2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. getmans1
13. rosiela
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Прочетен: 2009 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2013 12:28
Тия дни се замислих за значението на израза „Имам му (ѝ) зъб“. Много интересно се оказа. Винаги съм си мислела, че подтекстът отвежда към значение, което включва ощетяване на потърпевшия от страна на някого, с когото той е имал някакви взаимоотношения- вземане-даване, в което се е оказал на страната на губещия.
На втори план обаче, погледнато с други очи, пък и чисто граматически и синтактически, изразът ни казва друго. И то, оказва се, точно обратното на това, което първосигнално сме помислили. А именно- че пострадалият, да го наречем така, за да избегнем всякаква тавтология, е горд притежател на зъба на противника си (явно е, че са врагове и това не се нуждае от допълнителни аргументи, очевидно е). Сменени са ролите...
Та... Запитах се- откъде идва фразата...? Единствената асоциация, която ми навя на първо четене, на прима виста, в първия момент и прочие синоними, без да ровя в речници, беше свързана с навиците и живота на индианските племена- без значение на кое конкретно. Та нали именно при тях убийството на животно и вземането на част от него като трофей- знак за надмощието на човека над него, е висш израз на пълновластието му над природата? И за инициация също- успелият да спечели, се приобщава към групата на възрастните, на способните да оцеляват при тежки житейски обстоятелства... То и при други древни племена е същото- африкански, азиатски, островни... Не е важно при кое. От значение е смисълът на паралела, при който си представяш тънка кожена връвчица (от естествена кожа направена- колко канибалско, още преди да стигнем същността). А на нея- бял зъб виси. Не виждам човешки. Всякакъв друг- кучешки, вълчи, мечи, на акула, без морж, може глигански, слонски не- прекалено е... Пък и бял е малко пресилено, но да приемем, че е бил обработен по някакъв начин от ловеца- в случая- от нас.
И какво излезе сега? Ако трябва да следваме логиката, се получава така, че този, който уж ни е победил (понеже, щом аз пазя нещо от противника, значи, аз тая неприязън и гняв, т.е. тровя се с негативната енергия на случилото се и съм си направо страдалец, който тъне в омраза и копнеж за отмъщение), всъщност е принизен (посредством тежнението на израза) до животно, а ние сме взели надмощие в битката и сме му избили зъба (колко жестоко и нехуманно!), пазим го на всичкото отгоре (против всякакви хигиенни правила), а че го и развяваме на гърдите си (каква показност и липса на стил!). Примерно.
Значи още, че пазим спомен за нашето стълкновение. За нашето сборичкване, сборване, пехливанлък. И именно зъбът е предметният израз на титаничния сблъсък. Помним. И няма да забравим какво се е случило. А поредната среща ще бъде още по-кървава, още по-безмилостна, още по-ожесточена, точно поради спомена за засегнатите его, чест, достойнство... Защото винаги става дума именно за тези неща, а не просто за някакъв трофей. Е, не е християнско, вярно е. Всеки знае „Око за око, зъб за зъб“. Сигурна съм обаче, че зъбите на индианците, за които говорим, нямат нищо общо с християнството. Става дума само за тънката нишка на колективното несъзнавано, която преминава през времето...
Но да се върна към началото и да направя извод, с което да завържа възела на торбичката, да затворя смисъла на вече казаното и да сложа края и точката. „Имам му (ѝ) зъб“ ни говори: пак ще се срещнем; помня те; помни ме; внимавай в картинката!; не забравяй какво ми стори (направи, причини)!; няма да забравя какво ми стори (направи, причини); пазя спомен за теб; имам част от теб; взе част от мен; ти остана в мен; нарани ме; беляза ме; белязах те...и знаменитото и най-подходящо като за завършек- I`ll be back! Ще рече- „Ще се върна!“... Което може да е, а може и да не е самата истина, защото, твърде е вероятно да не искаме да се върнем, а просто казваме, че сме в режим на изчакване. И готовност. Защото не ние, а Съдбата най-често определя необходимостта от такива срещи...
Е, какво ми остана да кажа, за да завърша наистина? Да взема да попитам вие как сте? Дали искате да се върнете някъде? И дали имате зъб на някого? А?
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Известен масон описва детайлно как ще се...
Трябва да взема да питам индианците- те са по-наясно. Аз говорех за агресията и образността, която спотаяваме в езика, когато съхраняваме подобни поговорки и изрази в съкровищницата на речта.
И със сигурност, не може. Думата беше за речта, която пази подобни езикови отломки...
Е, другият път- по-добре. Ако има такъв... ;)