Прекосих летните дни:
със сандали и чехли,
с гуменки, боса- не,
с дънки, рокля и пола,
с панталон, но гола- не;
под лятното небе преминах
и къс от него в мен не оцеля;
сънувах неизпушена цигара,
врата която да отваря,
а и райска да е тя;
защо ли ми е,
щом в окото в мен се давех,
от безсмъртието без да се спася;
прехвърлила хълма на лятото,
намятам жилетка тъга,
от септември греба непривикнала,
небето му е вечност
– прескитала неизбродни поля -
тя скоро ще си иде,
но гнездо насвила е
и в него – щом се върне -
пак на топло ще се приютя