Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 720137 Постинги: 756 Коментари: 466
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
Някъдe
към крайчеца на смешното
идва Крадецът,
белязва ни с грешното
и отнася живеца
на свещеното, днешното…

Запрояжда молецът
всяка нишка на лесното.
Да остане не може
някак-си смешното.

С трагичното заедно
ни отправят към вечното-
един кръговрат,
в който изход изпречва се,
ако само успееш
преди теб да узнаеш
какво е Наречено
и хванеш конеца Му,
и вървиш непредречено
по пътечка уречена:
щастие- на тебе обречено.

Категория: Поезия
Прочетен: 1531 Коментари: 0 Гласове: 4
Ухае на дъжд от моята стряха
Моята кожа е същият дъжд
Моят вкус е днешният дъжд
За мен съдбата нехае
Нехаят полята дъждовни
Нехаят мечтите любовни
за тъжния, мелодичния,
изпреварил лятото,
мой меланхолен,
закъснял безвъзвратно,
по ламарината тракащ,
изпреварил лятото,
мой любим,
любим мой
на дъжда ми блус.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 1091 Коментари: 0 Гласове: 3
В окото ми свети Луна
Едно стъпало на мълчание
успея ли да изкача,
обратната страна
от тъмнината ще спася.

Едно стъпало обич
и мрака ѝ ще осветля.

Едно мандало старо
хлопва
входа към смъртта.

Категория: Поезия
Прочетен: 1764 Коментари: 2 Гласове: 5
Последна промяна: 20.02 18:27
В една от всички смърти
всички тук ще се спасим
с написаните си
с тревожни пръсти
изменчиви и криволичещи съдби.

В една от всички свои смърти
всеки тук ще се роди.
Тялото е упражнение по търсене
на онзи образ, който Си.

Една от всички наши смърти
пази скрито своя ключ.
Даже да не го потърсиш,
в щастливите ти случаи те учи.

Категория: Поезия
Прочетен: 2397 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 14.02 17:27
01.06.2021 22:08 - Дорето
Дорето
има грациозна глициния.
От нея
ти спира дъхът.
Полъхне ли вятър,
ароматните линии
в сърцето ти рая редят.

После цъфват макове гривести-
като едри божури
греят в света.
Дорето
има градина
от приказка.
Само който разбира,
него цветята дивят.

Тя има градина-
градина от приказка
и пътува в грижа
за друга жена.
Дорето
има градина от приказка…

Напълно възможно е
да се обича света.

Категория: Поезия
Прочетен: 468 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 02.06.2021 22:24
Любовта ни
е рибарска мрежа,
но кошът с улова е празен.
Светът ни не е грешен
от завист, стръв или омраза само.

Чувствата ни
като дънки
са прокъсани,
спукани балони,
липсва цялост.
Така вървим:
намусени
и мрънкаме навъсени,
докато нечия ръка
невидимо ни гали.
Категория: Поезия
Прочетен: 955 Коментари: 0 Гласове: 3
При залеза
ни води всеки изгрев-
по тайнствени пътеки
и неведоми-
на радост,
пълнота
и яростно отхвърляне,
пристъпваме
молитвено приведени

Не знам растем ли,
или само се пропукваме
като скала обветряна,
сама
и непроменлива

Можем ли
във лудостта на времето
собствения смисъл
да внесем,
като трева да израстем
върху проблемите?

При залеза
ни води всеки изгрев-
в тайнственото Там,
където неизреченото спира
и тръгваме към някого,
когато вече ни настига,
който носи истината-
същата, която в нас извира…

Кой си и какъв си
той разбира...
 
Категория: Поезия
Прочетен: 1494 Коментари: 0 Гласове: 6
Под венец от люляк
люлка си направи времето
Трябва само да притихнеш,
за да чуеш себе си,
за да послушаш струните,
които те съставят,
за да отминат и шумът, и бурите

А пък вятърът-
пламък на галеща свещ,
те полюшва,
в аромат на люляк те сгушва,
миг неземен проблясва,
просветва звезда -
дъх кратък - звук на сричка -
в нея ти си, потърси се
сред красотата на всичко.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 493 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 28.06.2021 22:43
Сняг стеле пелена
Коя съм?
Съм ли?
Мис Тъга.

Не спя
сред всички счупени неща

Всички счупени неща…
Има ли с какво да ги слепя?

Ребуса не мога да реша.
Ребуса ще го реша

Парченцата ще събера,
света ако въобразя 
Категория: Поезия
Прочетен: 557 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 27.03.2021 00:42
17.03.2021 00:08 - Завръщане

Става тъмно
И започвам
да се вия
като стъпкано стъбло,
да търся онзи лъч,
докоснал ме
като през
пукнато стъкло

Ръка протягам-
да достигна ръста,
с който
ставах равна на света
и него бях,
и нямаше прекъсване
Бяхме с него
езеро със лилии-
линии на дива красота

Губя се в тревата.
Става тъмно.

Нека само помня
онзи лъч,
който някога
ме е докоснал пръв.

Мечтая пак
до детството си
да порасна;
да стигна пак
непостижимия
му ръст

Категория: Поезия
Прочетен: 593 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 17.03.2021 22:44
Родителите ни:
един живот
с едно палто,
с едни обувки,
с обич една
и без преструвки. 
Категория: Поезия
Прочетен: 867 Коментари: 0 Гласове: 3
07.02.2021 15:02 - Призрак
Призрак
Избледнявам-
достатъчно,
че спирам
да съм тук
Изчезвам
Аз не съм
Белезите само
от моето битуване
ме правят жива,
сякаш съм

Браздите им пропускат
светлината-
приижда тя от ласкаво небитие
От вятър силуетът ми полюшван,
търси ме като морето брегове

Не зная как ме няма,
щом зная, че ме няма
Приличам на следа от пяна,
на скален гребен,
в бурята заслушан

И само драскотините
от минало пропукване
ме правят да съм аз,
чертаят мен
Разсъмвам се:
призрак,
лъч пречупен
в сбъднат сън

18.01.2021 г. – 07.02.2021 г.
Категория: Поезия
Прочетен: 469 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 07.02.2021 18:53
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 720137
Постинги: 756
Коментари: 466
Гласове: 1535
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930