Острието на живота
не е непременно смърт.
Не е стрела, която гони
сетния ти и последен дъх.

Острието болка е,
но светлина е, няма сън.
Проглеждаш в нея, щом е време,
избираш път, житейския си дълг.

Вървиш по острието на живота,
което не е непременно смърт.
Върхът му свята свобода е
и не е важно да си пръв.

Игра по острието на живота.
Знаеш, че смъртта не е конец.
Следваш тайнствени пътеки-
непрогледни,
към нулевата точка
на твореца в теб.
 

Не е смърт, разбира се...Тя дори е спасение или поне реми...Авторът говори за творчеството и риска да живееш с позиция...Което, разбира се, те прави мишена...

Да. По пътя няма как да избегнем болката. Вървейки към твореца в себе си, към нулевата точка- точка на началото на всичко, към началото на сътворението на нас самите и на света, се срещаме с нея. Тя ни помага да постигнем оцелостяването си.