Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Май, 2013 г.
17.05.2013 21:31 -
***Всеки има празнично лице...
Всеки има празнично лице.
И ежедневно има.
И любовно.
С усмивка и намръщено,
и на дете,
и злобно, и учудено, гальовно...
Гримаси разни.
Като от миманс.
Едва ли те
ни правят важни.
Те са само бърз каданс.
На истинското в нас
неволни стражи...
И ежедневно има.
И любовно.
С усмивка и намръщено,
и на дете,
и злобно, и учудено, гальовно...
Гримаси разни.
Като от миманс.
Едва ли те
ни правят важни.
Те са само бърз каданс.
На истинското в нас
неволни стражи...
17.05.2013 12:40 -
***Като рокля ли...
Като рокля ли ще съблека живота?
Като кожа на змия.
И ще отнеса тихо и кротко
от мен недосегната тайна кълбо...
Като рокля ли се съблича животът?
Като кожа на змия.
Отнасяйки тихо и кротко
недосегната тайна ребро...
Като кожа на змия.
И ще отнеса тихо и кротко
от мен недосегната тайна кълбо...
Като рокля ли се съблича животът?
Като кожа на змия.
Отнасяйки тихо и кротко
недосегната тайна ребро...
17.05.2013 12:22 -
Гълтач на саби
Не е нужно в цирка да идеш;
не е нужно шапито,
гълтач на саби за да видиш
с болката, множаща се по сто.
На всяка крачка, всеки втори
помни свойта сабя за деня
и не иска срезовете да повтори,
ала как да го стори и съдбата пребори,
казвайки: "Не се свеня!
Как да сменя своята роля?
Всеки номер си има
и пълна програма.
Кому и защо сега да се моля
да не бъда гълтач?
Какъв друг да стана?"
Не е нужно в цирка да идеш.
Не е нужно шапито.
Гълтачи на саби
ако искаш да видиш,
почувствай раната
от срязано гърло,
отразяваща се в нечие око.
не е нужно шапито,
гълтач на саби за да видиш
с болката, множаща се по сто.
На всяка крачка, всеки втори
помни свойта сабя за деня
и не иска срезовете да повтори,
ала как да го стори и съдбата пребори,
казвайки: "Не се свеня!
Как да сменя своята роля?
Всеки номер си има
и пълна програма.
Кому и защо сега да се моля
да не бъда гълтач?
Какъв друг да стана?"
Не е нужно в цирка да идеш.
Не е нужно шапито.
Гълтачи на саби
ако искаш да видиш,
почувствай раната
от срязано гърло,
отразяваща се в нечие око.
17.05.2013 11:53 -
Елица и Стунджи не се класираха
Песента, която ни презентира на Евровизия- "Само шампиони", не продължи участието си в конкурса. Въпреки факта, че болшинството от българите не я припознаха като достойна, Елица и Стунджи я представиха по възможно най-добрия начин. Бяха уверени, емоционални и истински професионалсти. За жалост, и тази година не бяхме в духа и на нивото на конкурса, както и по вкуса на публиката.
Ето какво казват самите изпълнители за участието и представянето си в Малмьо (Швеция) пред микрофона на Драгомир Драганов:
bnt.bg/bg/news/view/101074/elica_i_stundji_ne_se_klasiraha_za_finala_na_evrovizija
Ето какво казват самите изпълнители за участието и представянето си в Малмьо (Швеция) пред микрофона на Драгомир Драганов:
bnt.bg/bg/news/view/101074/elica_i_stundji_ne_se_klasiraha_za_finala_na_evrovizija
16.05.2013 20:52 -
Sound Of Rain / We'll Never Speak Again
16.05.2013 16:59 -
***Твоят ракурс...
Твоят ракурс
не е в моя дискурс.
Нямам ресурс
на разбиране.
Трябва ми курс
по себепостигане-
себепристигане...
Следва намигане...
не е в моя дискурс.
Нямам ресурс
на разбиране.
Трябва ми курс
по себепостигане-
себепристигане...
Следва намигане...
16.05.2013 16:52 -
Майстор на нищото
Майстор съм на нищото.
Без да съм монах.
Божественото без да нищя.
Не вървя по въжета без страх.
Майстор съм на нищото.
Без да медитирам.
И не махам излишното.
В бъдното не се взирам.
Майстор съм на нищото.
Без да съм пророк.
Без да подозирам
зад завесата разнищена,
че Тайната е просто
електричество и ток.
Без да съм монах.
Божественото без да нищя.
Не вървя по въжета без страх.
Майстор съм на нищото.
Без да медитирам.
И не махам излишното.
В бъдното не се взирам.
Майстор съм на нищото.
Без да съм пророк.
Без да подозирам
зад завесата разнищена,
че Тайната е просто
електричество и ток.
