървиш по острието на живота,
което не е непременно смърт.
Върхът му свята свобода е
и не е важно да си пръв.

Игра по острието на живота.
Знаеш, че смъртта не е конец.
Следваш тайнствени пътеки-
непрогледни,
към нулевата точка
на твореца в теб.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 612 Коментари: 2 Гласове: 4
Където корените викат,
където кестените тупат
по паважа живи,
където всяка стъпка
е копнеж и страх
да не пропукаш времето,
да не прошумоли край теб
като неясен звук
и да изчезне в ъгъла,
от който няма да го върнеш.
Затова пристъпваш леко
и листата пазиш сякаш са светиня,
да не стъпчеш
сипналата се над твоя свят
в облика на есен мъдрост.

Не се стеснявай,
ти не си поклонник плах!
Стрелките са магнити.
Ще те сключат
между пръстите накрая.
Но ти дерзай,
но ти побързай!
В това между
вдъха и издъха
е пазената тайна,
сами която някога
нарекли сме любов:

тя само власт над
силата магнитна има
и само тя довежда пролетта
срещу везната на сурова зима.
Категория: Поезия
Прочетен: 1428 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 24.01 23:25
25.09.2020 11:35 - Есенeн лист
Тихо тъгува
топлата есен.
В дълбината ѝ
най-близо съм до теб,
мечта-
ти от мен отплува.
Изгоря
звездата ти.
И цяла купчина лета
в ръцете ми да сипе времето,
аз бряг съм,
пясък,
плитчина.

Вятърът шлифова ме
като снага на дюна.
Като перчем премята ме
на всякаква страна,
гори ме в хоризонтите си-
безпосочна шхуна...

Не съм следа.
Не ме тъгува есента.
Лист един
от нейните да струвах... 
Категория: Поезия
Прочетен: 294 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 26.09.2020 14:46
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 632222
Постинги: 752
Коментари: 464
Гласове: 1438
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930