Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 639875 Постинги: 752 Коментари: 464
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Вървя,
а пък небето си стои-
така е винаги
във дни обикновени.
Но в равноденствената нощ,
когато всеки спи,
едничката такава през септември,
два пръста джин
завъртат колелото на звездите,
два пръста джин
забъркаха коктейла на звездите

Стоя пред техния парад,
замръзнала от студ-
септември застудя,
очаквам;
треперя да не отлетят,
треперя
да не би да се отлепят
бляскавите люспи
по огънатия гръб на рибата,
наречена - неясно за кого -
небе,
и да изпадат от иглите си,
които ги захващат за плата му
като прешлени

Вдигам чашата
с разбягалите се звезди
Отпивам

Равноденствието
своята везна склони
Звезди отпивам
Светя
Светят до зори

А ти, небе,
торбата ми с желания вземи
Не трябва нищо да тежи
в нощта,
в която отлетя
Професора

Отпивам пак
За него нека е и за любимата,
която той облече във безсмъртие
Сега са двама в шала му,
прекрачват Зимата
Двама сред море Звезди,
двама сред море Любов-
бездънно

Как да го изпиеш,
мое кратко бдение? 

Безмерно Равноденствие
Категория: Поезия
Прочетен: 277 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.10.2019 18:33
Усмихвам се
на нещо в себе си
Усмивката
невинаги
е тик
на лудостта
Дано
поне една
костилка
или семенце,
подхвърлени
от мен в пръстта,
покълнат
в чест
на житието
и върнат
светлината
на света 
Категория: Поезия
Прочетен: 239 Коментари: 0 Гласове: 3
13.08.2019 22:07 - Адът и раят
Адът е пътят,
по който стърчат
неизкачените
върхове на егото.

Раят е блаженството
на отплуващия
дъждовен облак.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 158 Коментари: 0 Гласове: 4
13.08.2019 22:06 - Животът
Животът:
по-траен 
от семе на цвете;
от грозде по-сочен,
от връх по-висок,
от мъх по-притаен,
от стрела по-точен,
той тихо в нас е-
шепичка дъх.

Сладост на диня е,
глътка свежест
и вдишване,
кротък сън и събуждане,
хищност и стръв.
В него всичко е, няма
капка излишество,
той е първичност
и сила,
и святост на кръв.

По-вечен от спомен,
животът пулсира.
Тупти в сърцата ни,
трепка в утринен лъч.
Красив, непринуден,
всеки ден го избираме,
в нас е безспирът му.
В него капки сме,
в него се стичаме
и светим всемирно
като грива на лъв.

Категория: Поезия
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове: 1
24.07.2019 22:51 - ***Идваха двама
Идваха двама
Беше червен като рак
Тя тиха бе като изгрев
Сядаха все до скалите
Тя казваше:
Цял ден мога да съм тук
Един следобед
той ѝ каза:
Ти си боклук.
Не слушаш,
вечно си ми контра
Ала навярно я обичаше
Навярно има и такава обич

Пристигаха на следващия ден,
вървейки ръка за ръка
Бе като рак червен
и навярно я обичаше
Бе тиха- утринна зора
И такава е навярно любовта
Навярно се обичаха

Потръпнахме с тревите
в тишина
Категория: Поезия
Прочетен: 177 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 24.07.2019 22:55
Мисля, че се гмурваме веднъж.
Веднъж вълна могъща ни застига-
като ръка със силата на мъж,
без мяра чийто гняв прелива.

Веднъж се гмурваме в дълбокото
и не е сигурно
дали ще оцелеем.
Спасяваме се някак-си, доколкото
живеем, движим се и дишаме,
но толкова.

Веднъж се гмурваме в дълбокото.
Веднъж прониква бездната във нас,
а после заживяваме със спомена-
брега дълбаем да се върнем там.