16.05.2013 09:47 -
***Ще сложа ръб
Ще сложа ръб.
И парапет.
Да няма скръб.
Ако потрябва- плет.
Ще сложа ръб.
Пред края на света.
Да има стълб.
За да спася.
Но не, за да надмина Холдън.
Не, не. Не чак в ръжта.
Не нося мъдростта на кобра
и не умея да крещя.
Не съм спасител.
Само знам.
Аз знам, че трябва ръб.
И мъничък пътеводител-
да ни извежда от кръга без скръб.
Към храма...
И парапет.
Да няма скръб.
Ако потрябва- плет.
Ще сложа ръб.
Пред края на света.
Да има стълб.
За да спася.
Но не, за да надмина Холдън.
Не, не. Не чак в ръжта.
Не нося мъдростта на кобра
и не умея да крещя.
Не съм спасител.
Само знам.
Аз знам, че трябва ръб.
И мъничък пътеводител-
да ни извежда от кръга без скръб.
Към храма...
15.05.2013 14:00 -
Музиката
Всред тресавище от сплетени думи
музиката възвестява тишина.
Тя изброжда ги. Не може да изгуби
смисъла. И забожда деня.
Тя инжектира живот.
Тя умъртвява кората.
Тя флуиди рои.
Дава път на крилата.
Само музиката може да изброди
тресавището на ума.
Свободен да направи роба.
Във нея нека се сломя!
музиката възвестява тишина.
Тя изброжда ги. Не може да изгуби
смисъла. И забожда деня.
Тя инжектира живот.
Тя умъртвява кората.
Тя флуиди рои.
Дава път на крилата.
Само музиката може да изброди
тресавището на ума.
Свободен да направи роба.
Във нея нека се сломя!
15.05.2013 09:24 -
***Знам. Сега ме разпознаваш...
Знам. Сега ме разпознаваш
в шепотната тишина.
С длани ме докосваш, разузнаваш
с твоя аромат ли съм дошла.
Виж ме!
Чуй ме как говоря!
Зная- аз не мога да съм Тя.
Не съм аз твоето момиче.
Не съм аз твоята жена.
Не мене трябва да обичаш.
Друго лице има твойта съдба.
Вдишваш ме. С ръце белязваш.
Извивка всяка проследяваш.
Всеки мой железен недостатък
и недодяланост не ми прощаваш.
Не аз съм.
Виждаш ме несъвършена.
Назъбена и не по твой калъп.
Аз мога само да ти бъда бреме
в твоя устремно-лудешки път.
Виж ме!
Чуй ме как говоря!
Всяко мое действие твърди:
аз Тя не съм. Не мога и да бъда.
Не съм момичето на твоите мечти.
И въпреки това ще те целуна
в секундата преди съня,
за да узнаеш, че превръщаш в струна
докосналата се до теб жена.
в шепотната тишина.
С длани ме докосваш, разузнаваш
с твоя аромат ли съм дошла.
Виж ме!
Чуй ме как говоря!
Зная- аз не мога да съм Тя.
Не съм аз твоето момиче.
Не съм аз твоята жена.
Не мене трябва да обичаш.
Друго лице има твойта съдба.
Вдишваш ме. С ръце белязваш.
Извивка всяка проследяваш.
Всеки мой железен недостатък
и недодяланост не ми прощаваш.
Не аз съм.
Виждаш ме несъвършена.
Назъбена и не по твой калъп.
Аз мога само да ти бъда бреме
в твоя устремно-лудешки път.
Виж ме!
Чуй ме как говоря!
Всяко мое действие твърди:
аз Тя не съм. Не мога и да бъда.
Не съм момичето на твоите мечти.
И въпреки това ще те целуна
в секундата преди съня,
за да узнаеш, че превръщаш в струна
докосналата се до теб жена.
14.05.2013 21:22 -
Съмнението
Нямам пълна представа как точно стои проблемът със съмнението от гледна точка на философията. Върти ми се нещо от рода, че съмняващият се човек е този, който нито отрича, нито приема съществуването на истината, а я търси. С извинение за тавтологията, но съмняващият се човек е търсещият човек.
Казаното го поставя в рамките на една от теориите на познанието- скептицизма. Той отрича възможността за пълно или истинско познание на един обективен свят, т.е. на свят, отделен от познаващия субект и от неговия опит. Може също така да се поставя под въпрос възможността да се опознае Аз-а, както и познанието да се сведе до сетивните дании и техните взаимовръзки или асоциациите, свързани с тях. Например Хюм ограничава познанието и действителността до "потока от възприятия"- като впечатленията и представите. Има няколко вида скептицизъм- солипсизъм (води до егоцентрична нагласа- само аз съществувам, защото не мога да познавам света извън мен); скептицизъм относно сетивните данни- усещанията са относителни и ненадеждни, защото са зависими от познаващия субект; скептицизъм относно разума- заключенията на разума са противоречиви и парадоксални; методологически скептицизъм (този ни трябва)- систематичното, но търсещо съмнение е самоподготовка за истинското познание, както е при Картезианския метод.
