Под венец от люляк
люлка си направи времето
Трябва само да притихнеш,
за да чуеш себе си,
за да послушаш струните,
които те съставят,
за да отминат и шумът, и бурите

А пък вятърът-
пламък на галеща свещ,
те полюшва,
в аромат на люляк те сгушва,
миг неземен проблясва,
просветва звезда -
дъх кратък - звук на сричка -
в нея ти си, потърси се
сред красотата на всичко.