Призрак
Избледнявам-
достатъчно,
че спирам
да съм тук
Изчезвам
Аз не съм
Белезите само
от моето битуване
ме правят жива,
сякаш съм

Браздите им пропускат
светлината-
приижда тя от ласкаво небитие
От вятър силуетът ми полюшван,
търси ме като морето брегове

Не зная как ме няма,
щом зная, че ме няма
Приличам на следа от пяна,
на скален гребен,
в бурята заслушан

И само драскотините
от минало пропукване
ме правят да съм аз,
чертаят мен
Разсъмвам се:
призрак,
лъч пречупен
в сбъднат сън

18.01.2021 г. – 07.02.2021 г.

Много ми хареса....

Благодаря!