февруари 2016 г.

Beautiful but not the nature.

Може да е само настояще, но защо сме от едната му страна...

Някои важни неща трябва да чуеш от някого, а други- да си кажеш сам.

И, ако нещо има смисъл, то е това, което наричат любов- това, което прави така, че два самотни кръга да ни изглеждат като един.


април – ноември 2016 г.

Колкото повече си, толкова повече не си.

Винаги избирай живота.

Пролет е- достатъчна причина да е хубаво.

Единственият проблем с щастието е как да получим още от него.

Смисълът не се открива. Не съществува априори, а се създава. Всеки сам го гради.

Небето е обърнато езеро.

Сапунени мехури е дъждът.

С душа по-тънка от цигарена хартия.

Емоционален монопол...

Мъртва съм, а не спирам да умирам.

Търся хора без добавена стойност, без ДДС.

Есен, която е съвсем в реда на нещата.

Прасковено щастие...

Дните бяха обикновени, понякога провлачени и мъчителни, но най-вече студени.

Нищо, ама нищо не ми се прави: да лежа и да гледам в една точка; дните да се плъзват по мен като дъждовни капки, безброй ще са, а аз няма да остарея.

Не съществува щастие. Истинското щастие би трябвало да е изживяното в пълно съзнание за неговата краткотрайност.

Спомените ни са ферментирала вечност. Вино отлежало. Ако с времето ни се струват по-хубави, качествени са били преживяванията. И свива ли се сърцето ни, помислим ли за тях, преминали са чертата на времето.

ние, които прокопаваме тунели в основите на битието, които сме в депресия и болката е наша ежедневна храна, които се озоваваме в нищото и забождаме бодила на празнотата, ние се превръщаме в основа, ние сме тухлите в стената на плача, пред която се молят онези, които търсят Бог над нея

Тези, на които е дадено повече, да не се възгордяват, а тези, на които е дадено малко, да не се озлобяват.

Парцалчета обич, парцалчета обичане... Омразичка.

Който търси, разхвърля.

Истината често е това, което най-малко ти се ще.

Човек от тишина...

Повечето успяват въпреки недостатъците си, а други не успяват въпреки предимствата си.

Смисълът на един човешки живот- да оставиш добро място след себе си.

Нямаме право на избор. Печелим го.

Ако има щастлив плевел, то аз съм.

Писането е самотно пътуване през пустиня с надежда да откриеш оазис.

Ако не постъпя, както искам, няма да разбера как трябва.

За да видите истината, разходете се като Буда пеша.

Може да съм боклук, но не пълен.