Идваха двама
Беше червен като рак
Тя тиха бе като изгрев
Сядаха все до скалите
Тя казваше:
Цял ден мога да съм тук
Един следобед
той ѝ каза:
Ти си боклук.
Не слушаш,
вечно си ми контра
Ала навярно я обичаше
Навярно има и такава обич

Пристигаха на следващия ден,
вървейки ръка за ръка
Бе като рак червен
и навярно я обичаше
Бе тиха- утринна зора
И такава е навярно любовта
Навярно се обичаха

Потръпнахме с тревите
в тишина