Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: skarif Категория: Други
Прочетен: 639758 Постинги: 752 Коментари: 464
Постинги в блога от Юни, 2019 г.
Като тракийски гробници
засипва ни времето.
Хвърля пръст върху пръст,
превръща ни в хребети,
полека-полека заличава трайните белези,
докато слегнем в могила,
докато издигнем се в храм,
додето душите преродят се във лебеди.

След всичко
вече не е ясно
кой кой е,
изчезват познати черти.
Топят се - морска пяна - временни,
някогашни смели мечти.

В непознати за себе си,
непознати за другите,
преобръща ни времето-
неузнаваеми маски сме,
тихи лица.
Зад тях премълчава,
притихнало расне,
горчива и истинна,
съкровената наша
дълбинност,
съкровеното наше
съкровище,
зрънцѐто ни зрялост,
зрънцѐ Същина;

но явно е,
както коритото речно
не спира да помни реката си,
че бил е животът,
че ние били сме.
Посипва се дъжд от звезди,
както отдавна е речено.
У потомците,
наша както била е,
с чест честта преминава
да доизмислят съдбите ни.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 518 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 24.06.2019 19:15
Приличаш
на изгубен човек.
Имаш света,
но го нямаш.
Присъстваш
с прашни ръце,
имаш сърце
на избягал.
В теб са ветрове
и мечти,
в теб са пораснали
дните,
ала вгледан
далеч в хоризонта,
търсиш нещо,
което да гониш,
нещо за тебе
орисано.
Приличаш
на изгубен човек.
Владееш света,
но го нямаш.
Докосва те бавно
в нощта
една недовършена
песен
забравена.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 24.07.2019 21:15
Стоя на хълма,
на който се родих.
Прииждат
или си отиват дни?
Пристигат ли години,
или отминават?
Аз аз ли съм,
или е друг?
Полазва сянка
върху билото.
Залязва
Слънцето
или изгрява?
На хълма,
на който родих се,
стоях.
 
Категория: Поезия
Прочетен: 188 Коментари: 0 Гласове: 0
12.06.2019 22:41 - Дъжд
Какво се крие зад лицето на нощта-
прашно, смачкано и чуждо?
Гонгът на металната тръба
от тихата дъждовна сила
буди ме, не мога да заспя;
буди ме, преди да се събудя.
След гонга на дъжда
дъжда в ума си ще стая,
ще засънувам
царевична свила.
Ще сънувам до безкрая,
докато въже си оплета
към света,
който е истина
и мога да имам.
Категория: Поезия
Прочетен: 482 Коментари: 0 Гласове: 0
06.06.2019 14:42 - След трийсет
След трийсет
някой друг
заживява в нас
Неусетно се вмъква
и започва да диша
Взема дъха ни,
не разбираме с чий глас
устата ни, гърлото
почват да сричат
Смели са някои
Запознават се с него
и до края разбират
кой и защо е
Други страдат
и мразят се,
неразпознали се
в огледалото,
кой крадешком
населил е стаята,
кой вместо тях
е започнал да пише
След трийсет
някой друг
оживява в нас
Пристъпваме плахо
Шепнем тихо
Повече мислим
И знаем:
вече няма как
да се спуснем
стремглаво
в предишното,
щом неизвестното
в нас е,
щом нас населява,
щом досущ на него
приличаме.
Категория: Поезия
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 06.06.2019 14:43
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 639758
Постинги: 752
Коментари: 464
Гласове: 1439
Календар
«  Юни, 2019  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930