Усамотени брегове на себе си,
които отдавна не съм
Аз толкова земи съм – вплетени -
в безкраен, неразривен сън,
че само искрени сълзи ще го разкъсат
и само те ще прояснят
Причастието колко е дълбоко
и колко смислен краткият ми път
Аз толкова земи разкъсани съм
Аз толкова съм тях и толкова не съм…
Те няма как да бъдат упование
на крехкото парче безмълвие,
от което предсмъртно вися
Ако спешно не се заобичам,
ще се откъсна даже от тук
и ще бъда тъжно прилична
на сълзи от неспасяема плът