"Ако искаш да разбереш щастието, трябва да го възприемаш като награда, а не като цел."
"Аз нямам никаква надежда сам да изляза от самотата си. Камъкът няма надежда да бъде нещо друго освен камък. Но като стане част от едно цяло, камъкът се свързва с други камъни и се превръща в храм."

"Любовта започва само там, където вече не очакваме дар. Любовта е упражняване в молитва, а молитвата- упражняване в мълчание."

"Малкият принц" мога да го чета и препрочитам безброй пъти и със всеки прочит става все по-увлекателна.

Не е толкова просто да бъдеш щастлив. Както се вижда от цитата, щастието е награда, а не цел. :) Убеждавам се, че е така. Егзюпери "проповядва" едно такова вселенско смирение и една такава безгранична, дълбока и всеотадайна обич, която не е умишлена, а извира от сърцето. Чак отчайващо да му прозвучи на човек. Но словата му са толкова правдиви... И труднопостижими. Изгубили сме тази непринудена чистота...
А за "Малкият принц"- да. И аз като Георги Лозанов, който защитаваше книгата в "Голямото четене", мисля, че това е Библията, разказана по детски. Всеки път човек я преоткрива и колкото и пъти да я чете, все му е като за първи път. За някои е банална книга, но за мен съдържа истини, които, ако носим в сърцата си и излъчваме към света, той би бил по-различен, ако не и по-добър.