Не е съвсем актуално, но да си припомним, че няма нищо ново под слънцето и че историята има способността да се повтаря.

   12 май 2013, неделя   ИЗБОРИ 2013 - АКТУАЛЕН КОМЕНТАР

Пирова победа (Victoria pirrica)
Цар Пир е смятан за високоталантлив генерал и стратег. Понеже опитът му по време на воините на Диадохите да вземе Македония не успяват, се отправя, поради молба за помощ от гръцкия град Тарент към Италия, и се пренася там с 30.000 души силна войска и с 20 военни слона. Там Пир има през 280 и 279 пр.н.е. в Пировата война против Рим няколко успеха, които са постигнати с големи загуби и жертви (оттам и изразът „Пирова победа“). Пир печели победа през 279 пр.н.е. при Аскулум (Аускул) в Южна Италия над римляните. Той търпи обаче толкова големи загуби, че трябва да моли победените за мир. Молбата е отхвърлена от Сената. Пир се връща от Сицилия обратно в Италия и през 275 пр.н.е., губи в битката при Беневентум против римляните, което го кара да напусне Италия и да се върне обратно в Епир.   Подобно на Цар Пир и ГЕРБ спечели днешните избори, но почти сигурно ще остане в опозиция и изолация. Това е резултат от слабото и високомерно управление на Борисов. Днес Атака, ДПС и БСП заявиха, че не искат и да чуят за коалиция с ГЕРБ, а като в комедиен сериал Цветанов от своя страна заяви, че били готови с кабинет начело с Бойко Борисов.
ДАНИ ИВАНОВ 

Източник: daniivanov.blogspot.com/2013/05/2013_5518.html

В главата туй звучи ми днес.
Без политически подтекст.
Ходи ли ни се във рая
с рози, гербери и свободи?
Ох, някой свестен няма ли накрая
като хората да ни освободи...?...

Купчина камъни. Пред очите ми струпани. Жива грамада. Набъбнали струпеи. Спомен за ада.   Бяха крепост. Бяха кули. Бяха замък. Бяха стена. Като ручеи печално
се срутиха и акули гладно изсмукаха на всеки камък кръвта.   Само спомен са. Тъжна грамада. Каменен ромон на горда армада.     

Ще трябва още да пътувам да стигна пак отключена  врата. Ще трябва още да сънувам да ме докосне ласкава ръка.   Ще трябва да престана да тъгувам за топящото се в лава зарево. Ще трябва сигурно да се сбогувам с родилото ни във Едем Дърво.   Ще трябва още да пътувам към зенита на горящата вълна. Кога ли ще поискам да отплувам, опвайки по вятъра платна? 

Пресъхнал кладенец ридае. Без глас са сухите листа. Не смеят те да му признаят… Отронват се безмълвно.   И прошепват в окото насълзено обичта. 

Счупен съд. Празен. И кух. Налееш ли в него отново сила от живия Дух, очаквай прилив болезнен върху брега му- някога
сух… Могъщо Духът ще го среже и в сълзѝ чистотата ще влее на снежно глухарче нетрайния пух… 

(Материалът е от печата, автор: Наталия Александрова; фотоси- интернет)
  Историческите изследователи продължават да спорят каква точно е била ролята на Мария Магдалина в библейските събития. Църквата упорито твърди, че тя е блудница, осъзнала греха си, заради което решава да стане смирена последователка на Христос. Някои учени изобщо се съмняват в съществуването на Мария Магдалина, а през последните години се появи скандалната теза, че тя е любимата ученичка на Иисус Христос. Още от зората на киното и телевизията образът на Магдалина се приема като висока летва и еквивалент на творческо признание за известните актриси. Той е неустоим със съчетанието на първична женственост и бунтарство, които се трансформират във вътрешна чистота. Ако в театъра най-желана е Жулиета, то на екрана борбата за Мария Магдалина е не по-малко ожесточена. И има защо- актрисите, успели да се изявят в тази роля, остават в съзнанието на зрителите завинаги.
Ивон Елиман- Магдалина от „Иисус Христос- суперзвезда“ 

