Най-четени
1. zahariada
2. getmans1
3. grigorsimov
4. radostinalassa
5. kolevm38
6. mt46
7. planinitenabulgaria
8. bojinkata
9. diso
10. panazea
11. stela50
12. pashalova
13. kvg55
14. kasnaprolet9999
2. getmans1
3. grigorsimov
4. radostinalassa
5. kolevm38
6. mt46
7. planinitenabulgaria
8. bojinkata
9. diso
10. panazea
11. stela50
12. pashalova
13. kvg55
14. kasnaprolet9999
Най-популярни
1. katan
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. ambroziia
8. dobrota
9. donkatoneva
10. milena6
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. ambroziia
8. dobrota
9. donkatoneva
10. milena6
Най-активни
1. missana
2. metaloobrabotka
3. writeunlimited
4. lamb
5. hadjito
6. rosiela
7. simonata
8. forma
9. kvg55
10. iw69
2. metaloobrabotka
3. writeunlimited
4. lamb
5. hadjito
6. rosiela
7. simonata
8. forma
9. kvg55
10. iw69
Постинг
12.06.2018 23:08 -
Закуска
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 3468 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.06.2018 23:09

Прочетен: 3468 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 12.06.2018 23:09

Майката, която се разделя
с дъщеричката си
в края на алея
Приятелките с дългите коси-
на училище отиват,
като близначки са
Всеки търси някой като себе си,
когато е на възрастта им
Има и щастливи, които го намират-
като тях
Мъжът със рошавото бяло кученце
на утринна разходка в парка
То винаги върви към мен
и никога не ме достига
Каишката му къса е
като усмивката ми кратка-
да не го уплаши
не докосва крехкото телце
Но някой ден ще го погаля
Жената в павилион за вестници
с неизменен поздрав за утро добро,
понякога от мен изречен бодро,
понякога изстрелян сънено,
а понякога просто дежурно,
друг път съвсем осъзнато
Тя знае името ми,
без да съм наясно откъде
Те са моята закуска
Дори когато някой
героите или детайлите краде
Песента на птиците
във кестените стари-
тайнствен възел между тях
с дъщеричката си
в края на алея
Приятелките с дългите коси-
на училище отиват,
като близначки са
Всеки търси някой като себе си,
когато е на възрастта им
Има и щастливи, които го намират-
като тях
Мъжът със рошавото бяло кученце
на утринна разходка в парка
То винаги върви към мен
и никога не ме достига
Каишката му къса е
като усмивката ми кратка-
да не го уплаши
не докосва крехкото телце
Но някой ден ще го погаля
Жената в павилион за вестници
с неизменен поздрав за утро добро,
понякога от мен изречен бодро,
понякога изстрелян сънено,
а понякога просто дежурно,
друг път съвсем осъзнато
Тя знае името ми,
без да съм наясно откъде
Те са моята закуска
Дори когато някой
героите или детайлите краде
Песента на птиците
във кестените стари-
тайнствен възел между тях
Търсене