Някъдe
към крайчеца на смешното
идва Крадецът,
белязва ни с грешното
и отнася живеца
на свещеното, днешното…

Запрояжда молецът
всяка нишка на лесното.
Да остане не може
някак-си смешното.

С трагичното заедно
ни отправят към вечното-
един кръговрат,
в който изход изпречва се,
ако само успееш
преди теб да узнаеш
какво е Наречено
и хванеш конеца Му,
и вървиш непредречено
по пътечка уречена:
щастие- на тебе обречено.

Ухае на дъжд от моята стряха
Моята кожа е същият дъжд
Моят вкус е днешният дъжд
За мен съдбата нехае
Нехаят полята дъждовни
Нехаят мечтите любовни
за тъжния, мелодичния,
изпреварил лятото,
мой меланхолен,
закъснял безвъзвратно,
по ламарината тракащ,
изпреварил лятото,
мой любим,
любим мой
на дъжда ми блус.