Е, не може да минем без няколко думи за него. Методологически скептицизъм прилага Рене Декарт (1596-1650г.). В неговата рационалистична и интуитивистична теория цел на познанието е несъмнеността. Сигурността произтича от- 1.интуицията ("естествената светлина на разума"), водеща до несъмнена яснота и 2.дедукцията- "всички необходими изводи, направени въз основа на други факти, които се знаят със сигурност". Сигурността изисква систематично съмнение (и тук е мястото на методологическия скептицизъм). Систематичното съмнение води до несъмнено ясни и неотменими основни принципи, от които може да се извлече цялото необходимо и истинно знание, както е напр. в науката геометрия.
Картезианският метод включва четири правила като ръководни насоки при преминаването от мнение към наука: 1.Никога да не се приема за истинно нищо, ако то не е ясно и неотменно такова. 2.Проблемите да се анализират или да се свеждат до онези техни части, които имат разрешение. 3.Отделните елементи да се организират в общо знание. 4.Да се проверява за пълнота и за случаи, които правят изключение.
Колкото и да е странно, според философията, "Мисля, следователно съществувам" е висша проява на интуицията, а не на разума, и е основен принцип на Картезианския метод.
А сега, след като дадохме думата на мъдрата наука, нека продължим с нашите си лакърдии и да видим дали те случайно не съвпадат с казаното от нея.
Съмнението е атеизъм. Някои разглеждат съмнението в светлината на религията като проява на атеизъм. Това превръща такъв човек в неверник. Тази позиция прави съмнението обратното на вярата. В този смисъл и линия на мислене може да се твърди, че подобно състояние на усъмняване е по-скоро търсене на материално-сетивно доказателство за съществуването на едно или друго нещо. Т.е. съмняващият се може да бъде сравнен с емпирика- човека на опита. Без симулация на процеса, проследяването му и извеждането на конкретни резултати, той не може да премине в зоната на убедеността.
Съмнението е нихилизъм. Производно на това е позицията, че чрез съмнението се отрича всичко. Не просто в плана на религията. И отново го запраща в единия от ъглите на полярността.
Съмнението е едно по-особено състояние на отвореност на съзнанието, което постоянно отхвърля и приема информация. То не позволява на ума да застине в една крайна позиция. И, ако се замисли човек, ще види, че това е изключително полезно. Защото подтиква към развитие. Едно съзнание, приело дадена позиция за неотменна, не се променя, то е обречено на стагнация. Както и това, което напълно отхвърля. От това произтича следното.
Съмнението води към прогрес. Ако не можем да отхвърлим едно твърдение, не бихме поели риска да потърсим друга гледна точка. Бихме живели в ограничен свят. Всяко съмнение е повик към развитие и откриване на нови позиции към истината. Ако сме на мнение, че нещо е така и няма друг вариант, не бихме и открили друг такъв. Това извежда творческата сила, заложена в съмнението. То е присъщо на мислещия човек- на този, който е способен да допусне друга възможност, различна от очевидната. Не са ли направени повечето от откритията и достиженията на науката и техниката, именно поради тази причина- съмнението на откривателя в установеността, в статуквото? Тук е мястото на Картезианския метод, който поражда възможността за множество от гледни точки.
Съмнението е всъщност белег за активно, а не пасивно отношение към живота. То утвърждава силите му. Мога да видя съмнението като процес на отхвърляне на вече познатото чрез подозрението за неговата достоверност или чрез възприемане на несъмнените факти като изходни и базови, отваряне на съзнанието към нови посоки и, след тяхното потвърдено съществуване, включването им в общата дедуктивна картина.
Съмнението е познавателен метод. А за някои- състояние, в което пребивава духът им. За мен, съмнението може да докара такива главоболия на съмняващия се, че, ако той оцелее след тупаника, може да бъде наречен мъдрец...
Казаното го поставя в рамките на една от теориите на познанието- скептицизма. Той отрича възможността за пълно или истинско познание на един обективен свят, т.е. на свят, отделен от познаващия субект и от неговия опит. Може също така да се поставя под въпрос възможността да се опознае Аз-а, както и познанието да се сведе до сетивните дании и техните взаимовръзки или асоциациите, свързани с тях. Например Хюм ограничава познанието и действителността до "потока от възприятия"- като впечатленията и представите. Има няколко вида скептицизъм- солипсизъм (води до егоцентрична нагласа- само аз съществувам, защото не мога да познавам света извън мен); скептицизъм относно сетивните данни- усещанията са относителни и ненадеждни, защото са зависими от познаващия субект; скептицизъм относно разума- заключенията на разума са противоречиви и парадоксални; методологически скептицизъм (този ни трябва)- систематичното, но търсещо съмнение е самоподготовка за истинското познание, както е при Картезианския метод.
