Постинг
23.04.2018 22:05 -
Безизразно
Зад сивата стена на времето ще ме очакваш,
по-истинска от образа пребъдващ в мен сега.
В корали-мигове коси си вплела, сякаш
задържаш в мрежата им вечната тъга...
Танцуват, падайки, невинните снежинки -
за сетен път пренасят белота.
Пълзят към слънцето умиращи калинки
върху корниза-лъч, пробол безкрайността.
по-истинска от образа пребъдващ в мен сега.
В корали-мигове коси си вплела, сякаш
задържаш в мрежата им вечната тъга...
Танцуват, падайки, невинните снежинки -
за сетен път пренасят белота.
Пълзят към слънцето умиращи калинки
върху корниза-лъч, пробол безкрайността.
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
НЕ ПРАВЯ ОТ ЖИВОТА ДРАМА
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
НЕ ПРАВЯ ОТ ЖИВОТА ДРАМА
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
от красота!
цитирайне признава стената на времето.
цитирайrosiela написа:
Без думи от красота!
Трогнат съм.
emelika написа:
Жената, която очаква не признава стената на времето.
Истинските жени са като Лабискуи! Мерси, че прочете и коментира.
Калинките са символ на надежда, тъжно ще е да са умиращи...
цитирайvedrina написа:
Калинките са символ на надежда, тъжно ще е да са умиращи...
Много уместна забележка. Тук ще цитирам д-р Браилов /един от личните лекари в 19-та поликлиника, София/, който казваше:
"За съжаление, дори и моите пациенти не са безсмъртни!"
Та, камо ли за калинките...
Неподражаема визия и алегории за израз на търсенето на любимата или разказания ни Бог или просто споделящи… Комплименти!
Но пак размислих…. :-) и си спомних един стар Принцип от старите приказки… за „Сбъдване на желания“…
-Пожелай; -Наречи; -Забрави; -Почакай.
той е „херметичен“ но толкова прост, но и труден… че даже Масоните няма да се сърдят че им издаваме „тайните“ :-)))
Ами май сме в капана на „някои“ и на Себе си, и сме наречени и забравени, че само се пожелаваме и наричаме с научени и вменени ни „имена“…
Това е нещо като да искаш една птица да ти бъде посланик, а само да и обясняваш и държиш в клетка, докато крилата и закърнеят… винаги забравяме да я пуснем… заедно обречени…
Ето в предишния си постинг получи това, което Пожела Младен…. Това ли ти е забавлението, което чакаш?
Спокойно може да си ме намразиш, че ти го казвам… защото няма да дочакаш :-)))
цитирайНо пак размислих…. :-) и си спомних един стар Принцип от старите приказки… за „Сбъдване на желания“…
-Пожелай; -Наречи; -Забрави; -Почакай.
той е „херметичен“ но толкова прост, но и труден… че даже Масоните няма да се сърдят че им издаваме „тайните“ :-)))
Ами май сме в капана на „някои“ и на Себе си, и сме наречени и забравени, че само се пожелаваме и наричаме с научени и вменени ни „имена“…
Това е нещо като да искаш една птица да ти бъде посланик, а само да и обясняваш и държиш в клетка, докато крилата и закърнеят… винаги забравяме да я пуснем… заедно обречени…
Ето в предишния си постинг получи това, което Пожела Младен…. Това ли ти е забавлението, което чакаш?
Спокойно може да си ме намразиш, че ти го казвам… защото няма да дочакаш :-)))
lexparsy написа:
Винаги изказваш и наричаш много откровено и поетично. Неподражаема визия и алегории за израз на търсенето на любимата или разказания ни Бог или просто споделящи… Комплименти!
Но пак размислих…. :-) и си спомних един стар Принцип от старите приказки… за „Сбъдване на желания“…
-Пожелай; -Наречи; -Забрави; -Почакай.
той е „херметичен“ но толкова прост, но и труден… че даже Масоните няма да се сърдят че им издаваме „тайните“ :-)))
Ами май сме в капана на „някои“ и на Себе си, и сме наречени и забравени, че само се пожелаваме и наричаме с научени и вменени ни „имена“…
Това е нещо като да искаш една птица да ти бъде посланик, а само да и обясняваш и държиш в клетка, докато крилата и закърнеят… винаги забравяме да я пуснем… заедно обречени…
Ето в предишния си постинг получи това, което Пожела Младен…. Това ли ти е забавлението, което чакаш?
Спокойно може да си ме намразиш, че ти го казвам… защото няма да дочакаш :-)))
Но пак размислих…. :-) и си спомних един стар Принцип от старите приказки… за „Сбъдване на желания“…
-Пожелай; -Наречи; -Забрави; -Почакай.
той е „херметичен“ но толкова прост, но и труден… че даже Масоните няма да се сърдят че им издаваме „тайните“ :-)))
Ами май сме в капана на „някои“ и на Себе си, и сме наречени и забравени, че само се пожелаваме и наричаме с научени и вменени ни „имена“…
Това е нещо като да искаш една птица да ти бъде посланик, а само да и обясняваш и държиш в клетка, докато крилата и закърнеят… винаги забравяме да я пуснем… заедно обречени…
Ето в предишния си постинг получи това, което Пожела Младен…. Това ли ти е забавлението, което чакаш?
Спокойно може да си ме намразиш, че ти го казвам… защото няма да дочакаш :-)))
Високо ценя искреността. Никого няма да намразя заради проявена искреност. Това е против основопалагащите ми принципи. А другото, което казваш - за птицата и клетката, влиза в раздела на даоската философия. Добре е, че ме подсети за нея! Хубава вечер!