Нещата, които ни се случват, хората, които срещаме в живота си, нямат никакъв висш смисъл. Всичко е само материал- нещо, с което да се занимаваме, нещо, над което да разсъждаваме, задача, която трябва да решим, път, през който трябва да преминем. А защо? Би трябвало да разберем накрая. Дотогава живеем и се уповаваме на хипотези...

Затова животът ни проплаква...,няма смисъл,камо ли висш...
Ще живеем хипотетично.
Поздрави! И смислена вечер!

Вероятно, опитвайки се да решим задачата, сами създаваме смисъла. Ние го градим. Той не е априори зададен... Предполагам...