Мечтая за дъжда,
във който
ще звънне в мене
капка от любов,
за нея ще извадя
окървено копие,
като неин воин
да ме роди.
След благослов.

Смелият пролетен вятър
приклони натъжени брези.
Родопите от взора ми не бягат,
родени отпреди в зари.

Привеждат ме вълни разплискани,
разрошени ме приласкават дни.
Отиват си от мене- непоискани-
две далечни, непонятни,
                                    непогледнати,
взрени, неподвластно вгледани
                                     в картина,
                                     от която ме боли,
                                        очи.