През пръстите се сипе пясък.
Сухите кристали сеем.
Взираме се,
чакаме и молим,
докато в примирие
сами признаем:
животът
е сбогуване със себе си. 
Категория: Поезия
Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 14.12.2019 21:41
Като тракийски гробници
засипва ни времето.
Хвърля пръст върху пръст,
превръща ни в хребети,
полека-полека заличава трайните белези,
докато слегнем в могила,
докато издигнем се в храм,
додето душите преродят се във лебеди.

След всичко
вече не е ясно
кой кой е,
изчезват познати черти.
Топят се - морска пяна - временни,
някогашни смели мечти.

В непознати за себе си,
непознати за другите,
преобръща ни времето-
неузнаваеми маски сме,
тихи лица.
Зад тях премълчава,
притихнало расне,
горчива и истинна,
съкровената наша
дълбинност,
съкровеното наше
съкровище,
зрънцѐто ни зрялост,
зрънцѐ Същина;

но явно е,
както коритото речно
не спира да помни реката си,
че бил е животът,
че ние били сме.
Посипва се дъжд от звезди,
както отдавна е речено.
У потомците,
наша както била е,
с чест честта преминава
да доизмислят съдбите ни.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 518 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 24.06.2019 19:15
Приличаш
на изгубен човек.
Имаш света,
но го нямаш.
Присъстваш
с прашни ръце,
имаш сърце
на избягал.
В теб са ветрове
и мечти,
в теб са пораснали
дните,
ала вгледан
далеч в хоризонта,
търсиш нещо,
което да гониш,
нещо за тебе
орисано.
Приличаш
на изгубен човек.
Владееш света,
но го нямаш.
Докосва те бавно
в нощта
една недовършена
песен
забравена.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 24.07.2019 21:15
Стоя на хълма,
на който се родих.
Прииждат
или си отиват дни?
Пристигат ли години,
или отминават?
Аз аз ли съм,
или е друг?
Полазва сянка
върху билото.
Залязва
Слънцето
или изгрява?
На хълма,
на който родих се,
стоях.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 188 Коментари: 0 Гласове: 0
12.06.2019 22:41 - Дъжд
Какво се крие зад лицето на нощта-
прашно, смачкано и чуждо?
Гонгът на металната тръба
от тихата дъждовна сила
буди ме, не мога да заспя;
буди ме, преди да се събудя.
След гонга на дъжда
дъжда в ума си ще стая,
ще засънувам
царевична свила.
Ще сънувам до безкрая,
докато въже си оплета
към света,
който е истина
и мога да имам.
Категория: Поезия
Прочетен: 482 Коментари: 0 Гласове: 0
06.06.2019 14:42 - След трийсет
След трийсет
някой друг
заживява в нас
Неусетно се вмъква
и започва да диша
Взема дъха ни,
не разбираме с чий глас
устата ни, гърлото
почват да сричат
Смели са някои
Запознават се с него
и до края разбират
кой и защо е
Други страдат
и мразят се,
неразпознали се
в огледалото,
кой крадешком
населил е стаята,
кой вместо тях
е започнал да пише
След трийсет
някой друг
оживява в нас
Пристъпваме плахо
Шепнем тихо
Повече мислим
И знаем:
вече няма как
да се спуснем
стремглаво
в предишното,
щом неизвестното
в нас е,
щом нас населява,
щом досущ на него
приличаме.
Категория: Поезия
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 06.06.2019 14:43
Остани при себе си
Остани
Чуй тихите
звънки треви
как трептят
и шептят
в ръцете на вятъра
Приседни
Приседни
край тавата
на времето
Шепа дни си вземи
и ръкувай се
с враните,
дето искат
от тях да кълват,
дето искат
навред
и без ред
да ги пръснат
Отпусни
Отпусни
на тревоги въжето
И върви
сам върви
към сърцето си


 
Категория: Поезия
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 24.05.2019 12:30
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 639875
Постинги: 752
Коментари: 464
Гласове: 1439
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031