Прочутият мюзикъл на Андрю Лойд Уебър предизвиква фурор, който не успява да разлюлее България поради Желязната завеса по онова време. Постановката е показана на Бродуей през 1971г. и получава смесени отзиви и от критиката, и от публиката. Самата идея, че Евангелието може да бъде представено със средствата на рок музиката  е достатъчно скандална, а за капак главните герои изглеждат като хипита. Актрисата Ивон Елиман изпълнява ролята на Мария Магдалина в сценичната постановка на мюзикъла, както и във филмираната му версия от 1973г. Това остава най-високият връх в нейната кариера. По-късно тя се занимава с музика и записва няколко песни, които се представят относително добре в американските поп класации. Една от тях е „Ако не мога да те имам“, включена към саундтрака на класиката „Треска в събота вечер“.   Елиман е от хавайски произход, което придава екзотична нотка на нейната Магдалина, но сюжетът се фокусира само в една посока на образа ѝ- смирената Магдалина, вярната последователка, готова да направи всичко за учителя си. Красивият глас и актьорският талант на Ивон Елиман ѝ носят номинация за „Златен глобус“ за незабравимото ѝ изпълнение в „Иисус Христос- суперзвезда“. 

Жюлиет Бинош- два пъти Магдалина

Филмът „Мари“ излиза на екран през 2005г. и е признат за една от най-интересните интерпретации по библейски сюжет.

Жюлиет Бинош е в ролята на актрисата Мари, която осъществява връзка с духа на Мария Магдалина и благодарение на този контакт изживява вътрешна трансформация. Много критици обвиняват режисьора Абел Ферара, че си позволява твърде свободно тълкование, тъй като му липсва опит да представи историята, както е записана в свещените текстове. Филмът е посрещнат противоречиво. Според едни лентата е потресаваща, според други е загуба на време. Но всички са единодушни в това, че в нея Жюлиет Бинош изиграва една от най-добрите роли в своята кариера. Тя се съсредоточава върху интимните преживявания на героинята, върху това, което я различава от останалите ученици на Христос, а именно нуждата ѝ да се свърже с Бог на лично ниво. Чрез разказа за съдбата на Магдалина Бинош успява да извае събирателен образ на жена, която копнее да запълни празнината в себе си. Това не е единственото превъплъщение на актрисата в ролята на библейската грешница. Французойката започва кариерата си във филма на Жан Люк Годар „Здравей, Мери“ през 1985г. Лентата е съвременна интерпретация на темата за непорочното зачатие. В нея Бинош изпълнява сравнително малка роля на млада, лекомислена прелъстителка- метафора на Мария Магдалина. Филмът не е най-запомнящото се заглавие на Годар, но дава тласък на Бинош по бляскавия ѝ професионален път.
Барбара Хърши в „Последното изкушение на Христос“



Актрисата е един от най-големите таланти на Холивуд, но за съжаление не успява да изгради кариера, която да му бъде по мярка. Барбара Хърши участва в редица високобюджетни продукции, но режисьорите ѝ се доверяват най-често за второстепенни роли. За щастие, Мартин Скорсезе не следва този пример и я прави своята Мария Магдалина в култовия филм „Последното изкушение на Христос“.  Именно Хърши дава на режисьора книгата на Никос Казандзакис , която става основа на сценария. Магдалина на Барбара Хърши е жена в пълния смисъл на думата- страстна и нетърсеща опрощение за греховете си. Скорсезе толкова набляга на чувствения аспект от личността ѝ, че змията, която символизира Сатаната и се опитва да изкуши Христос, на някои места се озвучава от самата актриса. В този филм Магдалина е представена не просто като грешна блудница, а като символ на онзи живот, от който Иисус трябва да се откаже, за да спаси света. Великолепното превъплъщение на Барбара Хърши ѝ донася номинация за „Златен глобус“ за най-добра поддържаща женска роля.
Моника Белучи в „Страстите Христови“



