След капки
яростни вълни
в морето на Живота,
очертали символи и синини,
намерили ме тиха и безропотна,
рисувам с мисъл
своя път по пясъка,
притихвам с бриза.
Водата слушам грохотна.

Грешките ми-
грак на бели гларуси,
в пустиня морска озверели,
връхлитат ме- ужасни и нечакани,
вълни начумерени,
черни постели.

Няма път.
Бележи своя бяг в небето
забързан, мрачен корморан.
Макар така,
че мое е морето
едва долавян шепот
сподавя тайната
в сърцето ми.