Където корените викат,
където кестените тупат
по паважа живи,
където всяка стъпка
е копнеж и страх
да не пропукаш времето,
да не прошумоли край теб
като неясен звук
и да изчезне в ъгъла,
от който няма да го върнеш.
Затова пристъпваш леко
и листата пазиш сякаш са светиня,
да не стъпчеш
сипналата се над твоя свят
в облика на есен мъдрост.

Не се стеснявай,
ти не си поклонник плах!
Стрелките са магнити.
Ще те сключат
между пръстите накрая.
Но ти дерзай,
но ти побързай!
В това между
вдъха и издъха
е пазената тайна,
сами която някога
нарекли сме любов:

тя само власт над
силата магнитна има
и само тя довежда пролетта
срещу везната на сурова зима.