преравя ме времето
аз съм пустини, гори и реки
кладенци – будни сред бурени
ята – влюбени в небето якѝ

като вятър ме роши

пренарежда ме сякаш съм думи
не се отскубвам
на това принадлежи
докогато ме търси
аз съм намерена
сънлива ме вижда
щом се пробудя
скрита съм
откриe ли ме – руда
без да разбира
това го глождѝ

преправя ме времето
кавъри вади
на съзвучията
преродени от мен
не измислям ли
не съществувам
нищо е
няма промени

аз не съм пустините си
и горите, и реките си не съм
кладенците ми са тихи и разсънени
ятата ми – бели от влюбване
да съм в тях не личи
нито другаде съм някъде изгубена

докогато времето ме преговаря
вариации премисля
докогато ме усеща като студ
аз съм топла, шепна:
ом

старо времето е, глухо е
отнасят вихри сухия му труп