Блогът на skarif

„Човек придобива телесната си форма – те я наричат „истинско подобие“ – още преди изобщо да осъзнае, че е човек. В крайна сметка това, което се случва вътре в тялото, го прави човек. Тогава открива, че той единствен притежава нещо – и това нещо е разумът. Разумът го поставя на друго стъпало. Като повечето животни, дотогава той е бил толкова съвършен, колкото му е било необходимо; но получил това ново качество, което е било все още в ранен стадий, и го доразвил. Това било единственото, което можел да развие в своя полза – единственият път, който стоял пред него: да развие нови качества на разума си.“

„Доколкото разбирам, по някакъв начин ти, Роузалинд и останалите притежавате някакво ново качество на разума. Да се обръща човек към Господ с молба да ви го отнеме не е правилно – все едно да го караш да те направи сляп и глух. Зная какво ти е, Дейви, но страхът не разрешава въпроса. Няма лесен начин за разрешаването му. Трябва да свикнеш с това и да решиш, че щом като нещата с теб стоят така, трябва да използваш това качество възможно най-добре, без да си навредиш.“

„Тогава, когато умовете са се научили да се смесват, когато една мисъл не е само твоя, и човек е взел твърде много от другия, за да е изцяло само със себе си, когато е стигнал дотам да вижда с общи очи, да обича с общо сърце, да се радва с обща радост; когато има мигове на уеднаквяване и нищо не е отделно освен телата, жадуващи едно за друго… Когато съществува това, какво е думата? Съществува само нейното несъвършенство.“
„Какавидите“, Джон Уиндам

Нагоре