Стадо акули. Усмихнати. Летят в насрещното. Пясъчни кули са, серия нули, строшили предвечното. Громящи безсилието, сгромолясват полудите. И защо са им, да се чудите, усмивките цепнати- така за пред другите, и опашките криви, Океана подплясващи, вълните възраждащи с удари груби? Та нима вечността, която дава им стадото, ще спаси тленността им, ще ги лиши от страдание? Та нима сериозният поглед в очите им, заличил звездния блясък, просветнал в зъбите им, не говори за болката на раните от харпуните, за нетленния полъх на премълчаното в думите? И нима неподвластни са на докосване нежно, вместо вик гръмогласен, яростта им разпалил диво и гневно? Не спират акулите. Те препускат подмолно. От поглед изгубили гърба им фриволен, ще бъдете тяхна храна и доволство, приятно това ако на вас ви се струва… и косите си искате с вой от мъка да скубете, подобно на Йов в корем от любов
да се погубите… 

Какви сравнения и метафори...''серия нули'',''корем от любов''...!
Не е все едно кой ще бъде в'' насрещното'' по отношение на всички нас,особено ако е акула,особено ако се уссмихва.Има за мислене.Ти все пак си им дала някакъв шанс и аз бих им дала,но те ще си останат в'' предвечното'',защото са'' неподвластни''на човешки неща.Ако намекваш за притчата от Стария Завет,да ,акулата е нещо старозаветно ,но там е спасила един персонаж.Едва ли може да направи нещо подобно в сегашно време,но айде да не произнасям присъда над нея, още повече ,че е заслужила вниманието ни днес.

Знам ли и аз какво имах предвид... Така ми проговориха звездите. Кацна една фраза и подпали. Знам, че акулите са май най-древните животни (надявам се, не греша и не се излагам, но така твърдят разни научно-популярни филмчета). Мисля си, че въпреки че са хищници и господари, поради тази причина, са все пак нещастни. Нещо такова. :)
В Стария Завет мисля, че беше кит- не мога да обясня защо ми изникна този паралел. Може би, хищниците обичат по някакъв техен, по-особен начин- такава е природата им. Инстинкт. :)
Благодаря за коментара! :)

Много интересно пишеш!

Не зная кое е интересното... И по-интересни писания съм срещала. Писането започна да ми коства все повече усилия. Не идва лесно, както преди...