Когато през 2004г. Мел Гибсън шокира света с невероятния си филм, посветен на последните часове от живота на Христос, никой не се учудва, че ролята на Магдалина е поверена на Моника Белучи. Италианската актриса е всепризнат секссимвол като с годините възхищението им към нея нараства. „Ако лентата предизвика скандал, това е добро начало. Аз нямам нищо против провокацията“- споделя Белучи няколко месеца преди официалната премиера на „Страстите Христови“. След излизането на филма на екран някои критици заявяват, че това е най-добрата Магдалина, появявала се на екрана. Нищо чудно, че мел Гибсън лично е избрал актрисата за ролята. Сътрудничеството между двамата ражда истински киношедьовър. Филмът е изпълнен с тежки сцени на насилие и появата на Белучи има ефекта на глътка въздух за зрителите. Освен това в „Страстите Христови“ Мария Магдалина е представена максимално достоверно- тя говори родния си език (арамейски), носи дрехи и украшения от епохата, а останалата част от внушението за реализъм е постигнато чрез магията на добрата актьорска игра. Моника Белучи може да се похвали с редица невероятни роли в своята кариера, но изпълнението в „Страстите Христови“ със сигурност се нарежда сред най-добрите ѝ постижения. Българското участие в този филм също заслужава похвала. В ролята на Пилат Понтийски е Христо Шопов, а на Йоан- Христо Живков.
Мария Грация Кучинота в „Мария Магдалина“



Още една италианска красавица записва името си в почетния списък. Мария Грация Кучинота прави невероятна роля в един от малкото филми, които разказват събитията изцяло от гледната точка на Магдалина. Позната най-вече като секссимвол, във филма актрисата придава на героинята осезаема уязвимост. Екранният разказ е посветен на цялостното израстване на Магдалина като личност. В началото тя е отхвърлена съпруга, търсеща отмъщение. После преминава през тежката съдба на проститутка. Накрая среща Иисус и той пробужда нейната духовност. Филмът завършва с присъединяването на Мария Магдалина към последователите на Христос, което означава начало на нов живот и намиране на вътрешен мир. Никога няма да разберем дали такава е била истинската съдба на тази жена, а и не е необходимо, защото нейният образ принадлежи на въображението. За зрителите остава само да гадаят коя ще бъде следващата актриса, която ще се превъплъти в най-святата грешница в историята.  

Питаме се все какво е то. Казват, че си щастлив, когато не усещаш, че си. Когато не се чудиш щастлив ли съм или не, когато не казваш „нещастен съм“, а просто живееш.    Всъщност, нещастието не е нещо страшно, трагично или крайно драматично. То е само показател, че щастието си е отишло или предстои. Казвайки „Никога не съм бил щастлив“, ние изричаме лъжа. Такъв момент ни кара да се замислим кое би ни мотивирало да се чувстваме щастливи и дали някога сме изпитвали подобно нещо.
 Да съм нещастен означава, че не съм щастлив в този момент. А не, че изобщо е така. Е, не знам, може и да има хора, които са перманентно в подобно състояние. „Нещастен съм“ още значи, че не съм щастлив по отношение на ситуация, миг, период, когато съм бил удовлетворен и съм чувствал задоволство за по-кратко или за по-дълго,  поради някаква причина. И настоящото „нещастен съм“ просто означава, че вече не изпитвам същото. То е знак, че съм в друг етап, когато онези ситуация, миг или период просто са отминали.    Преходно е, значи, щастието. И то. Като много други удоволствия, които идват и си отиват. Подобни мигове ни захранват. И е много важно да успеем да ги задържим в съзнанието си и да се храним от тях. Те са енергията ни за живот. Едни от нас са способни с много малка част от нея да сътворят и изминат живота си, а на други са необходими повече захарчета.      А може би, нещастието само ни подсказва, че трябва да намерим друг път да се чувстваме отново щастливи, ако онзи е вече недостъпен, непостижим или просто не ни кара да се усещаме по същия начин. Е, това е така, само ако приемаме, че нашето щастие зависи от самите нас. Но, ако сме фаталисти и вярваме, че някой друг- бог, вселена, хората около нас, политическата ситуация, международното положение или нещо точно определено и т.н., може да ни подари миг на полет, тогава ситуацията изглежда безизходна…
         За мен, дори самата мисъл, че щастието е кацало на рамото ми, е способна да ме окрили. Но само когато успея да си спомня. Е, дано не забравям…! А ако се случи, винаги мога да взема „Гинко Прим“… Ако и това не забравя, разбира се. 

(Материалът е от печата)

      Тази година празнуваме 150 години от рождението на автора на текста и музиката на българския химн Цветан Радославов. Той е наследник на видните възрожденски фамилии Павлович, Хаджиденкови и Радославови, които го възпитават в родолюбив и ученолюбив дух.
          