Е, не може да минем без няколко думи за него. Методологически скептицизъм прилага Рене Декарт (1596-1650г.). В неговата рационалистична и интуитивистична теория цел на познанието е несъмнеността. Сигурността произтича от- 1.интуицията ("естествената светлина на разума"), водеща до несъмнена яснота и 2.дедукцията- "всички необходими изводи, направени въз основа на други факти, които се знаят със сигурност". Сигурността изисква систематично съмнение (и тук е мястото на методологическия скептицизъм). Систематичното съмнение води до несъмнено ясни и неотменими основни принципи, от които може да се извлече цялото необходимо и истинно знание, както е напр. в науката геометрия.
Картезианският метод включва четири правила като ръководни насоки при преминаването от мнение към наука: 1.Никога да не се приема за истинно нищо, ако то не е ясно и неотменно такова. 2.Проблемите да се анализират или да се свеждат до онези техни части, които имат разрешение. 3.Отделните елементи да се организират в общо знание. 4.Да се проверява за пълнота и за случаи, които правят изключение.
Колкото и да е странно, според философията, "Мисля, следователно съществувам" е висша проява на интуицията, а не на разума, и е основен принцип на Картезианския метод.
А сега, след като дадохме думата на мъдрата наука, нека продължим с нашите си лакърдии и да видим дали те случайно не съвпадат с казаното от нея.
Съмнението е атеизъм. Някои разглеждат съмнението в светлината на религията като проява на атеизъм. Това превръща такъв човек в неверник. Тази позиция прави съмнението обратното на вярата. В този смисъл и линия на мислене може да се твърди, че подобно състояние на усъмняване е по-скоро търсене на материално-сетивно доказателство за съществуването на едно или друго нещо. Т.е. съмняващият се може да бъде сравнен с емпирика- човека на опита. Без симулация на процеса, проследяването му и извеждането на конкретни резултати, той не може да премине в зоната на убедеността.
Съмнението е нихилизъм. Производно на това е позицията, че чрез съмнението се отрича всичко. Не просто в плана на религията. И отново го запраща в единия от ъглите на полярността.
Съмнението е едно по-особено състояние на отвореност на съзнанието, което постоянно отхвърля и приема информация. То не позволява на ума да застине в една крайна позиция. И, ако се замисли човек, ще види, че това е изключително полезно. Защото подтиква към развитие. Едно съзнание, приело дадена позиция за неотменна, не се променя, то е обречено на стагнация. Както и това, което напълно отхвърля. От това произтича следното.
Съмнението води към прогрес. Ако не можем да отхвърлим едно твърдение, не бихме поели риска да потърсим друга гледна точка. Бихме живели в ограничен свят. Всяко съмнение е повик към развитие и откриване на нови позиции към истината. Ако сме на мнение, че нещо е така и няма друг вариант, не бихме и открили друг такъв. Това извежда творческата сила, заложена в съмнението. То е присъщо на мислещия човек- на този, който е способен да допусне друга възможност, различна от очевидната. Не са ли направени повечето от откритията и достиженията на науката и техниката, именно поради тази причина- съмнението на откривателя в установеността, в статуквото? Тук е мястото на Картезианския метод, който поражда възможността за множество от гледни точки.
Съмнението е всъщност белег за активно, а не пасивно отношение към живота. То утвърждава силите му. Мога да видя съмнението като процес на отхвърляне на вече познатото чрез подозрението за неговата достоверност или чрез възприемане на несъмнените факти като изходни и базови, отваряне на съзнанието към нови посоки и, след тяхното потвърдено съществуване, включването им в общата дедуктивна картина.
Съмнението е познавателен метод. А за някои- състояние, в което пребивава духът им. За мен, съмнението може да докара такива главоболия на съмняващия се, че, ако той оцелее след тупаника, може да бъде наречен мъдрец...
14.05.2013 10:00 -
***На облак рамото си ще опра...
На облак рамото си ще опра
във спомена за мъдра всеотдайност,
без да мога устрема да спра
на мисълта ми
към дъждовната безкрайност.
На облак рамото си ще опра
и няма да поискам да си тръгна,
търсейки във въздуха ръба
на обичта, чиято ос е кръгова.
във спомена за мъдра всеотдайност,
без да мога устрема да спра
на мисълта ми
към дъждовната безкрайност.
На облак рамото си ще опра
и няма да поискам да си тръгна,
търсейки във въздуха ръба
на обичта, чиято ос е кръгова.
Търсене
