Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
02.05.2013 21:32 -
*** Убиват ми острите ръбове...
Автор: skarif
Категория: Поезия
Прочетен: 1278 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2013 21:34
Прочетен: 1278 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 02.05.2013 21:34
Убиват ми
острите ръбове;
хладните и
счупени стъкла
на някога
бляскавия,
на някога
приказен
витраж
на мойта душа.
Неудобно
и тясно,
ръбато
и гърбаво,
остро,
болезнено,
без плавност
и плам,
всеки ден
все по-малко
успявам
да мръдна
всред
стените
на своя-
уютен,
някога
топъл,
мек
и ласкателен,
вълшебен
и светъл,
чудесен и хлебен,
хармоничен
и хубав,
мой храм.
Поема ли път
и посока ли хвана,
неизбежно
ги плащам,
непременно
ме дращи
поредната
болка
от поредната рана.
Счупено не се залепва.
Знам.
Залепи ли се,
цяло е,
но пукнато.
Пука се
и в красота искри
само пролетно
затопленото
цвете.
Не мечтая аз
за стария витраж
във цветове
и слънчев блясък-
изгубени са
те като багаж,
за който
е безсмислен
всеки крясък.
Копнея само
за
метаморфоза.
Макар че страшна
може да е тя.
Макар умираща
след всяка нова
фаза,
ще се пука
за живот
и страда,
превърната
в роза красота
болната ми
и объркана
душа...
острите ръбове;
хладните и
счупени стъкла
на някога
бляскавия,
на някога
приказен
витраж
на мойта душа.
Неудобно
и тясно,
ръбато
и гърбаво,
остро,
болезнено,
без плавност
и плам,
всеки ден
все по-малко
успявам
да мръдна
всред
стените
на своя-
уютен,
някога
топъл,
мек
и ласкателен,
вълшебен
и светъл,
чудесен и хлебен,
хармоничен
и хубав,
мой храм.
Поема ли път
и посока ли хвана,
неизбежно
ги плащам,
непременно
ме дращи
поредната
болка
от поредната рана.
Счупено не се залепва.
Знам.
Залепи ли се,
цяло е,
но пукнато.
Пука се
и в красота искри
само пролетно
затопленото
цвете.
Не мечтая аз
за стария витраж
във цветове
и слънчев блясък-
изгубени са
те като багаж,
за който
е безсмислен
всеки крясък.
Копнея само
за
метаморфоза.
Макар че страшна
може да е тя.
Макар умираща
след всяка нова
фаза,
ще се пука
за живот
и страда,
превърната
в роза красота
болната ми
и объркана
душа...
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
