Погледът ми по-далечен е
от хоризонта ти, море
Той стига зад чертата синя-
знам, че е безкрайна
Но не и колкото очите ми,
които грабва,
не и колкото жадта
да се отпусна във водите хладни,
не и колкото безумието ми,
което тя подхранва
Опасно е взор да отправиш
към твоя хоризонт, море
Взорът по-безкраен е
от синия безкрай, на който служиш
Защото между два безкрая
дали възможно е да се събудиш
Защото твърде вероятно е
не силата, а скритото коварство
да пребъде
Погледът ми по-далечен е, Море
Но твоят хоризонт е по-примамлив,
пагубно примамлив