Най-четени
1. radostinalassa
2. varg1
3. zahariada
4. kvg55
5. mt46
6. leonleonovpom2
7. iw69
8. wonder
9. planinitenabulgaria
10. hadjito
11. getmans1
12. sekirata
13. apollon
14. gothic
2. varg1
3. zahariada
4. kvg55
5. mt46
6. leonleonovpom2
7. iw69
8. wonder
9. planinitenabulgaria
10. hadjito
11. getmans1
12. sekirata
13. apollon
14. gothic
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. bojil
8. donkatoneva
9. dobrota
10. ambroziia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. bojil
8. donkatoneva
9. dobrota
10. ambroziia
Най-активни
1. radostinalassa
2. penata555
3. hadjito
4. simonata
5. varg1
6. lamb
7. missana
8. iw69
9. kvg55
10. newbeginning1973
2. penata555
3. hadjito
4. simonata
5. varg1
6. lamb
7. missana
8. iw69
9. kvg55
10. newbeginning1973
Постинг
12.06.2018 23:08 -
Закуска
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 3345 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.06.2018 23:09

Прочетен: 3345 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 12.06.2018 23:09

Майката, която се разделя
с дъщеричката си
в края на алея
Приятелките с дългите коси-
на училище отиват,
като близначки са
Всеки търси някой като себе си,
когато е на възрастта им
Има и щастливи, които го намират-
като тях
Мъжът със рошавото бяло кученце
на утринна разходка в парка
То винаги върви към мен
и никога не ме достига
Каишката му къса е
като усмивката ми кратка-
да не го уплаши
не докосва крехкото телце
Но някой ден ще го погаля
Жената в павилион за вестници
с неизменен поздрав за утро добро,
понякога от мен изречен бодро,
понякога изстрелян сънено,
а понякога просто дежурно,
друг път съвсем осъзнато
Тя знае името ми,
без да съм наясно откъде
Те са моята закуска
Дори когато някой
героите или детайлите краде
Песента на птиците
във кестените стари-
тайнствен възел между тях
с дъщеричката си
в края на алея
Приятелките с дългите коси-
на училище отиват,
като близначки са
Всеки търси някой като себе си,
когато е на възрастта им
Има и щастливи, които го намират-
като тях
Мъжът със рошавото бяло кученце
на утринна разходка в парка
То винаги върви към мен
и никога не ме достига
Каишката му къса е
като усмивката ми кратка-
да не го уплаши
не докосва крехкото телце
Но някой ден ще го погаля
Жената в павилион за вестници
с неизменен поздрав за утро добро,
понякога от мен изречен бодро,
понякога изстрелян сънено,
а понякога просто дежурно,
друг път съвсем осъзнато
Тя знае името ми,
без да съм наясно откъде
Те са моята закуска
Дори когато някой
героите или детайлите краде
Песента на птиците
във кестените стари-
тайнствен възел между тях
Търсене