      Завършва класическа гимназия във Виена, история и славистика в Карловия университет в Прага. Докторант е на известния философ прф.Вунд в Лайпциг, при когото защитава дисертация и получава степен "Доктор по философия и Магистър на изящните изкуства". След завръщането си в България чете лекции по експериментална психология във Висшето училище в София и преподава в І, ІІ и ІІІ столични мъжки гимназии. По-долу поместваме неизвестен спомен за него от колегата му в учителското поприще Тома Попвърбанов.

       "Искам да споделя моите впечатления и спомени за Цв. Радославов, с когото отблизо се познавах. Учителствах в ІІІ-та Софийска мъжка гимназия през последните му учителски години преди неговото пенсиониране, т.е. около 1926-1928г.

      Цветан Радославов, вече доста застарял, малко попрегърбен, скромно, но винаги чисто облечен, със закачени зад ушите очила, бавно се изкачваше по стълбите за горния етаж на гимназията, за да пристигне навреме и да заеме в учителската стая постоянното си място в югоизточния ъгъл до прозореца, в близост до вратата на учителската библиотека, в която бе разположено пианото. Почти винаги, когато бе свободен, той сядаше пред пианото и тихичко свиреше. При свободно време беседваше с посетителите си колеги. На подобен разговор веднъж се случих и аз, когато разговаряха за хубави български песни. В разговора вземаше участие и учителят по музика Никола Блажев, който, като говореше за "Мила родино", подчерта, че това е много хубава наша песен, но ако на едно място (без да се уточни) бъде преправена, ще стане още по-хубава. Всякога внимателен и въздържан, Радославов, сега малко възбуден, каза: "Вие се гледайте цигулката и по-здраво дръжте лъка, а авторът навярно достатъчно е мислел за това, което е написал." В този момент звънецът приканваше вече за час и учителят по музика, малко смутен, бързо излезе. 
        
       Радославов бавно и спокойно продължи прекъснатия разговор за "Мила родино", като заговори за студентството си в Прага, Виена и Лайпциг. Постепенно той ни разказа как е била създадена "Мила родино". По това време той е дружал със студенти- руси и поляци. Намирали време и да се позабавляват и попеят. Руските и полските студенти много сполучливо изпълнявали хорови песни. За голямо съжаление на Радославов българските студенти доста безредно пеели. Той решил да ги подготви, за да се отсрамят пред своите гости. Под негово диригентство и при негов акомпанимент на пиано започнали репетиции и нашите студенти успешно усвоили съчинената по негов текст и музика "Мила родино". На една следваща среща, на която, освен руси и поляци, дошъл ред и на българите. Радославов сяда пред пианото и дава знак да започнат. Българските студенти с такъв успех изпели "Мила родино", че тяхното хорово изпълнение възхитило гостите, а шведите още същата вечер успели да научат тази възторжена песен. Не след много и руси и поляци с увлечение изпълнявали хорово "Мила родино" заедно с българските си колеги.

       Радославов не ни разказа подробно, а само загатна за големия изблик на патриотичен възторг, с който е била изпълнена "Мила родино" от завръщащите се с параход български доброволци, прекъснали студентските си занимания, за да се притекат през Сръбско-българската война в помощ на скъпата ни родина."

        Можем да си представим с каква сила и вдъхновение е гръмнала "Мила родино" на палубата, когато параходът е навлязъл в български води, а далече на хоризонта се очертавал величавият силует на нашата "горда Стара планина".

"Ако искаш да разбереш щастието, трябва да го възприемаш като награда, а не като цел."
"Аз нямам никаква надежда сам да изляза от самотата си. Камъкът няма надежда да бъде нещо друго освен камък. Но като стане част от едно цяло, камъкът се свързва с други камъни и се превръща в храм."

"Любовта започва само там, където вече не очакваме дар. Любовта е упражняване в молитва, а молитвата- упражняване в мълчание."

Искам длани за молитва
да сключа-
два магнита,
даващи ключа
за мига, във който
ще отключа
Книгата, 
от която се уча.

Погълнах душата си.
Тя беше остър меч,
готова в мъглата
безогледно да сече...