Посвещава се на:

нещата, които никога
няма да достигна;
на върха,
на който никога
няма да пристигна;
на онова, което
няма да докосна-
цвете, пясък, океан
или море,
което няма да почувствам
или преживея:
въздишка, спомен,
бъдеще или небе;
на едничките въпроси,
в които се чупя като
крехка съчка на две;
на любовта, която никога
не ще целуне
пресъхналата в мен
земя,
която никога 
не ще премине
гордостта на моя праг;
на изгрева,
за който- несъбудена-
ще гладувам
до последната троха;
на целостта ми,
дето някога 
отваряше
всяка недокосвана врата;
на бъдещето,
че ще бъде по-добро
и нерушимо ще е
оживялото 
на сбъднатата красота
ядро;
на детето, което
ще обърне света, 
както с пръчка
се търкулва колело;
на всеки, който винаги
преборва страха
и продължава кротко
да проправя
пъртина в снега;
на всеки, който с мъдростта си
е спасил поне една ръка
и върнал кадъра назад така, че
да поправи глупостта;

на заглъхващия празен парад
на нашия човешки маскарад...

Защото знам:
няма приказен град-
само този, който
съградиш сам в самота.
Има рай, но и ад.
Има смърт и крила за духа.
Живи са думите-
на същността те са плът,
но в черупката на делата ни 
понякога те се трошат…
...и вече нямаме път...

 

Един богат на импровизации код шета от началото до края на написаното -Духът.Застанала си на връх...

Благодарности, макар че остана някак половинчато. Поне според моето лично чувство. Има липсващи парчета, но това се получи. :)

Харесах много! :)
Ако липсва нещо в усещането ти , то е защото има много неща които " няма да..."
Но пък има толкова много до които сме достигнали...! :) - те ни помагат видим!

Благодаря ти, jabalka! Така е. Зависи какво е ценно за нас. Ако сред тези "няма да..." има нещо, което сме желали или ценили... Но, в живота става не това, което на нас непременно ни се иска, а това, което може да стане.
Може би, липсващите парчета са поредна доза "няма да..." или напротив, но все пак ми се губи нещо...
Поздрави и от мен към теб!